Как да увеличим умния капитал

Текстът е публикуван в бр. 63 на сп. Business Global.

Автор: Мария Маринова

Извън предприемаческата и инвестиционната общност малцина знаят, че България може да се похвали с едно сериозно постижение – има най-развитата екосистема за дялов и рисков капитал в региона на Югоизточна Европа. В последното изследване на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) страната ни е на първо място по брой фондове и финансирани стартъпи на човек от населението (виж графиките на стр. 54 и 57). От 2020 г. до средата на 2025 г. в България са инвестирани над 76 млн. € в 489 стартъпа, като за 2024 г. на човек от населението инвестициите са 19 € при 11 € средно за региона.Мария Маринова е изпълнителен директор на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране БАДРИ/BVCA и член на Управителния съвет на асоциацията. Има 10-годишен опит в сферата на дяловото и рисково инвестиране.

Работила е в Invest Europe в Брюксел – най-голямата организация за частен капитал, и е била член на Консултативния съвет към Фонд мениджър за финансови инструменти в България – ФМФИБ.

Маринова има две магистърски степени, придобити в Брюксел: европейски комуникации и дипломация, завършила е бакалавърската си степен в Американския университет в България.Българската екосистема стартира с помощта на Европейския инвестиционен фонд чрез програмата JEREMIE през 2010 г. с първите два фонда – „Илевън Венчърс“ и „Лончхъб“, които тогава бяха акселераторски, а вече са венчър кепитъл фондове. Впоследствие бяха създадени и два фонда за растеж – „Блек пийк кепитал“ и „Емпауър Кепитал“. Днес базираните в България фондове обхващат целия спектър от инвестиции и така предприемачите имат по-голям избор за намиране на инвеститор. Като започнем с акселераторски фондове, които да поемат от ниво „идея“, след това венчър кепитъл фондовете, продължим с фондовете за растеж, имаме и първия в региона мецанин фонд, който инвестира с дълг и дялове. И разбира се, присъстват и големите частни фондове за дялов капитал.

JEREMIE успя да „рециклира“ значителен ресурс – 80 млн. € само от програмата, които са реинвестирани в екосистемата, и това доказа успешен тестови модел, който след това беше пренесен в други страни от региона като Унгария, Румъния, Гърция.

След появата на втория институционален инвеститор – Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонда на фондовете), неговият модел също беше „репликиран“ – в Гърция например, където има подобен тип структура.

Това, че сме пионери, успешна тестова среда, ни постави в много добра позиция, за да можем да се установим, съответно и фондовете ни, като лидери в региона. Когато българските фондове стартираха, екосистемата не беше толкова зряла и имаше нужда от качествени стартъпи и основатели. Така че мениджърите им пътуваха и в Сърбия, и в Македония, и в други страни от региона и още тогава се позиционираха в регионален мащаб. Това се запази през годините и днес голяма част от инвестициите на българските фондове са също и регионални, затова и в чужбина те са предпочитан инвеститор.

Не само пари, а качествено подпомагане

Дяловото и рисково инвестиране е изключително важно за всяка икономика. Неслучайно то се нарича smart capital, или „умен капитал“. Това е така, защото не дава само пари, а и експертиза, менторство, оказва подкрепа по всякакъв начин. Често инвеститорът влиза и в борда на директорите, подпомага компанията в стратегията и`, дори в бизнес плана, като основателите все пак остават водещи. Местните фондове имат и изградени контакти с международни инвеститори, които могат да подпомогнат компаниите, ако например искат да навлязат на DACH пазара (Германия, Австрия и Швейцария, бел. ред.) или във Великобритания, в зависимост от продуктите си. Могат да им помогнат с осъществяването на контакт и с тясно специализирани фондове, за да бъдат качествено подкрепени от инвеститори, които разбират повече от определена сфера.Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране е инициатива на българските частни инвеститори, фондове за рискови капиталовложения и предприемаческата общност в страната. Асоциацията си поставя за водеща цел да работи заедно със своите членове за подобряване на бизнес средата, поощряване на иновациите и разрастване на предприемачеството в България.Чрез дялови и рискови инвестиции бяха подпомогнати компании като първия български „еднорог“ „Пейхоук“, както и лидерите в транспорта на товари с дронове и в производството на наносателити „Дронамикс“ и „Ендуросат“, които поставиха България на картата на световните иновации.

Как да запазим лидерската си позиция

Това са добрите новини, но за да запази България своята лидерска позиция и да продължи да развива авангардния си бизнес, трябва да продължим да се развиваме и разрастваме.

Все още сме лидери в региона във венчър кепитъл инвестирането, но съседите ни настигат. Конкуренцията е хубаво нещо, показва, че индустрията се развива и има търсене и успеваемост. За 2024 г. Хърватия ни задмина по един от показателите – инвестиционна стойност на човек от населението. Докато в България се случват повече сделки и има повече на брой фондове, в Хърватия сделките са по-големи като стойност – средно 47,2 € срещу 19,1 € на човек. Там се случват доста значими инвестиции като мащаб, като големина на компании, според данните от първата половина на изминалата година.

Нашите фондове оперират и регионално, така че те имат портфейли и там, но за да запази водещото си място България, нашата асоциация смята, че е много важно да се включат повече институционални инвеститори, които да инвестират във фондовете. Като за начало това, върху което трябва да се работи, е да не се получава никога „дупка“ във финансирането. Фондовете за дялов и рисков капитал обикновено работят на фази. Първата е фондонабирането, при която участват големи институционални инвеститори, обикновено Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и ФМФИБ, но често са последвани от други като Световната банка и ЕБВР, както и от частен капитал, който се набира допълнително. След това фондът се затваря, влиза в активната фаза на инвестирането, в която търси стартъпи и компании, в които да инвестира. Третата фаза е на излизане от инвестициите, чрез т.нар. екзити, сливания и придобивания. След това се набира следващ фонд и цикълът се завърта.

Ние притежаваме целия спектър от инвеститори, но е важно компаниите във всеки етап от своето развитие да имат на разположение фондове в инвестиционна фаза, за да могат да ги поемат напред и да могат да растат в ключовите за тях моменти.

Имаме нужда от повече институционални инвеститори, които да увеличат ресурса, тъй като ЕИФ и ФМФИБ вършат чудесна работа, но за да може да продължим този прогрес и да продължим да доминираме в сектора, това е ключово. Следващата стъпка е да се мобилизират и други институционални инвеститори като застрахователните компании, пенсионните фондове и фамилните бизнеси. В асоциацията работим над реформа, която вече е в прогрес – да осъвременим законовата рамка за пенсионните фондове, които имат интерес да инвестират в алтернативни инвестициони фондове, като следваме най-добрите европейски практики. 

Да репликираме успеха в по-голям мащаб

Същевременно темата за таланта също остава на дневен ред. Вярваме, че трябва да се прави много повече в сферата на образованието и подготовката на кадри. Частни образователни организации като „Телерик Академия“ и „СофтУни“ подпомагат подготовката на инженери особено в първоначална фаза, което решава част от проблема с липсата на кадри. Но изкуственият интелект променя нещата светкавично бързо. Аз вярвам в потенциала на България и мисля, че успяваме да се нагаждаме към промените, оставайки креативни. Много добър пример е Университетът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), но имаме нужда от още подобни примери, за да придобием мащаб. И разбира се, публичните организации и държавното образование, трябва да модернизират програмите си и още повече да работят с бизнеса.

В Асоциацията за дялово и рисково инвестиране имаме различни инициативи и дейности, включваме се като лектори, редовно правим програми на тема инвестиране в университети, работим заедно с ФМФИБ в Софийския университет, Нов български университет, Американския университет в България и други учебни заведения, но това са парчета от пъзела, нужно е на по-широко ниво да се фокусираме върху таланта. Хубаво е, че компютърните специалности в държавни университети и училища, особено в инженерната сфера, продължават да дават много добри кадри. Имаме нужда от мултиплициране на този ефект и в други области и специалности, както и от подпомагане на университетите за комерсиализация на научните резултати, за представяне на продукти на пазара.

Създаваме връзки между различни организации в страната – в някои градове все повече се наблюдават акселераторски, менторски и coworking дейности, например в Стара Загора, Бургас, Варна, с които партнираме. Но истината е, че нещата се случват предимно в София, защото тук са и фондовете, и най-много на брой университети, както и големите корпорации. Не трябва всичко да е фокусирано в София, а да се мисли целенасочено и стратегически как опитът и успехът на столицата да се пренесат на национално ниво.