Банките не сме само кредитори, а партньори на бизнеса в инвестициите

Текстът е публикуван в бр. 63 на сп. Business Global.

Г-жо Иванова, има ли тенденция за увеличаване на реинвестициите и разширяване на съществуващите предприятия през последните години? Кои компании реинвестират у нас, има ли по-активни сектори?

Инвестиционният интерес се движи различно за различните сектори в икономиката. Това е свързано както с многото кризи, през които преминаваме през последните няколко години, така и с икономическите цикли. Определено по време на COVID имаше забавяне за известен период, но пък това позволи на компаниите да предприемат доста действия по отношение на оптимизация на дейността си. Това беше и време, в което мнозина се подготвяха за следващия цикъл, когато започна войната в Украйна. Тя доведе до енергийна криза, но и до зърнена. Последната повлия основно на земеделския сектор и през последните години там наблюдаваме забавяне на ръста на инвестиционния интерес. В интерес на истината за това допринесоха и няколкото поредни лоши от климатична гледна точка години. Биляна Иванова  

е директор „Ключови клиенти“ в дирекция „Корпоративно банкиране“ на УниКредит Булбанк. Професионалният ѝ път в УниКредит започва в клонова мрежа и преминава през кредитен риск на различни ръководни позиции. Има повече от 20 години опит в банковата сфера, предимно в областта на финансирането на корпоративни клиенти. Завършила е УНСС, специалности „Финанси“ и „Управление на индустрията“.

На обратния полюс е енергетиката, където непрекъснато се изграждат нови мощности, предимно от ВЕИ. В последните две години наблюдаваме силен ръст и на мощностите за съхранение на енергия, което се дължи основно на заложените средства в Националния план за възстановяване и устойчивост, по който продължават да се реализират инвестиционни проекти.

В последно време във всички индустрии виждаме не само интерес, а вече и внедряване на много решения, свързани с изкуствения интелект. Дори се изненадвам как в някои сектори той е навлязъл доста дълбоко, например в услугите и в здравеопазването.

Какъв е най-често мотивът за разширение?

Първият въпрос пред всяка реинвестиция е: „От енергийна гледна точка това по-ефективно ли е за компанията?“. Това е водещото за инвестиционните проекти. 

В доста производствени сектори наблюдаваме и все по-засилваща се роботизация и автоматизация на процесите. Това пък е движено от недостига на работна ръка. Липсата на персонал подтиква към вложение в автоматизация, но има и обратни примери – на компании, които забавят или отлагат инвестиции просто защото липсват кадри.

Нашите наблюдения са, че като цяло във всяка инвестиция българските компании търсят по-висока ефективност и подобряване на производителността. Не са редки случаите и на компании, които стъпват на нови пазари и това ги води към разширяване на производствената или складовата дейност. Доста примери има и за инвестиции в разработване на нови продукти, най-вече в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост. Има компании, които работят за износ, и това ги кара да обновяват продуктовите си линии и да разширяват производствените си възможности съобразно нуждите на външните пазари.


Наблюдава ли се във времето промяна в качеството на проектите за разширение, които финансирате?

Определено през последните години знанието в компаниите се повиши. Качеството на проектите е на различно ниво. Фирмите вече доста добре знаят какво търсят, какво искат. Инвеститорите и предприемачите добре оценяват проектите, в които участват. 

Все по-рядко, дори почти не се наблюдава това инвестиране от типа „дайте да пробваме“ или в нещо, което не е пряко свързано с дейността на компаниите. По-скоро те вече са съсредоточени да развиват основния си бизнес и бизнес направления, в които работят, а не толкова да експериментират с разрастване заради самото разрастване. 

Така че наблюдаваме съществено подобрение в капацитета на компаниите от всички сегменти, дори и при малките. За големите това отдавна е факт.


Промени ли се ролята на банките в инвестиционния процес?

Банките вече далеч не са просто кредитор на предприятията. Всички банки на пазара, включително и ние, целим по-скоро да подкрепим със съвети, със структуриране на различни проекти, със знания относно развитието в различни сектори. И ние, и другите банки правим различни форуми, които дават представа на нашите клиенти как се развива макроикономически средата.

Също така запознаваме клиентите с различните изисквания, които са свързани с екологични и социални отговорности.

Като част от голямата група на УниКредит (UniCredit) разполагаме и със сериозно аналитично звено, което познава спецификата на различните пазари. Пренасяйки това знание към клиентите, те започват да търсят по този начин и нови пазари, и нови контрагенти. Част от бизнеса на банките вече е така нареченият B2B подход – ние срещаме наши клиенти, които са в различни индустрии, но които могат да разработят заедно нещо ново. 

Така че отношенията ни с компаниите, чиито проекти финансираме, вече надхвърлят клиентските и се доближават до партньорски. Включително партнираме в структурирането на големи финансирания, когато говорим за по-мащабни проекти. Влизаме и в ролята на български консултант по намирането на други партньори, които да подкрепят проекта от капиталова или финансова гледна точка. Специално ние като банка имахме доста трансакции, в които привлякохме и чуждестранни банки, които да финансират проекти на българския пазар.


Да очакваме ли присъединяването на страната към еврозоната да засили инстинктите за разширяване на българските компании?

Влизането в еврозоната определено има положителни ефекти от гледна точка на намаление на чисто трансакционни разходи за корпоративните клиенти, което ще освободи ресурс за допълнителни инвестиции. Другото, което ще повлияе положително, е подобряването на рейтинга на държавата и подобряването на рейтингите на някои от по-големите предприятия. Това със сигурност ще доведе до ценови предимства при ползване за финансиране, което допълнително да стимулира инвестициите.

Но корпоративният бизнес отдавна работи в еврозоната и до определена степен общият ефект от присъединяването е изконсумиран.


Като представител на банка, която е част от голяма група със силно европейско присъствие, можете ли да оцените къде стоят нашите компании в този процес на реинвестиции и разширяване в сравнение с другите страни?

Забавяне на инвестициите се вижда почти навсякъде. Но нашите наблюдения са, че у нас инвестиционният процес е малко по-активен. Това се дължи на факта, че достъпът до финансов ресурс в България, предвид ликвидността на пазара, е на по-добри нива, отколкото в ЕС. Към това трябва да добавим и по-голямата нужда от модернизация на българската икономика и оттам засиления стремеж на фирмите да се развиват.


Каква е прогнозата Ви за следващите няколко години?

Енергийната ефективност, автоматизацията и изкуственият интелект ще продължат да са доминиращи в инвестиционната активност на бизнеса. Новите реалности, свързани със сферата на отбраната и сигурността, със сигурност ще доведат до инвестиции в този сектор, и то не само директни, но и индиректни.

Още една интересна тенденция, която наблюдаваме в последно време и която мисля, че ще продължи във времето, е излизането на български компании навън. От две-три години български фирми придобиват или учредяват собствени дружества на чужди пазари, включително и европейски. Най-често става дума за сферата на услугите, на IT. Но има вече и примери от производството, в химическата промишленост, големи търговски вериги, които търсят излизане на близки пазари, в агросектора и преработвателния бранш също. По този начин компаниите разширяват достъпа си до пазарите.

Това е интересна тенденция, защото повече сме свикнали чуждестранни инвестиции да идват в страната. Но вече имаме предприятия, които са достатъчно големи и стабилни, така че да търсят ръст в чужбина.