Компаниите ще продължат да инвестират най-много в ефективност, автоматизация и AI, защото липсата на работна ръка и високите цени на енергията няма да изчезнат скоро
Текстът е публикуван в бр. 63 на сп. Business Global.Историята на инвестиционната активност в България е неизменна част от историята на европеизацията на страната и развитието на пазарната икономика. С всяка стъпка по този път се вижда повишена активност от страна както на местни, така и на чуждестранни компании. Такива са наблюденията на Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (AmCham), една от най-големите организации на чуждестранни и местни инвеститори в страната.
Иван Михайлов
е главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. От 24 октомври 2022 г. Управителният съвет на Камарата назначи Иван да поеме всички отговорности по управлението на организацията.
Преди това той беше член на Борда на Камарата (2020 – 2022) и част от Intellias, доверен технологичен партньор на организации от най-високо ниво и дигитални местни специалисти, помагайки им да ускорят темпото си на устойчива дигитализация (базиран в Лвов, Украйна). Той е добре познат в качеството си на управител за България и Румъния на Visteon Electronics (2014 – 2022) и оперативен мениджър на Johnson Controls Electronics България (2012 – 2014). Иван Михайлов има три магистърски степени – една по компютърни науки от ТУ-София, една по икономика от СУ „Св. Климент Охридски” и една от The Red McCombs School of Business, University of Texas в Остин, САЩ.Още преди пълноправното членство на България в ЕС, когато страната започна да покрива критерии и да хармонизира законодателството си в предприсъединителния процес, започна да се наблюдава засилена инвестиционна активност. Но след 2007 г. инвестициите „потекоха“ към България по невиждан дотогава начин. Иван Михайлов припомня, че дори глобалната финансова криза от 2009 г. не се отрази толкова силно у нас именно заради бумтящите инвестиции от онзи период. „Може да се каже, че това беше своеобразен пик, породен от уникална комбинация от относително нисък разход за труд, наличие на кадри и ниски данъци. Тогава конкуренцията беше по-малка, което допълнително привлече повече инвестиции, доведе повече работни места в българската икономика и започнахме да наблюдаваме първите инвестиции с по-висока добавена стойност“, припомня Михайлов.
В онзи период българските фирми навлязоха във веригите на доставки на европейските и американските компании, от една страна. От друга, много европейски бизнеси се установиха у нас, имайки увереност, че присъединителният процес е хармонизирал законодателството и процесите за правене на бизнес. И най-важното – пълното отваряне на огромния европейски пазар, което привлече и корпорации от трети страни.
Директорът на AmCham акцентира върху периода 2012 – 2019 г. като време на стабилизация, но най-вече на трансфер на добри практики и повишаване на добавената стойност на продуктите и услугите, които се произвеждат в страната. Нивото на бизнеса се вдигна драстично, което доведе до все по-големи възможности на българските компании да изнасят не само на европейския, но и на американския и азиатските пазари. „Нека си припомним, че към края на 2019 г. българската икономика беше почти в състояние на прегаряне с много висок интензитет на обороти, инвестиции, разрастване на бизнесите и увеличаване на заетостта“, подчертава Михайлов.
За съжаление, този възход бе прекъснат от серия от неблагоприятни външни събития, която започна с пандемията от Ковид-19, който буквално стопира глобалната икономика. Светът тъкмо започна да намира решения на проблемите, породени от пандемията, и Русия нападна Украйна през 2022 г., а войната доведе до енергийна криза в Европа. Това отслаби значително икономиките на ЕС и засили инфлационния натиск. Четири години по-късно, от края на февруари 2026 г., този натиск буквално избухна вследствие на военните действия в Близкия изток в последвалото повишение на цените на петрола.
Към глобалните събития Иван Михайлов добавя и перманентната политическа нестабилност в България, която съпровожда неизменно този период. Вътрешен фактор, който допълва негативната картина. „Сега се намираме в една много интересна ситуация – от няколко месеца България е в еврозоната, кредитният рейтинг и борсовите реакции към страната са положителни, но от друга страна, е инфлационният натиск върху компаниите, което пречи да се видят ясно ползите от членството. Като цяло през последните две години наблюдаваме преплитане на различни процеси, които влияят негативно“, казва Михайлов.
В какво инвестират компаниитеВ AmCham членуват както международни корпорации, така и компании с чисто българска собственост, така че организацията има поглед върху вземането на решение за инвестиции или реинвестиции. И да, според Иван Михайлов има разлика.
„Чуждите компании инвестират главно по причини, които са свързани с техните глобални стратегии. Например, когато на дадено място производството става неизгодно и се премества на друго или пък когато има промяна в тяхната глобална верига на доставки. При българските компании обикновенно реинвестирането е в нови технологии и стандарти, които ги позиционират или им дават възможност за нови пазари или нови вериги. Обикновено българската компания се стреми да разшири обема на продажбите и да стане много по-достъпна“, допълва главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.
В какво инвестират компаниите, също е интересен въпрос. В момента най-голяма част от реинвестициите се пада на мерки, свързани с енергийна ефективност. Това включва както поставяне на ВЕИ за собствени нужди и системи за съхранение на енергия, така и закупуване на по-ефективни машини и оборудване. Акцентът на бизнеса върху енергийната ефективност е съвсем логичен, тъй като компаниите търсят начини да омекотят удара на високите енергийни разходи.
Другият тренд е свързан с автоматизацията на процесите и освен по-висока ефективност, мотивацията за него се подхранва и от недостига на качествени кадри на пазара на труда. Но и тук има възможност за разговор с държавата по отношение на облекчения за бизнеса при реинвестиране на печалбата у нас.
Вътрешните проблеми са в няколко направленияИзвън глобалните процеси, на които България самостоятелно не може да влияе, има и чисто вътрешни, които карат компаниите да се въздържат от инвестиции. Основният, според шефа на AmCham, е недостигът на кадри. Става въпрос както за квалифицирани специалисти, така и в някои индустрии и за неспециализирани.
Политическата ситуация също е пречка, която възпира компаниите да вземат решение за инвестиция или реинвестиция. Всеки инвеститор търси фискална стабилност, данъчна и регулаторна предвидимост. Перманентните избори в страната и постоянното изменение на законодателството „изтъняват“ инвестиционния приток, вече има и случаи на компании, които напуснаха България. Фирмите усещат допълнителна несигурност в една по-трудна среда заради високите цени на енергията и недостига на кадрите.
Това са проблемите, но има ли решения? Според Михайлов има и има какво да направи и бизнесът, и държавата.
Компаниите могат да отговорят на проблема с кадрите, като инвестират в автоматизация и роботизация, от една страна. И те вече го правят. Другият важен момент е да инвестират съзнателно в образование, като проекти за дуално обучение и сътрудничество с университети, което също наблюдаваме като тенденция през последните няколко години от страна на бизнеса.
Това решава част от проблема. Държавната администрация също трябва да се намеси и да улесни наемането на специалисти от трети страни. Вярно е, че този процес започна в някаква степен, но е далеч от равнището, което би оказало реална подкрепа за бизнеса. Съвместните усилия изискват и по-видима роля на държавата по отношение на стратегически професии, за които младите хора или нямат информация, или не разбират възможностите, които университети и бизнес им предоставят за кариерно и професионално развитие. Необходимо е да се комуникират по-добре инженерните и техническите професии и Gen Z да разберат, че те могат да бъдат „секси“ и да гарантират бъдещето им.
Самите компании също трябва да се променят, ако искат да са успешни в новата сложна глобална обстановка, категоричен е Иван Михайлов. Промяната идва с промяна в начина на мисленето им. Те трябва да приемат, че всичко се развива вече на съвсем друга скорост и е нужно да станат гъвкави. Бизнесите трябва бързо да се ориентират в процесите, за да се възползват от новите възможности, които се отварят. Да захвърлят строго консервативния подход при вземане на решения за инвестиции и да развият стартъп манталитет, който ще им помогне много бързо да се разполагат в нови вериги на доставки и нови трендове за производство. Михайлов дава пример с повишените разходи за сигурност и отбрана в Европа заради агресията на Русия, които отварят възможност за различни партньорства, от които родните компании могат да се възползват. „Българските компании обичат да избягват риска на всяка цена, което е чудесно при нормално развитие на световната икономика и глобалните процеси. За съжаление, сме далеч от такава среда и те ще трябва да се адаптират бързо, ако искат да останат конкурентоспособни“, убеден е шефът на AmCham.
Опит за прогнозаНа глобалната сцена текат преходни процеси, световният ред се променя, което носи висока степен на неопределеност. Това крие много рискове, но и немалко възможности.
Михайлов признава, че в сегашната обстановка е трудно да се правят дългосрочни прогнози, но смята, че в даден момент ефектите от влизането на България в еврозоната ще се усетят. Той смята, че допълнителен инвестиционен импулс ще се наблюдава и след включването на страната в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Неговата прогноза е, че компаниите ще продължат да инвестират най-много в ефективност и автоматизация, защото липсата на работна ръка и високите цени на енергията няма да изчезнат скоро. Към това добавя и новия тренд, свързан с инвестиции в изкуствен интелект (AI). Вече се намираме в Икономиката на AI и тези процеси ще навлизат във все повече сектори и отрасли.
Като цяло Михайлов е оптимист за инвестиционната среда в България и в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Убеден съм, че бъдещето на ЕС е в ЦИЕ. Мисля, че ще видим една нова версия на Евросъюза, която ще е по-адаптирана към реалността, по-рационална и не толкова мудна при вземането на решения. Това ще е добре и за страните от този регион, защото те имат огромен потенциал за развитие“, казва Иван Михайлов. И допълва, че всички големи инвестиционни проекти, които се случват сега и ще се случват през следващите години, ще са качествени и дългосрочни. Защото ще са направени във време на криза, което означава, че ще са устойчиви.
