Може ли Тръмп да постигне нова ядрена сделка с Иран?

След като Съединените щати заедно с Израел влязоха във война срещу Иран в края на февруари, президентът Доналд Тръмп трудно успя да формулира постоянна цел на конфликта. Реториката му се движеше между смяна на режима, отслабване на иранската армия, гарантиране на свободно преминаване през Ормузкия проток и най-често - връщане назад на ядрената програма на Техеран, пишат в анализ във Foreign Affairs Матю Шарп и Нейт Суонсън. МАТЮ ШАРП е старши научен сътрудник в Центъра за политика на ядрена сигурност към Масачузетския технологичен институт. Работил е по ядрени въпроси в Държавния департамент и в Съвета за национална сигурност при администрациите на Обама, Байдън и двете администрации на Тръмп.

НЕЙТ СУОНСЪН е старши постоянен сътрудник и директор на Проекта за стратегия към Иран в Атлантическия съвет. Бил е директор за Иран в Съвета за национална сигурност от 2022 до 2025 г. През пролетта и лятото на 2025 г. е бил член на екипа на администрацията на Тръмп за преговори с Иран. 

Според тях този акцент е необичаен за война, която почти не е засегнала ядрените способности на Иран. Но той е разбираем за лидер, който през 2018 г. изтегли САЩ от ядреното споразумение от 2015 г. - Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), и по-късно твърдеше, че е „унищожил“ иранската програма. Новата сделка, която Тръмп обещава, според него трябва да бъде много по-добра от JCPOA.

 
Защо сделката от 2015 г. вече не е достатъчна

Шарп и Суонсън подчертават, че задачата днес е по-сложна, защото Иран е развил значително ядрените си възможности след американското оттегляне от предишния договор. Публичните сведения сочат, че текущите преговори се съсредоточават върху две теми: колко дълго да продължи мораториумът върху обогатяването на уран и каква да бъде съдбата на запасите от високообогатен уран.

Анализът във Foreign Affairs настоява, че тези два елемента са необходими, но вече не са достатъчни. За седем години Иран е подобрил способността си да произвежда и инсталира по-мощни центрофуги, което съкращава времето, необходимо за производство на материал за ядрено оръжие. Освен това международните инспектори разполагат с по-непълна картина за реалния обхват на програмата.


Иран се е научил да „спринтира“

Според двамата автори ударите на САЩ и Израел през юни миналата година, известни като 12-дневната война, са нанесли тежки поражения на иранската инфраструктура. Убити са ядрени учени, а капацитетът за обогатяване във Фордоу и Натанз е бил сериозно повреден или разрушен. Въпреки това ядреното предизвикателство днес е по-сериозно от това през 2015 г. И припомнят, че договорът от 2015 г. ограничаваше не само броя на центрофугите, но и видовете, които Иран можеше да използва или произвежда. След оттеглянето на САЩ тези ограничения престанаха да действат. Междувременно Техеран натрупа технически знания, които не могат да бъдат унищожени с бомбардировки.

Шарп и Суонсън обясняват, че до юни 2025 г. най-добрите ирански центрофуги са били приблизително шест пъти по-ефективни от тези от 2015 г. Иран е ускорил и самото им инсталиране: ако преди можеше да поставя около две каскади месечно, през 2025 г. страната демонстрира почти три пъти по-висока скорост. Така, дори при тежки ограничения и при загуба на част от инфраструктурата, Техеран би могъл по-бързо да се върне към производство на материал за оръжие.

Публикацията във Foreign Affairs сравнява ситуацията със състезание: JCPOA поставяше Иран далеч от финала и го принуждаваше да върви бавно, което даваше на другите държави време за реакция. След 2018 г. обаче Иран се е научил да тича. Дори ако приеме нулево обогатяване и се откаже от високообогатения уран, той може да достигне целта за по-кратко време, отколкото през 2015 г.

 
Слепите петна на инспекциите

Според Шарп и Суонсън известните ядрени обекти може да са под развалини, но несигурността около възможни други съоръжения остава голяма. Иран има история на тайно изграждане на обекти за обогатяване, включително Натанз и Фордоу. През 2025 г. страната обяви план за нов подземен обект в Исфахан, а сателитни изображения породиха тревоги за още един възможен обект край Натанз.

Foreign Affairs припомня, че предишната дипломация се опитваше да реши именно проблема с недекларираните дейности. Допълнителният протокол към Международната агенция за атомна енергия даде на инспекторите инструменти да търсят тайни ядрени дейности. Споразумението от 2015 г. изискваше Иран да го прилага отново и да позволи допълнителен контрол върху производството на центрофуги.

Авторите обръщат внимание, че тази система се срина през 2021 г., когато Иран прекрати сътрудничеството след убийството на ядрения учен Мохсен Фахризаде. Оттогава страната е произвела десетки хиляди центрофуги. Повечето вероятно са били инсталирани във Фордоу и Натанз, но дори няколкостотин отклонени към тайни обекти биха могли бързо да бъдат използвани за производство на материал с оръжейно качество.


От обогатяване към оръжие

Foreign Affairs подчертава, че JCPOA се фокусираше основно върху ограничаването на способността на Иран да обогатява уран, а не върху всички дейности, необходими за сглобяване на ядрено оръжие. Причината беше практична: обогатяването изисква специализирани промишлени съоръжения, докато оръжейните разработки могат да включват компютърно моделиране, тестове с конвенционални експлозиви и дизайн на бойни глави - дейности, които се прикриват по-лесно.

Според авторите на анализа тази логика вече е отслабена. Когато производството на делящ се материал беше най-голямото препятствие, по-малкото внимание към оръжейния етап изглеждаше оправдано. Но след като Иран ускори обогатяването, рискът се измести. Допълнително притеснение е, че през 2024 г. американските разузнавателни агенции тихо премахнаха от годишния си доклад дългогодишната оценка, че Иран не извършва ключови дейности по въоръжаване.

 
Какво трябва да съдържа една добра сделка

Анализът във Foreign Affairs приема, че дипломатическо решение все още е в национален интерес на Съединените щати. Но нова договореност не може да се ограничи до изнасяне или премахване на уран, обогатен до 60%, нито до петгодишно спиране на обогатяването. Добрата сделка трябва да отчита по-бързите центрофуги на Иран, възможните тайни обекти и способността на страната да превърне обогатения уран в използваемо оръжие.

Шарп и Суонсън смятат, че Техеран трябва да възобнови прилагането на Допълнителния протокол, а инспекторите на МААЕ трябва да получат задача да установят възможно най-пълно колко центрофуги са произведени след 2021 г. Това ще бъде трудно, защото част от производствените мощности и самите центрофуги може да са разрушени, но без подобен отчет мораториумът върху обогатяването може да прикрива работа в тайни съоръжения. Сделката трябва да включва и проверима информация за неядрени изследвания и военни дейности с потенциално приложение към оръжия, а МААЕ трябва да може да инспектира и военни обекти при съмнения за оръжейни дейности. Всяка неяснота за правото на достъп трябва да бъде решена предварително, а не оставена за бъдещи спорове.

 
Ново споразумение - необходимо, но недостатъчно

Според авторите е тревожно, че администрацията на Тръмп публично говори малко за проверките и ролята на МААЕ. Те виждат в това част от по-широк проблем: липса на достатъчно предварително планиране за войната, за последиците ѝ върху световната икономика, съюзите на Вашингтон и доверието към Съединените щати. Същата липса на внимание към детайла би била сериозна грешка и в ядрените преговори.

Заключението на анализана Шарп и Суонсън във Foreign Affairs е, че дори идеална ядрена сделка не би решила цялата заплаха от Иран. Най-непосредствените рискове за американските интереси са контролът върху корабоплаването през Ормузкия проток и иранската ракетна програма. Но ядрен Иран би превърнал всички тези рискове в много по-тежък проблем. Авторите стигат до извода, че ново споразумение е едновременно необходимо и недостатъчно. То трябва да бъде достатъчно добро, за да не се занимава само с известните обекти и запасите от уран, а и с увеличения капацитет за обогатяване, тайните дейности и възможното въоръжаване. Иначе няма да спре Иран, а само ще изтласка усилията му по-дълбоко под земята и ще направи бъдещо решение още по-трудно.