Америка загуби арабския свят

Войната, отприщена след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., е променила трайно обществените нагласи в Близкия изток. Масовите жертви в Газа, огромното разселване и разрушенията не са породили само съчувствие към палестинците; те са подкопали доверието в целия ред, доминиран от Съединените щати. Данните на Arab Barometer от 2025 г. показват, че негативният завой срещу Вашингтон и срещу Израел не е временна реакция, а устойчиво пренареждане на политическите симпатии. Това пишат в свой анализ в авторитетното сп. Foreign Affairs Аманей А. Джамал, съосновател и изследовател в Arab Barometer, декан на Princeton School of Public and International Affairs и професор по политика и международни отношения „Edwards S. Sanford“ в Принстънския университет и Майкъл Робинс, директор и изследовател в Arab Barometer.

Според двамата автори, в редица арабски държави САЩ вече се възприемат като едностранчив, морално компрометиран и избирателен защитник на международното право. В много от изследваните страни хората по-често посочват Китай, Русия, а понякога и Иран като сили, които повече допринасят за регионалната сигурност, по-добре защитават свободите или по-убедително подкрепят палестинската кауза. Това не означава, че арабските общества идеализират Пекин, Москва или Техеран, по-скоро означава, че авторитетът на Запада е ерозирал до степен, при която неговите конкуренти започват да изглеждат политически по-приемливи.


Налагане на сила без справедлив политически изход

В публикацията се отбелязва, че войната с Иран вероятно е задълбочила тази тенденция. За много хора в региона конфликтът се чете като поредно доказателство, че САЩ и Израел налагат сила, без да предлагат справедлив политически изход. Междувременно Ливан отново е под удар, държавите от Залива понасят ракетни и дронови атаки, а възстановяването на Газа изостава. Така недоволството от Вашингтон не намалява, а се натрупва върху вече оформеното усещане за безнаказаност и двойни стандарти.

Джамал и Робинс показват и колко слабо се приемат политиките на Доналд Тръмп в повечето анкетирани общества. Макар в Мароко и Сирия отношението да е по-благосклонно по конкретни причини, в страни като Египет, Йордания, Ирак, Ливан, Тунис и палестинските територии мнозинства или най-големи групи смятат, че политиката му към арабския свят е по-лоша от тази на Джо Байдън. Авторите свързват това не само с личността на президента, а и с обстоятелството, че при сегашното американско ръководство по-голяма част от региона усеща непосредствена военна заплаха.


Нееднороден образ на Европа

Според текста във Foreign Affairs Европа се ползва с малко по-добър образ от Съединените щати, но и там картината е силно нееднородна. Държави като Испания и Ирландия печелят симпатии заради по-ясната си подкрепа за палестинците, докато Германия е възприемана като много по-близка до Израел. Това различаване е важно, защото показва, че арабските публики не реагират механично срещу целия Запад; те следят конкретни позиции и променят оценките си в зависимост от тях.


Иран става по-приемлив

Анализът обръща специално внимание на Иран. Макар мнозина в региона да продължават да смятат иранската ядрена програма и политическо влияние за опасни, отношението към Техеран се е подобрило в немалко страни. Причината не е рязка промяна в иранския модел, а фактът, че Иран се възприема като противник на Израел и като последователен защитник на палестинската тема. Дори нагласите към върховния лидер Али Хаменей са станали по-малко отрицателни или смесени в сравнение с предходни години, което би било трудно обяснимо без драматичния срив в имиджа на САЩ.


Призмата за оценки е израело-палестинският конфликт

Джамал и Робинс подчертават, че именно израело-палестинският конфликт е главната призма, през която арабските общества оценяват външните сили. Огромни мнозинства виждат САЩ като страна, застанала на страната на Израел срещу палестинците. Сходно, макар и малко по-слабо, е възприятието и за Европейския съюз. Дори Организацията на обединените нации често се възприема като пристрастна в полза на Израел. Следователно проблемът вече не е просто в американските двойни стандарти, а в усещането, че целият международноправен и хуманитарен ред е загубил легитимност.

Израел остава най-непопулярната държава в изследването, а подкрепата за нормализиране на отношенията с него е много ниска. Все пак данните показват и условна отвореност: ако Израел признае палестинска държава, одобрението за нормализация нараства осезаемо в няколко общества. Това означава, че общественото мнение не е напълно заковано. То реагира на политически сигнали и би могло да се промени, ако се появи реалистичен и справедлив път към решение на конфликта.


САЩ губят и популярност, и легитимност

В анализа особено силно звучи изводът, че САЩ губят не само популярност, но и легитимност. Когато анкетираните са питани кои държави спазват международното право, значителни дялове предпочитат да посочат Китай пред Америка. Подобна е и преценката кой по-добре защитава права и свободи или кой предлага по-добра политика за регионална сигурност. Дори ако това не значи, че Китай се възприема като либерална сила, то ясно показва, че Вашингтон вече не се смята за убедителен пазител на правила, които сам доскоро претендираше да олицетворява.

Джамал и Робинс предупреждават, че тези обществени настроения могат да имат и практическо отражение върху държавната политика в арабския свят. Макар много режими да са авторитарни, те не са безразлични към риска от масови протести и към вътрешната цена на прекалено откритото сближаване със САЩ. Затова част от правителствата може да задълбочат връзките си с Китай и Русия, да търсят по-тясно отбранително и икономическо сътрудничество с тях или поне да прикриват част от контактите си с Вашингтон.

Загубата на подкрепата за Запада не е необратима

Според публикацията във Foreign Affairs обаче развоят не е предрешен. Авторите дават пример с Франция, чийто образ е започнал да се възстановява след официалното признаване на палестинска държава през септември 2025 г. Макар този ход да е бил до голяма степен символичен, той е показал, че ясните политически жестове имат значение за арабското обществено мнение. С други думи, спадът в подкрепата за Запада не е необратим, но обратът изисква реални действия, а не само реторика.

Финалният извод на анализа е, че Съединените щати могат да възстановят позициите си само ако съкратят разстоянието между принципи и поведение. Това означава бързо ограничаване на войната с Иран, натиск за основни права и перспектива за суверенитет на палестинците, както и по-последователно прилагане на международното право независимо от това къде е нарушено. Без такава промяна Вашингтон рискува трайно да изгуби арабските общества - а заедно с тях и политическото пространство, в което дълго беше водещ външен играч.