ГАЛИНА ЧУЛЕВА е главен директор „Управление на хора и култура“ в Yettel България от 2018 г. Ръководи екипите, фокусирани върху хората и управлението на представянето, корпоративната култура и организационния дизайн.
Навсякъде се говори за изкуствения интелект. Експерти предупреждават за изчезване на работни места, директори и акционери искат трансформация – и то бързо. Чета много от тези анализи. Някои са полезни, други – откровено тревожни.
Голяма част от тях обаче нямат нищо общо с реалността на компаниите, където тези промени трябва да се случат. Аз съм по средата на този процес вече 18 месеца. И колкото повече опит трупам, толкова по-ясно виждам, че зад повечето AI стратегии стои едно основно допускане – внедри правилно технологията и останалото ще се нареди. Звучи логично, но в повечето случаи се оказва грешно. Защото внедряването на AI не е технологичен проблем – той е човешки.
Едно нещо не е преувеличено: много работни места ще изчезнат. На тяхно място ще се появят нови – така е било винаги, когато светът е правил голям технологичен скок.
Електричеството, автомобилът, компютърът – всички те са премахнали едни професии, но са създали стотици нови. AI не е изключение. Разликата този път е, че промяната засяга интелектуалния труд – образовани и опитни хора. Това е ново.
Мащабът също е различен – говорим за изцяло нова икономика, в която милиони AI агенти ще общуват, договарят, купуват и извършват трансакции помежду си без човешка намеса на всяка стъпка.
Това обаче не означава, че няма да има нужда от хора. Напротив – но ролята им ще се промени значително. Някой трябва да проектира агентите, да задава целите, да валидира решенията им. Тези роли все още не са напълно оформени, но ще трябва да ги създадем.
Хората и компаниите, които ще се справят най-добре, не са тези с най-добрите инструменти днес, а тези, които учат постоянно, адаптират се, гледат на промяната като на възможност, не като заплаха. И просто започват – без да чакат идеалния момент.
Проблемът не е в инструментитеПовечето компании срещат трудности с внедряването на AI не защото са избрали грешната платформа. Инструментите работят. Лицензите са платени.
Проблемът е на човешко ниво – навиците, увереността, готовността да промениш начина си на работа.
Мениджъри, които не използват AI, насърчават екипите си да го правят. Лидери, одобрили AI стратегия, не променят собственото си ежедневие. Това разминаване трудно се измерва. И почти никога не се вижда в стандартните отчети за внедряване.
AI не беше първата ни стъпка. Беше вторатаГодина преди да започнем да говорим за AI, в Yettel започнахме разговор за нагласата за растеж. Поставихме основата с програмата ни Growth mindset, засягайки теми като иновативност, учене през целия живот, устойчивост – конкретни поведения, които очаквахме лидерите да моделират.
Убеждението беше просто: в един все по-нестабилен и непредвидим свят способността да се учиш и адаптираш е може би най-важното умение. Тази основа се оказа безценна, когато впоследствие AI дойде – вече имахме нагласата и не стартирахме от нулата.
Информираността идва бързо. Промяната в поведението – неПрез 2025 г. в Yettel се фокусирахме върху изграждането на AI грамотност – обучения, платформи, общности за споделяне, политики за отговорно ползване. Хората научиха какво може AI. Но след това идва понеделник – пощата е пълна, задачите – много, а работата често продължава по стария начин. Не заради съпротива, а по навик. Разликата между „знам“ и „правя“ е по-голяма, отколкото изглежда.
Инструментите са навсякъде. Ресурсите за учене – също. Разликата не е в достъпа, а в нагласата – кой практикува и кой експериментира всеки ден.
Това, което ме изненада, е, че най-бързо напредват не непременно най-техническите специалисти, а най-любопитните – често от отдели, от които най-малко очакваме.
Лидерите са променливата, която движи всичко останалоНай-важният фактор не е технологията или бюджетът, а личната ангажираност на лидерите – използват ли AI, споделят ли какво учат и готови ли са да изглеждат като начинаещи пред своите екипи. Да признаеш „все още се уча“, противоречи на очакването лидерът да има всички отговори. Но именно това дава право и на останалите да не знаят всичко.
Тази година в Yettel проведохме работни сесии с изпълнителния и директорския ни екип – не за инструментите, а за това какво означава да водиш подобна промяна. Как да моделираш любопитство, вместо да налагаш задължение. Разбирането, че всичко „започва от мен“.
Сега разширяваме тези сесии и към мениджърите на средно ниво, следвайки същата логика.
Метриките говорят малкоАко попитате повечето компании как върви AI внедряването, най-вероятно ще видите проценти завършени обучения.
Това показва, че програмата е достигнала до хората, но не и дали нещо се е променило. Истинският въпрос е дали хората работят по различен начин и дали създават реална стойност.
В Yettel преминаваме от измерване на информираност към разбиране кой реално изгражда умения и променя начина си на работа. Стартирахме вътрешно AI предизвикателство с близо 140 участници, разпределени в 30 екипа, които работеха по избрани от тях реални бизнес казуси.
Ключова роля има и нашият AI екип – експерти, които изграждат инфраструктурата и разработват конкретни решения с реално въздействие върху клиентите. Те работят и заедно с нашия HR екип, за да променим начина, по който работим вътре в компанията.
И ако един ден AI стане просто част от начина ни работа, а не отделен екип – значи сме успели.
Отговорното внедряване не е документИма и още един важен въпрос: отговорното използване на AI. За мен отговорността не е просто политика в споделена папка. Тя е преди всичко честност – към хората в компанията.
Да говорим открито за това какво се променя и какво още не знаем. Да признаем, че някои роли ще изглеждат различно след година-две. И че нашата задача като лидери е да изградим умения, преди те да са нужни, а не след това.
Да създадем среда, в която е нормално да не знаеш всичко и въпреки това да не спираш да опитваш и да се учиш.
Компаниите, които след пет години ще имат реален AI капацитет, ще са тези, в които хората имат желанието и пространството да растат.
Равносметката от последните 18 месеца18 месеца по-късно – продължаваме да се учим и да изграждаме пътната карта в движение – с грешки, с адаптация и с любопитство. За едно нещо обаче вече имаме много по-ясна представа – откъде идва истинското предизвикателство. И то не е в технологиите – никога не е било.
