Медиите и интернет – пъстро, фрагментирано, динамично

Текстът е публикуван в бр. 12 (28) на сп. Business Global.

Жюстин Томс

78% от населението на България използва интернет според доклада Digital 2022. 64,8% от хората у нас са в социалните мрежи, 134,5% имат мобилен телефон (някои са с два или повече). Цели 74,85% от трафика е от мобилни устройства, едва 22,38% от компютри, посочва statista.com. 

От 2015 г. насам времето, което прекарваме дневно в онлайн пространството, е повече от това пред телевизора. Факторите, обясняващи този феномен, са много – от прословутото „нация техническа“, през относително ниските цени за достъп до интернет, добрата скорост на свързаност и покритие в цялата страна, до относително слабата ни трудова дисциплина. Мобилният телефон е първото нещо, което човек пипа сутрин, за да спре алармата, както и последното за деня – за да я настрои. На фона на тази свръхконсумация на дигитално време е любопитно да се проследят тенденциите в родния интернет и развитието на ресурсите, най-вече медийните, извън и в социалните мрежи. И новите начини за създаване и дистрибуция на съдържание в мрежата.

Традиционните медии – онлайн

В последните години традиционните медии се опитват да се справят все по-добре с дигиталното си присъствие. Имаше дълго подценяване, игнориране и с това – слабо представяне онлайн. В последните две години има опит да се поправят нещата и те да се позиционират все по-силно в собствените си онлайн платформи, както и в социалните мрежи. Започна изграждане на нови сайтове, които по своята комплексност, мултиканалност, сложна архитектура и техническо изпълнение се доближават силно или се превръщат в онлайн медийни платформи.

Основното предизвикателство е, след като се разработи платформата, на нея да има и достатъчно потребители, които междувременно са силно изкушени да се разхождат къде ли не из онлайн пространството. На клик разстояние са както платформите на други традиционни медии, така и социалните мрежи, потребителски генерираното съдържание и още нови и интересни ресурси.

Освен инвестицията тук важно е визионерството, разбирането на силата на онлайн пространството, спецификите му. И не на последно място – техническите, маркетинг, дизайн екипи, които да са готови да изведат традиционните медии до нивото на нашето време. Нелека задача.

Изцяло онлайн медиите

Притиснати от динамичното развитие на медийната среда и на дигиталното пространство, изцяло онлайн медиите се справят доста по-добре от традиционните като цяло. Техните платформи в по-честия случай са модерни, с адекватен дизайн. Усилено търсят нови форми на съдържание, които са типични за дигиталната ера, използват концепциите за content pillars, имат максимална вътрешна свързаност, контекст и анализ. Предлагат различни типове съдържание – видео, аудио, текст, снимки, инфографики. Сред най-успешните примери в това отношение са платформите на „Дневник“ и на „Свободна Европа“. Те се справят добре освен в собствените си платформи и на полето на различните социални мрежи.

Социалните мрежи, платформизация на медиите

Платформизацията на медиите е процес, който тече в последните 10 години доста активно. В рамките на проекта EUMEPLAT, в който участват учени от 11 европейски държави, и ние с колегите от Нов български университет (НБУ) имахме задача да изследваме този процес и да се задълбочим в навлизането на чужди и развитието на наши платформи за видеосъдържание. Наред с много силната популярност на TikTok, на Youtube, на Instagram, както и на филмовите платформи за video on demand – основно HBO и Netflix, локалната vBox7 (част от „Нетинфо“, НОВА Броудкастинг груп), продължава създаването на собствени видеопродукции и те имат своето място сред големите доставчици на сходно съдържание.

При всички случаи конкуренцията между традиционни и нови канали е огромна, като в идните години тя ще се задълбочава, ще се появяват още нови платформи, с по-различни формати, по-предизвикателни и кратки. Фрагментацията на медийната консумация ще се задълбочи, което ще наложи и нови модели на присъствие и достигане до аудиторията.

Собствени платформи

В последните няколко години основните телевизии и радиа също осъзнаха необходимостта от разработка на собствени платформи (на своите сайтове) за видео- и аудиострийминг, за да отговорят на драматично нарасналото търсене. Не всички успяват да се справят еднакво добре с тази нелека задача – и чисто технически, и с адекватни модели на предлагане, пакети, монетаризация и маркетиране за достигане до по-голяма аудитория.

Собствените платформи дават възможност за онлайн дистрибуция на съдържанието, излъчвано по традиционните канали, като с това се увеличава аудиторията, достигат се хора, които консумират медийно съдържание изцяло онлайн. Тук стои проблемът с метриките, с монетаризацията и отчитането на интереса и покритието.

Facebook

Присъствието в социалните мрежи на традиционните и онлайн медиите е фокусирано най-вече във Facebook – платформата, която привлича най-голям брой потребители у нас като цяло. Тук повечето от медиите все още търсят успешната формула за присъствие, като споделят, съвсем очаквано, основно съдържание и линкове към своите собствени платформи.

Instagram

В сегмента 18 – 35 Instagram е водещ социален канал. Но присъствието изисква специални усилия и познаване спецификата на това съдържание. Някои от по-смелите медии в последните две-три години опипват почвата за присъствие в Instagram, но в голямата си част все още не успяват да предложат силно и адекватно за платформата съдържание.

YouTube

Българите гледат доста видео онлайн най-вече в Youtube, което накара и медиите в последно време да помислят как да присъстват там. Опитите им не са достатъчно смели и не успяват да достигнат задоволителен брой последователи – често са изпреварвани от най-влиятелните инфлуенсъри. Основно са с под 500К последователи.

TikTok

Навлизането на TikTok в ежедневието на българина е наистина драматично особено сред децата и сред най-младите. 15-секундните видеа изискват съвсем различен подход за създаване, обмисляне на съдържанието, динамичен монтаж. Добрата формула за това е все още в ръцете основно на няколко топсъздатели от България. Медиите правят първи плахи опити да създават съдържание за TikTok, но все още са в началото.

Twitter

Като че най-подценяваният канал за родните медии е именно Twitter. Да, той не е толкова популярен у нас – едва 4,4% от населението го използва, но тук той винаги е бил мястото за влияние над най-влиятелните. Отделно Twitter е най-често свързван именно с новините, най-важното и най-новото, което се случва. Разбира се, не е лесно да се създава адекватно за медията съдържание, което да направи смислено и успешно присъствието тук.

Новите звезди в дигиталното – инфлуенсърите

Съдържанието, създавано от потребителите (User generated content), е една от основните характеристики на Web 3.0 и естествено доминира вече онлайн пространството. Все повече българи създават регулярно свое съдържание и развиват свои канали онлайн в различните платформи. Част от тях наистина успяват и привличат внимание, стават много следвани и все по-влиятелни.

На фона на относително колебливото присъствие на родните медии в онлайн пространството развитието на новите популярни хора – инфлуенсърите, е доста категорично. По данни от ноември 2022 г. най-влиятелните са Нина Добрев с над 25.9М последователи в Инстаграм, Denitslava Makeup с повече от 4.7М фенове в Youtube, а Lingualizer – Peter е с повече от 3.2М поддръжници в TikTok . 

Темите, по които създават съдържание инфлуенсърите, са най-разнообразни, доминирани от стил на живот, здравословен начин на живот, хранене, фитнес, но напоследък и все повече политика (Флора, Стан, Любомир Жечев).

Основни тенденции, които да не пропуснем

Няколко са основните тенденции, които е добре да се проследят към днешна дата и в близките месеци:

• Бум на подкастите – все повече са на български език, като в последните две години и традиционните медии започнаха да създават аудиосъдържание в подкаст формати .

• Все повече съдържание на английски език – българите консумират основно онлайн съдържание на български език, следвано от това на английски, турски, руски и испански, по данни от изследването на EUMEPLAT. Също немалко от топинфлуенсърите започват да създават своето съдържание изцяло на английски.

• Монетаризацията  – това е голямата тема за повечето създатели на съдържание онлайн – медии и инфлуенсъри. Любопитни модели навлизат – от краудфъндинг (като онлайн медията TOEST или ежедневния подкаст за новини ДЕН), през спонсорства и платени реклами при инфлуенсърите, до платени пакети за достъп, които стават все по-популярни и у нас.

• Още по-засилена платформизация – медиите няма да успяват без достатъчно усилия и адекватно съдържание за своите социални канали, но ще се справят все по-успешно с това, за да продължават да съществуват.

Така изглежда родният интернет към края на 2022 г. Вероятно още по-пъстро, фрагментирано и динамично ще е развитието му през следващите няколко години.

---

Жюстин Томс се занимава с онлайн медии и онлайн маркетинг от края на 90-те до сега. Основател и мениджър бизнес развитие на уеб агенция ABC Design & Communication. Развитието на 
българския уеб дължи много на нея и заради конкурсите „БГ Сайт“ (1999 – 2014 г.) и „Сайт на годината“. Развива ArtCast – подкаст за култура и изкуство, заедно с Хелиана Велинова, Силвина Фурнаджиева, Мая Цанева, Горица Белогушева и Стилиян Ринков развиват сайта, подкаста и блога „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Преподава в Нов български университет, СУ „Св. Климент Охридски“, SoftUni Digital. Уважаван автор и съавтор на книги.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!