Родолфо Уолш, непознатият баща на Новата журналистика

Владимир Стоичков


Официалната версия гласи, че Новата журналистика е родена в Щатите, а Труман Капоти е бащата на „но фикшън“-а, смесващ разследващата журналистика с литературни похвати. Истината обаче е, че знаменитото произведение „Хладнокръвно“ на Капоти е започнато през 1959 г. и е публикувано през 1966-а ( две години по-късно „Народна младеж“ го издава у нас).

Цяло десетилетие преди това, на 9 юни 1956 г., в Аржентина се проваля контрапреврат на военни и цивилни с перонистки уклон. Около 23,30 ч. същия ден полицията нахлува в една къща в столичния квартал „Флорида“ и арестува 12 души. Обвинението е, че са замесени в преврата на ген. Хуан Хосе Важе срещу диктатурата на ген. Педро Еухенио Арамбуру. Шест часа по-късно арестуваните са откарани на бунището в провинция „Хуан Леон Суарес“. Разстрелът им е първият случай на държавен тероризъм в страната. И тук започва необикновената част, защото седем от разстреляните, тоест повече от половината, оцеляват. 

Шест месеца след събитията неизвестен източник подшушва на Родолфо Уолш, че има оцелели от разстрела, и така започва журналистическото разследване. Уолш ги изнамира, разговаря с тях и с близки на убитите, за да пресъздаде случилото в реални измерения. Базирайки се на свидетелствата и прилагайки всички елементи на все още бъдещата по това време Нова журналистика, пише  „Операция клане“, която е публикувана от „Сигла“ през 1957 г., сиреч девет години преди „Хладнокръвно“ на Капоти.

Авторът на първия „свидетелски роман“ – Родолфо Уолш (1927 – 1977), е журналист, писател, преводач, член на лявата въоръжена групировка „Монтенерос“ и впоследствие една от безследно изчезналите жертви на последната военна диктатура, управлявала между 1976 и 1982 г. Уолш работи за списанията „Леоплан“, „Панорама“ и „Леа и Веа“. Текстовете му  са публикувани в сборника „Агресивното занятие на писането. Журналистически творби 1953 – 1977“, издаден посмъртно през 1995 г. Пише също сценарии за театрални постановки и разкази, най-популярният сред които е „Тази жена“, посветен на трупа на Ева Перон, който години наред е укриван от военния режим. 

Куриозното е, че в първата половина на живота си Уолш е антиперонист и демонстрира известен уклон към дясната политика. След работата му по „Операция клане“ и натрупаните разочарования от превратаджиите, свалили Хуан Доминго Перон от власт през 1955 г., позицията му драстично се променя.  

През 1960-а в Хавана, заедно с Габриел Гарсия Маркес, Хорхе Масети и Рохелио Гарсия Лупо, създава кубинската информационна агенция Пренса Латина. 

След поредния военен преврат в Аржентина през 1976 г. губи дъщеря си Мария Виктория Уолш. Тя е елитен член на „Монтонерос“ и се самоубива навръх 26-ия си рожден ден, след като 150 военни обграждат дома ѝ и цял час се води ожесточена престрелка. Тогава Уолш отхвърля предложението на своите съмишленици да напусне страната. Минава в нелегалност, настанява се в селцето Сан Висенте и за да се противопостави на цензурата, създава Агенцията за нелегални новини ANCLA. 

На 24 март 1977 г., когато се отбелязва първата годишнина от преврата, пише „Открито писмо на един писател до военната хунта“. В него изобличава политическите отвличания и убийства на хунтата и критикува неолибералната ѝ икономическа политика, водеща страната към разруха. Ден по-късно е прострелян при засада на улицата. Смъртно ранен, го откарват в неизвестна и до днес посока.