Гласови шпиони и доносници

Красимир Чешмеджиев
Техногигантите са в бясна надпревара за потребители, което движи иновациите и в крайна сметка е добре дошло за клиентите им. Но невинаги крайният резултат облагодетелства обществото. Оказа се, че те често подслушват без позволение, обработват неудобната ни информация и навлизат в личния ни живот. Персонализирани реклами към децата са друг повод за безпокойство, който се добавя към тревогите, свързани с бързото технологично развитие.

"Хей Сири" са казвали 98-процента от собствениците на Iphone, за да активират функцията на гласовия му асистент. Наличен почти на всички устройства на Apple, Siri позволява на потребителя да "общува" с джаджата си само чрез гласа си. Едно изречение е нужно, за да научим прогнозата за времето например. С негова помощ и няколко думи от наша страна може да си зададем алармата за събуждане или просто да потърсим книга във виртуалната библиотека.

Но не всичко е цветя и рози, защото сензорите на Siri се активират далеч преди потребителя да каже ключовата дума. Учудващо за много хора, още преди да са натиснали бутона за отключване, гласовият асистент вече чака мълчаливо, активиран от лекото повдигане на устройството. През цялото това време Siri обработва и "подслушва". В базата данни са събирани както интимни разговори, така и звуци от лекарски кабинети и записи от бизнес срещи. Аудиото бива изпращано до трети лица, които прослушват информацията, за да повишат ефективността на асистента. Минавайки през записите, тези анализатори се грижат за персонализирането на Siri. За да подобри работата си, асистентът също разчита и на данните, които има за нас, като музикални предпочитания, търсения в Гугъл и т.н.

От Apple уверяват, че този процес е под пълна конфиденциалност. По думи на компанията дори сградите, където се случва обработката на данни и гласови съобщения, представляват защитени от външния свят съоръжения. По време на съдебен процес в САЩ обаче стана ясно, че анализаторите на записите са стигали до доста пикантна информация, още повече че анонимността на източника е била компрометирана. В разгара на този скандал Apple съкрати всички служители, заети с анализирането и оценяването на записите. В неподписано изявление на сайта си компанията разкри някои от мерките, които ще предприеме. Предвижда се потребителите сами да решават дали записите им да бъдат използвани за развитието на гласовия асистент, а заетите с тяхното оценяване да бъдат изцяло служители на Apple за разлика от досегашната практика с наемане на трети лица.

Гласовият асистент на Amazon Alexa крие същите "мръсни тайни". И той се активира, когато не му е зададена ключовата дума, а събраната информация се обработва по подобен на Apple начин. В отговор компанията реши, че потребителите вече ще могат да решават дали служители да анализират записите им с цел подобрение на услугата. Горното може да се каже и за Google Assistant, гласoвия асистент на Google, който споделя минусите на другите продукти от конкурентните компании.

На пръв поглед тези промени правят боравенето с такъв гласов асистент по-щадящо по отношение на личното пространство. Но записи с гласа на потребителя не са достояние само на заетите в разработването на софтуера. В края на миналата година двойно убийство в Ню Хемпшир кара полицията да прибегне до "аудиоархивите" на новите технологии. Със съдебна заповед са иззети записите от гласов асистент на Amazon, намирал се близо до местопрестъплението. Освен че показва възможния принос на смарт технологиите в такива разследвания, случаят разкрива как за пореден път устройството е записвало разговори на потребители дори когато не са го ползвали.

Престъплението в Ню Хемпшир не е единственият случай, когато Alexa се използва от полицията, нито пък гласовите асистенти са единствените представители на смарт технологиите, способни да дават улики и доказателства в САЩ. В Кънектикът смарт часовникът на една жертва показва движения, които не съвпадат с дадените от свидетел данни за времето на убийството. Умните домове също са минавали на страната на закона, информация за количеството и използването на водата може да внесе допълнителна яснота о

Youtube, най-голямата платформа за видеосподеляне, която е собственост на Google, пък попадна под обстрела на критиците на техногигантите по отношение на личната неприкосновеност на децата. Тя "забранява" на потребители под 13-годишна възраст да ползват сайта без родителски контрол, но успява да ги следи и да печели от тях. Много от каналите в сайта предлагат видеосъдържание само за деца. Именно там се появяват реклами, насочени към непълнолетната аудитория. Фрапиращото в случая е, че рекламите са за продукти, които платформата е подбрала за децата, след като е следила поведението им онлайн. Печалбите на Google от този маркетинг възлизат на 50 милиона долара. Компанията бе глобена със 170 милиона долара заради следенето на детското поведение в интернет без знанието на родителите. На фона на общите приходи на гиганта санкцията е нищожна. Още повече че това "наказание" не е обвързано с търсене на лична отговорност от нито един висш служител на Google.

На пръв поглед това, че технологичните гиганти бяха принудени да вземат мерки за повишаване на защитата на данните на потребителите, е похвално. Те обаче не решават основния проблем – за да се подобряват подобни услуги, е нужен достъп до личната информация на ползвателите. Това, че повечето такива иновации се рекламират по един идеалистичен начин, също не помага. Истината е, че колкото и приятна да изглежда концепцията за говорещ и мислещ робот, общуването ни с такъв асистент, поне към момента, изисква човешка намеса. Колкото по-полезни искаме да бъдат, толкова повече ще трябва да позволяваме наши лични данни да бъдат обработвани в името на технологичното развитие.

Интернет се превърна в една виртуална сергия, където може да купим всичко освен правото ни на лично пространство. За персонализираните по наш вкус реклами няма никакво значение, че личният ни живот отдавна отсъства от рафта с човешки права. От една страна, производителят иска стоката му да се рекламира на хора с интерес в съответната ниша. От друга, очертавайки картината на нашите интереси, съответната компания събира много повече информация, отколкото сме предполагали. Смарт устройствата ще стават все по-инвазивни към личното пространство. И ако това ви притеснява, старайте се да не го показвате. Само с бърз анализ в тона на гласа умните технологии вече предписват медикаменти на потребители, в чиято интонация разчитат негативни емоции. Да, това е новото нормално и в него личната неприкосновеност губи битката с технологиите.

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.