Стопанската непоносимост: какво трябва да знаем

Практиката показва, че възможностите да се използва този институт са силно ограничени

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 20 May 2020 14:20 >
Стопанската непоносимост: какво трябва да знаем
Източник: Shutterstock
Шанс да достигнат до решаване на делото преди да е настъпило изпълнение на договора имат страните по договори с еднократно изпълнение, но относително дълъг срок от няколко години. И в тези случаи вероятността да бъде постигнато окончателно решение на спора, преди да настъпи срока на договора, при сегашната триинстанционност на производството и натовареността на съдилищата, е по-скоро теоретична.

Приложението на института и към договорите с продължително действие (например договори за наем), създава не по-малко трудности. Разглеждане на делото на няколко инстанции, за период траещ с години, поставя страните пред необходимостта дълъг период от време да изпълняват нееквивалентни и несправедливи задължения по договора. Евентуалното благоприятно решение на спора може да се окаже закъсняло. Промяна или прекратяването на договора след години, когато и икономическата обстановка е съществено изменена, твърде вероятно няма да постигне търсената с иска защита. От изложеното е видно, че макар и институтът да има практическа приложимост само относно договорите с продължително действие, невъзможността инициираното производство за стопанска непоносимост да спре изпълнението на договора, често отказва страните от завеждане на иска.

3.     Силно затруднено обезпечение на иска

Възможност пред страната, предявила иск за стопанска непоносимост, е да предприеме обезпечение на иска си. Поради особеностите на института възниква въпросът възможно ли е страна по иска да го обезпечи посредством спиране на изпълнението на договора. При този сценарий наемателят ищец по иска би постигнал възможност да спре да заплаща наем, докато трае разглеждане на претенцията му за намаляване на същия поради стопанска непоносимост. Оказва се, че и тази възможност не е приложима поради спецификите на правната уредба. Тъй като искът не спира изпълнението на договора, спиране не е възможно и по пътя на обезпечението. Аргументите са, че евентуално спиране би засегнало възможността на другата страна по претенцията да получава изпълнение за период преди влизане в сила на решението. Доколкото дори и благоприятно за ищеца решението ще има сила само занапред, не е допустимо по пътя на обезпечението да се постига по-ранна промяна на престациите по договора. Предвид посочените аргументи и евентуална молба за обезпечение на иска посредством спиране на изпълнението е вероятно да бъде отхвърлена.[2]

Доколкото стопанската непоносимост възниква от обстоятелства, които рядко траят с години, спиране на изпълнението на договора и бързото разглеждане на производството, са единствените фактори, които могат да допринесат за преодоляване на неблагоприятните последици от настъпила стопанска непоносимост. Липсата на тези фактори обуславя затрудненото използване на института на практика, което проличава и от малкото съдебна практика по приложението му. Ето защо са необходими законодателни промени, които да улеснят и ускорят процедурата по иска, за да я направят приложима към настоящите икономически реалности. Една от възможностите за законодателна промяна е делата за стопанска непоносимост да се разглеждат по реда на бързото производство. В допълнение, може да се помисли и за въвеждане на специална обезпечителна мярка по искове за стопанска непоносимост, посредством която да се постига спиране изпълнението на договора, докато трае производството. Подобни мерки ще улеснят приложението на института и ще дадат реална възможност на страните, които са попаднали в условия на стопанска непоносимост, бързо да постигнат целения от правните разпоредби резултат. 

Павлина Иванова е старши адвокат в адвокатско дружество "Димитров, Петров и Ко.". Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др.

[1] В тази връзка виж определение № 310 от 25.05.2009 г. по ч.пр. д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд и решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение
[2] В тази връзка виж определение № 3431 от 21.10.2019 г. по в.ч.г.д. № 4986/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия и определение № 2074 от 11.08.2014 г. по в.г.д. № 1816/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ