Форсмажор и непреодолима сила: българският бизнес в условията на Covid-19

Тепърва ще бъде установена съдебна практика, но законодателството дава насоки

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 20 March 2020 18:51 >
Форсмажор и непреодолима сила: българският бизнес в условията на Covid-19
Източник: Shutterstock
Последици от непреодолимата сила

Основните последици от позоваването на форсмажор са следните:

• Страната, която своевременно се е позовала на форсмажор, не носи отговорност за неизпълнението си, докато трае непреодолимата сила (т.е. не дължи обезщетение за вреди и неустойки по договора);

• Ако договорът бъде прекратен поради непреодолима сила, задълженията на страните по него отпадат и те се освобождават от тях. Според преобладаващата съдебна практика прекратяването на договора поради непреодолима сила действа за в бъдеще. Това означава, че ако една от страните е извършила разходи във връзка с договора (напр. плащания на подизпълнители; разходи за суровини и материали и т.н.), те остават в нейна тежест и тя не може да търси обезщетение за тях от насрещната страна. Отново следва да се оцени спецификата на договорните отношения, тъй като и от това правило ще са налице изключения. Така, ако едната страна по двустранен договор е платила авансово на другата и в същото време не е получила насрещно изпълнение поради непреодолимата сила, в най-честата хипотеза ще има основание за връщане на платеното.

Стопанска непоносимост

Стопанската непоносимост е основание по съдебен път да се измени или прекрати договор. За разлика от непреодолимата сила, при стопанската непоносимост изпълнението на договора е обективно възможно, но поради съществено изменение на социално-икономическите условия, настъпило след неговото сключване, запазването и изпълнението на договора при първоначално уговорените условия съществено би накърнило икономическите интереси на едната от страните.

Например ако търговски обект е нает срещу определена наемна цена и впоследствие поради икономическа криза приходите от продажби, които този обект реализира, спаднат до размер, който дори не може да покрие наемната цена, би следвало да се приеме, че е налице стопанска непоносимост. В такъв случай засегнатата страна би могла да предяви иск пред съда, с който да поиска или промяна на наемната цена, или прекратяване на договора за наем.

Предпоставките за уважаване на такъв иск са:

• Да са възникнали такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключването на договора. В конкретния случай би следвало да се приеме, че ситуацията с COVID-19 и наложените от властите извънредни мерки не биха могли да бъдат разумно предвидени, преди в публичното пространство да бъде оповестена информация, че се очаква България също да бъде засегната от пандемията;
запазването на действието на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Тази предпоставка ще е изпълнена, ако поради възникнали след сключване на договора обстоятелства се е стигнало до нарушена еквивалентност на престациите, тоест договорът да е станал крайно икономически неизгоден за едната от страните в следствие на изменената ситуация. срокът за изпълнение на договора да не е изтекъл.

Важно е да се подчертае, че изменението или прекратяването на договора на основание „стопанска непоносимост“ става само от съда или от арбитраж (в случай че страните са включили в договора си арбитражна клауза, обхващаща споровете за стопанска непоносимост). Подобно производство би могло да отнеме време и средства. Следва да се отчете и че като част от извънредните мерки във връзка с пандемията бе силно ограничено разглеждането на търговски дела от съдилищата в периода на извънредното положение. Това означава, че дори сега да бъде предявен иск за стопанска непоносимост, той по всяка вероятност ще бъде разгледан след отмяната на извънредните мерки.

Освен това следва да се има предвид, че изменението или прекратяването на договора заради стопанска непоносимост има действие занапред, т.е. дори искът да бъде уважен, засегната от стопанската непоносимост страна не би могла да претендира обезщетение или възстановяване на плащания, които е направила по договора, преди изменението или прекратяването му от съда.

Ето защо най-удачният подход в тази ситуация е въпросът да бъде разрешен чрез преговори между страните и изменение или прекратяване на съответния договор по взаимно съгласие.

В заключение следва да се подчертае, че пандемията от COVID-19 и наложените от властите извънредни мерки в тази връзка са обстоятелства, по които тепърва предстои да бъде установена трайна съдебна практика. Времето ще покаже как съдилищата ще интерпретират настоящата ситуация в контекста на класически правни институти като непреодолимата сила и стопанската непоносимост.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ