Пол Сингър вложи над 3,4 млрд. долара в германски компании
през първото полугодие
Как активистите променят публичните компанииВсички средни и големи публични компании имат отдели за връзки с инвеститори, които докладват на борда за притесненията на акционерите. По традиция малцина са, ако ги има въобще, директорите за връзка с инвеститорите, които се срещат с акционери, за да разберат тяхното мнение. Повечето бордове предпочитат срещите с най-големите акционери да се случват на годишните общи събрания, защото смятат, че докладите на ресорните отдели са достатъчни, за да станат ясни вижданията на акционерите. Дори сега някои компании все още имат политики, които не позволяват на директорите да общуват с инвеститорите.
Днес, като пряка последица от активизма на акционерите, бордовете и изпълнителните директори често преглеждат списъците с най-големите акционери. След това изработват стратегия за консултации, която може да включва посещение от независим директор, без да присъства оперативното ръководство. Преди няколко години бившата шефка на SEC Мери Джо Уайт публично заяви, че отношенията с акционерите вече са задължение на борда. Примерите изобилстват. Анди Брайънт, независимият председател на борда на Intel, се среща с четирима от най-големите акционери на компанията на всяко тримесечие. Понякога присъства главният изпълнителен директор или други висши мениджъри, а понякога се присъединяват и други независими директори. Преди 5 години Лари Финк, изпълнителен директор на BlackRock, написа писмо до всички главни изпълнителни дирекори на компаниите от S&P 500, като ги призова да имат „последователен и постоянен ангажимент“ към акционерите си. Шефът на Vanguard Group Бил Макнаб насърчава бордовете да са активни в комуникацията с акционерите чрез, например, нов „комитет за връзка с акционери“ или други структури. Цяла нова индустрия на консултативни организации вече се появи, за да помогне на бордовете на публичните компании да се справят с тези нови задължения за отношенията с акционерите.
Да имаш активист сред акционерите, може да е добро или лошо нещо в зависимост от ситуацията. Понякога те са източник на нови и свежи идеи, които могат да повишат стойността на компанията или да ѝ отворят вратите към нови постижения. Но те могат да бъдат изключително непоследователни, когато защитават финансовите си интереси, които често могат да бъдат различни от тези на останалите.
Това, което със сигурност постига това явление, е нива на прозрачност и информираност за акционерите, които доскоро бяха немислими. А това не може да е нещо лошо.
Текстът е публикуван в брой 42/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя. 
