АВТОМАТИЗАЦИЯ: По-голямата част от решенията за покупка и продажба на акции вече не се вземат от хората
Борсовите пазари са, меко казано, нестабилни и за това си има обяснения, които са изтъквани нееднократно, като най-скорошното е търговската война между САЩ и Китай. Но независимо каква е причината, в последното десетилетие ефектът е засилван от новия борсов господар – търговията, базирана на алгоритми. Масово вече големите банки, хедж фондовете и институционалните инвеститори използват компютърно управлявани алгоритми за търговия, което стана новото нормално с развитието на технологиите.
Според тазгодишен доклад на Thomson Reuters алгоритмичните борсови системи вече са отговорни за 75% от обема на световната търговия. Но когато се задейства от новинарски събития или финансови правила, алго-търговията може да ескалира и да влоши състоянието на фондовия пазар. Индивидуалните инвеститори не ползват такива инструменти, въпреки че имаше няколко опита за пускане на подобен софтуер, защото обемът на търговията и разходите, ги правят непрактични за дребните играчи.
Какво е алгоритмична търговия?Най-просто казано, алгоритмите са сложни математически уравнения, използвани за програмиране на компютри за вземане на решения. Те се използват в много индустрии, а за борсовата търговия се създават от математици, наети от фирми от „Уолстрийт”. На борсата алго-търговията се използва за автоматично купуване и продажба на акции. Така наречените „високочестотни трейдъри“ (HFT от английското high-frequency traders) използват алгоритмична търговия, за да влизат и излизат от позиции с изключително бързи скорости, използвайки мощни компютри и бързи интернет връзки. В рутинната търговия търговците могат да използват предварително зададени критерии за изпълнение на поръчки. Например в алгоритъма може да се заложат определени стойности и когато дадени акции ги достигнат, да се купят или да се продадат в зависимост от стратегията. Алгоритмичната търговия е предпочитана и защото може да скрие самоличността на големите купувачи и продавачи. Някои брокери използват алго за разделяне на поръчки, така че размерът на техните сделки да не привлича внимание.
Влошава ли се волатилността на пазара?Алгоритмичната търговия често се свързва с нестабилността на фондовите борси, защото задейства огромни поръчки. Един пример: „светкавичната катастрофа” от май 2010 г., която изтри 860 милиарда долара от американските фондови пазари за по-малко от 30 минути. През последната година се наблюдава странна картина с периоди на продължително спокойствие на пазарите, последвани от бурни промени. Когато волатилността се засили в средата на август, машините разтовариха бързо - според оценки на Wells Fargo, е било на стойност 50 милиарда долара. Алгоритмичната търговия може да започне разпродажби, когато има скок на индекса VIX, който мери очакваната нестабилност на пазара. Освен това може да започне и когато прогнозите за бъдещи пазарни загуби се увеличат. Алгоритмите навлязоха сериозно и във валутната търговия, а някои смятат, че стоят зад изненадващия скок с 20% на биткойн през април т.г.
Според проучване от 2014 година алгоритмичната търговия увеличава ликвидността на пазара, но някои анализатори подлагат на съмнение този ефект. „Високочестотните трейдъри доставят ликвидност, без да вземат предвид основната информация. Те са принудени да изтеглят ликвидността по време на периоди на пазарен стрес, за да не се представят неблагоприятно. Това повишава риска, тъй като машините заместиха хората, а скоростта замени капитала. Това може да доведе до изненадващо големи спадове на ликвидността, когато следващата криза удари", казва Чарлз Химелберг, който оглавява изследователския отдел за глобалните пазари в Goldman Sachs, цитиран от Yahoo Finance.
Пазарът днес не прилича на нищо, което се е случвало досега. Той е изключително зависим от компютризирана ликвидност, като в същото време безпрецедентните количества капитал са по същество пасивни под формата на ETF-и. Инвеститорите, ползващи алго, никога не са били тествани в лапите на мечия пазар, камо ли в рецесия.
Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист" 30 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
