Може би сте чували някоя от всички теории за наивността на милениълите – поколението, родено след 1990 година. Оказва се, че симпатиите на младите създават и инвестиционно поведение, оформящо интересен сегмент за борсови инвестиции. Компаниите, които развиват екологичен и социално отговорен бизнес, както и тези, които се управляват по начин, който дава шанс за равен прием и израстване на служители от непривилегировани групи, се обединяват в абревиатурата ESG (Environment, Social, Governance).
Макар идеята да звучи като версия на Дон Кихот във век без вятърни мелници, реалността е по-различна. В САЩ вече има 351 фонда с активи за 161 милиарда долара, които влагат средствата си именно в такива фирми, сочи доклад на изследователската компания Morningstar, цитиран от CNBC. Това означава, че ако желаете да вложите парите си във фирми, които пазят планетата, помагат на малцинствата или имат друг начин да вършат добрини, то може да не правите благотворителност, а да прилагате трезви инвестиционни стратегии, подкрепяйки онези, които изглеждат най-жизнеспособни и перспективни. И съответно те да се поставят в условия да се борят за финансиране и оценка на чисто пазарен принцип.
Класическият подход е да се потърси някакъв ориентир (бенчмарк). Такъв може да бъде секторен индекс или известна компания от конкретен сектор. След това поведението и успехите на компанията, от която се интересувате, може да бъде преценено в светлината на избрания ориентир – рентабилност, задлъжнялост, пазарна ориентация и т.н.
„Когато въпросът опре до фирми, които освен преследването на печалба имат грижа и за средата, в която оперират, класическите стратегии най-често не се прилагат“, коментира Кати Къртис, сертифициран финансов консултант, основател и изпълнителен директор на Curtis Financial Planning.
Като пример тя сочи енергийния сектор. „Ако пожелаете да изключите големите петролни компании от портфейла си, неговото представяне няма да следва големите колебания на пазара на петрол. Има години, в които ESG компаниите откровено постигат по-слаби резултати от средните за сектора“, обяснява Къртис. Въпреки това клиентите й, които предпочитат ESG сегмента, желаят да оставят активите си именно в подобен род фирми в дългосрочен план, ясно съзнавайки, че може да печелят по-малко от това, което пазарът позволява.
„Когато инвестирате в компании със специфични цели и стратегии, най-често излиза и по-скъпо, защото се налага някой професионалист да направи проучване“, описва картината Мичъл Краус от Capital Intelligence Associates. За да се намалят подобни разходи, е много добре да се обмисли инвестицията в специализиран фонд, чиято работа е да подбира най-ефективните ESG фирми. Да, вложенията в него също ще излизат по-скъпо, отколкото в класически индексен фонд, но все пак вложенията растат и ако в момента това изглежда като чудатост, не е сигурно дали в бъдеще няма все повече конвенционални фирми да допуснат някаква степен създаване на обществена полезност, докато преследват печалбите си.
Възможен е и среден вариант, при който конкретни дивизии на един конгломерат прилагат завишени екологични и социални критерии, докато други не. Така конгломератът балансира между чисто икономическите си цели и стремежа да бъде приеман добре от младите. Което е по-важно – дори класическите преследвачи на печалби започват да си дават сметка, че обществената полезност може да им донесе пазарни позитиви.
Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
