Твърде важни за унищожителни санкции

Някои руски компании избягват ударите на Запада заради ключовия характер на доставките си

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 19 April 2019 18:59 >
Твърде важни за унищожителни санкции
МАНЕВРА: Олег Дерипаска отстъпи известен контрол върху компанията си, за да може да избегне санкциите
Как е възможно руски компании да изживеят двукратен скок на пазарната си капитализация за по-малко от тримесечие в условия на зверски икономически и геополитически натиск от САЩ? Запознайте се с „Русал“ и EN+, които показаха, че има бизнеси, които са по-големи от политическите боричкания. Те са и пример как инвеститорите в рискови възникващи пазари могат да намират сигурни вложения там, където нещата изглеждат загубени.

Накратко успехът им се дължи на това, че са направили удара срещу себе си неизгоден дори за противника. Също както Доктрината за взаимогарантираното унищожение, която кара САЩ и Русия, както и Индия и Пакистан да не се нападат с ядрени оръжия. В бизнеса подобни отношения могат да се видят спрямо руските компании, осъществяващи стратегически доставки за Запада.

„Русал“, която добива, преработва и изнася алуминий, попадна под ударите на американските търговски санкции точно преди година заради близките връзки между собственика й Олег Дерипаска и президента Путин. Още през декември обаче стана ясно, че санкциите ще бъдат вдигнати. За това помага застъпничеството на държави от ЕС и най-вече Ирландия, защото на нейна територия има преработвателна фабрика. Оттам продукцията заминава навсякъде по света, включително и към САЩ, където задоволява потребностите на авиоиндустрията. EN+ пък е най-големият акционер в „Русал“, но освен това отговаря за инженерното и логистичното осигуряване на алуминиевия гигант, като подсигурява още няколко клучови услуги.

Вдигането на санкциите не става без задължителното „преобразяване“, което да замаже чисто икономическия интерес. Дерипаска и други водещи акционери приеха да прехвърлят дяловете си в попечителски фондове, които да се грижат за интереса им. Друга част е предоставена на благотворителни фондации, а в мениджмънта на компаниите влизат американски и британски граждани, като се отнема възможността Дерипаска да определя главните изпълнителни директори. Дори източници на американското финансово министерство обаче признават пред Ройтерс, че целта не е да се съсипе бизнесът на компаниите, а да се притиснат само близките до властта техни собственици.

Не така стои въпросът с „Роснефт“, втората най-голяма руска държавна компания (след „Газпром“). Тя е едновременно клиент на Венецуела и доставчик на ВР, Royal Dutch Shell, Total и други водещи европейски търговци с горива. За момента е сигурно,че от чисто петролните си начинания във Венецуела „Роснефт“ е със загуба за над един милиард долара. Засега те се осчетоводяват като вземания от венецуелската страна, които трябва да се покриват с доставки от петрол (т. нар. програма „Петрол срещу заеми“).

На тази мисъл навежда отказът на „Роснефт“ да се притеснява от планираните допълнителни американски санкции. Фирмата вече изкупува петрол от венецуелски находища, които до тази година трябваше да доставят гориво за САЩ. Новината бе съобщена от енергийния министър на латиноамериканската държава Мануел Кевадо. На среща в Баку с колегите си от ОПЕК миналия месец той посочи, че „ангажиментите към САЩ са изпълнени и вече количествата, които досега имаха сигурен купувач, могат да се изнасят за Русия или друга държава“. За да се защити от атаките на САЩ и бъдещи санкции, още в края на миналата година „Роснефт“ поиска от клиентите си да поемат ангажимент за коменсации, в случай че под влиянието на западни санкции се принудят да спрат покупките на петрол от руския гигант. Засега е известно, че клиентите държат на сегашните договорености, които позволяват разтрогване на отношенията без последствия в случай на санкции. Финален вид на новите споразумения обаче не е огласен. Едно обаче е видимо – акциите на компанията се търгуват на равнище 432 рубли, което е 14% под исторически най-високите котировки, а те са от октомври миналата година. Или, казано по друг начин – за момента „Роснефт“ изглежда незасегната от санкциите на САЩ.

Текстът е публикуван в брой 16 /2019 г. на списание "Икономист" от 19 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ