Стабилно колебание

Точно месец след като капиталовият пазар на САЩ изживя първия по-сериозен трус от 10 години насам, шокът изглежда отминал. След като загуби 11% от стойността си само за две седмици, индексът Dow Jones отскочи от дъното със 7%, а стойността му от 25 584 пункта от началото на седмицата е едва 3,9% под тази от 26 януари, когато започнаха спадовете. Поведението на всички останали американски индекси следва абсолютно същата траектория, макар с различни амплитуди, и това показва, че фундаментът на новините е изконсумиран.

Фактори, като рекордното покачване на доходите, инфлационните очаквания и страха от по-решителна намеса от страна на Федералния резерв, вече са залегнали в оценките на големите играчи. Това, което може да предизвика движение, са истински новини – данни за заетостта, финансови отчети и всяка друга новина, която има отношение към фундаменталната стойност на търгуваните инструменти.

„Когато нямаш новини, единственото, което ти остава, е да търгуваш сантимента на пазара, а най-добрият ориентир в такива моменти е техническият анализ“, коментира водещ инвестиционен консултант пред „Икономист“. Приеман често като вуду магия, техническият анализ остава най-математизираното средство за оценка на пазарната психология и поради това дори най-големите му критици го признават като ориентир във времето без новини.

однесено по друг начин – отново е време играчите да решат: ще заемат ли дългосрочни позиции, с които да търгуват сериозните новини, или ще търсят печалба в търговия, базирана на ежедневната волатилност.

Дългосрочни прогнози
„Скокът в доходността на облигациите изнерви всички. Вярно е обаче, че нещата се укротиха и сега очакваме финансовите отчети, а от видяното дотук те трябва да са неприлично добри. Дори и при положение че доходността по облигациите расте, тя все още е незначителна, също както и инфлацията“, коментира Гари Брадшоу, който е портфолио мениджър на инвестиционната компания Hodges Capital Management, цитиран от Ройтерс.

Общото доверие в корпоративните резултати се зарадва на сериозен политически тласък – намалението на корпоративния данък от 35 на 21%, което администрацията на президента Тръмп успя да прокара. Заради по-големия дял от печалбата, който се оставя на корпоративния сектор, вместо да се преразпредели от държавата, пазарите ще отчитат не само класическия показател за здраве на фирмата (печалба преди лихви, данъци, амортизации и обезценки - EBITDA), но също и извънредната доза финансова мощ. Всъщност тласъкът се очертава да е толкова масивен, че дори европейските правителства вече обмислят с какво да отговорят, така че развитият западноевропейски пазар да не бъде напускан само в посока Източна Европа, но и към САЩ.

Освен корпоративните акции очаквания за нарастване на цените в средносрочен план се подхранват и по отношение на суровия петрол. След две седмици на поскъпване, през които горивото увеличи стойността си с 12%, очакванията са началото на март също да осигури печалби. Главните причини за това са две – данните за добива на шистов газ в САЩ като алтернатива на петрола се оказаха незадоволителни и това логично даде очаквания търсенето на класическото гориво да се засили. Друга причина са нарушените доставки на либийски петрол, което също се очаква да тласка цената нагоре.

Без сериозна съществена промяна пък се очаква да премине представянето на щатския долар, за който прогнозите са през цялата година да запази сегашните си равнища, повишавайки или губейки за кратки периоди около 2% от сегашната си стойност.

Внимание, балон
На фона на всеобщия оптимизъм сила набират притесненията как ще свърши партито. Според Рей Далио, който е основател на най-големия хедж фонд в света, има сериозна вероятност до две години в САЩ да настъпи рецесия. Днешното състояние на американските пазари той нарича “предбалонна фаза“.

„Мисля, че сме във фаза преди раздуването на балон, която може да прерасне в класически балон“, обясни той пред слушатели в Харвард, цитиран от Ройтерс. По-късно през профила си в социалната мрежа Linkedin той добави, че рискът от настъпване на рецесия в следващите 18 до 24 месеца нарастват.

Този тип прогнози съвпадат с очакванията на повечето водещи банки, според които плавното повишаване на лихвените проценти ще достигне нива, при които икономиката по естествен път ще забави растежа си. Дали обаче ще стане дума за период на бавен растеж, или на рецесия, прогнозите все още са разнопосочни. Интересно е също, че преди това да стане, се очаква да има поне още една година на евтини пари в Европа с всички съпътстващи възможности и рискове.

Инвестиционните фондове разполагат с 25% повече средства
Активите на инвестиционните фондове, опериращи в България, нарастват с 25% през миналата година, показва статистиката на Българската народна банка. Увеличението е комбинация от постигнатата доходност и решението на домакинства и бизнес да поверят свободната си ликвидност на професионални мениджъри, включително и заради рекордно ниските лихвени равнища по депозитите в банките.

1,3 милиарда лева са в инвестиционни фондове, които се контролират от български управляващи дружества. Средствата само в българските фондове нарастват с 26% за една година, което съвпада с темпа на нарастване на общата сума във всички фондове и показва, че поне на повърхността предпочитанията на клиентите не клонят приоритетно към български или към чуждестранни фондове.

От данните за българските дружества става ясно, че портфейлите им от ценни книжа са на обща стойност 1,004 милиарда лева. 68% от тях са вложени в български акции и облигации, 22% в книжа от Европейския съюз, 3% в САЩ и останалото е разпределено между всички останали пазари.

Компаниите, инвестиращи в акции, акумулират 40% от общите активи на всички фондове, докато тези с фокус върху облигациите имат дял от 39%. Тенденцията през миналата година пък е била да се увеличават средствата, вложени в дялове, за сметка на тези в дългови ценни книжа.

Най-големи клиенти на инвестиционните фондове са застрахователните компании и пенсионните фондове, към които се формират 46% от задълженията им. На второ място са домакинствата, чиито вложения съставляват 36% от пасивите на фондовете, а останалите професионални инвеститори формират дял от 8,3%.

Текстът е публикуван в брой 9/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.