Алтернативите за малките спестявания

Стефан Антонов

Имате скромни спестявания, които не искате да държите у дома по някаква причина и се чудите какво да правите с тях. Първото, за което се сещате, ако имате заделени до 2000 лв. например, е банката. Ако приемем, че условието на депозита е лихвата да бъде изплатена в края на периода на влога, излиза, че с депозирането на 1000 лева ще разполагате с допълнителни 5,1 лв., а при спестяването на 2000 лева банката ще ни даде 10,2 лв. лихва.

При очаквания за инфлация от порядъка на 1,2% (според прогнозите на правителството) излиза, че догодина стоките и услугите, които може да се купят с днешни 1000 лева, ще струват 1012 лева, и съответно 2024 лева, ако вложите 2000. За това вложение ефективната лихва (след приспадане на данъка), на която човек ще може да разчита, е 0,51%, показва справка във финансовия портал "Моите пари".

Резултатите от упражнението показват, че човек ще загуби половин процент от спестяванията си, или между 6 и 13 лева според размера на депозита само от времевата обезценка, която търпят парите. Ако примерът се допълни и с плащането на банкова такса по откриване на сметката, ще излезе, че годишната обезценка на спестяванията надхвърля процент и половина.

Представена по този начин, реалността не е приятна. Вярно, банката е най-сигурното място, където ще знаем с какъв темп парите ни се обезценяват, няма риск да ни ги откраднат и навярно ще ни помогнат да получим кредитна карта. Тези условия обаче са достатъчен повод да се замислим какво друго можем да направим с малка сума като неспециалисти.

Едно трябва да е ясно – почти всички алтернативи носят риск, загубата, първо, да е по-голяма от тази при банковия депозит, и второ – тя да не може да бъде ограничена. Веднъж след като човек е наясно с риска, който поема, остава да се реши как да подбере най-добрата алтернатива.

И отново принципът при подбора е като при избора на банков депозит – оглеждаме всяка опция. Проучваме разходите за инвестиране в нея, потенциалът да носи доходност, реалистичния риск, който поемаме, и разходите да излезем от инвестицията. През такава призма може да се селектират няколко начинания. Такива са структурираните банкови депозити, при които спестяванията се инвестират в конкретен инструмент или се обвързват с доходността на някой базов индекс. Вариант е да купим дялове от взаимен фонд, както и да се захванем с валутна търговия. Не на последно място е и опцията за P2P кредитиране (от английското Peer to peer lending – бел. авт.), при което бързи заеми се отпускат с парите на обикновени хора, а някоя технологична компания е разработила електронно приложение за свързване на кредиторите и длъжниците.

Как изглежда всяка алтернатива
Най-безрискови са структурираните депозити. Те се предлагат от банки и най-често средствата се влагат във фондове, основани от управляващите дружества от същата банкова група. самите фондове се управляват обичайно от финансисти в чужбина. При тези депозити банката обещава размерът на главницата да остане непроменен, а под въпросителна е само лихвата. Ако инвестирането на средствата е успешно, тя е по-висока от стандартната по нормалните депозити. Ако инвестицията е неуспешна, човек си остава само с главницата. Основен недостатък на този тип депозити е, че те не са гарантирани от държавата при фалит на банката.

Взаимни фондове
Взаимните фондове също са структурирани продукти, при които обаче управляващо дружество заделя собствен ресурс за инвестиране по предварително обявена стратегия и всеки е свободен да закупи дялове от този ресурс. Стратегията за инвестиране не се променя и това дава сигурност на клиентите, че парите им ще се управляват с фокус към конкретни пазари или инструменти през целия период от съществуването на фонда. Доброто на този тип инвестиции е, че управляващите дружества трябва постоянно да предлагат обратно изкупуване, което за клиента означава, че може да върне дяловете и да си получи парите. Друго предимство е, че за фонда постоянно се води отчетност каква доходност е постигнал като оценка на инвестициите, които е направил. Има и относително коректна оценка за неговия рисков профил. Тя показва стандартното отклонение на доходността според дневните й стойности за последните шест месеца спрямо доходността в конкретния момент. Цената на тази инвестиция се измерва в такса за управление и варира между половин и три процента от средногодишната стойност на активите, в които се прави инвестицията. При избора на взаимен фонд трябва да имате предвид също режима на данъчно облагане, както и евентуалната такса при обратно изкупуване на дяловете.

Форекс търговията
Преди да обясним тази възможност, ще отбележим, че само през миналата седмица доларът и британският паунд се обезцениха с повече от процент и половина, но в петък вече бяха възстановили стойността си от понеделник. За умелите играчи на валутния пазар това означава, че само в рамките на една седмица те са създали повече доходност за парите си, отколкото за няколко години, ако са ги държали в банка.

Така наречените форекс платформи се предлагат от почти всеки инвестиционен посредник и са толкова лесни и интуитивни, че дори нефинансист може да нарежда сделки. Разбира се, иска се четене и познаване на основни техники, а комбинативният ум и бързите сметки са допълнителен плюс. Рискът при форекс търговията произтича от динамиката на валутните курсове – сделки може да се сключват 24 часа в денонощието. Това изисква внимание и отдаденост най-вече защото човек сам решава какво да прави с парите си за разлика от гореспоменатите инвестиции, при които средствата се дават за управление на професионалисти. Рискът е много по-висок, но и потенциалът за печалби е несравнимо по-сериозен.

Заеми от физически лица
Една от последните тенденции във финтех индустрията, навлизаща все по-сериозно и в България, е P2P, при което електронни платформи свързват физически лица, търсещи пари назаем, с такива, които са склонни да отпускат заеми срещу лихва. Тези платформи печелят от посредническата си дейност, но имат грижата и да събират вноските на длъжниците си. За да заслужат парите си, извършват и процес по селектиране на клиента, проверяват го в Централния кредитен регистър и изготвят профил, с който потенциалните кредитори могат да се запознаят.

Общото между абсолютно всички алтернативи, изброени по-горе, е, че предлагат възможността за постигане на двуцифрена доходност по спестяванията на хората. Тази доходност може да се постигне и от неикономисти, но ще трябва да се инвестира известно време в набирането на информация и формирането на познания. Другата обща черта е, че парите са изложени на риск от съществена загуба и дори стопроцентова обезценка. Така че, преди да се решите на някоя от посочените стъпки, е редно да се замислите дали ниските лихви в банката също не са някаква форма на необходимо зло.

Текстът е публикуван в брой 36/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.