Стрийминг нашествие

Екатерина Титова

Радиото и телевизията промениха обществения живот през ХХ век, а днес стрийминг медията чрез интернет прави заявка да повтори този невероятен успех, давайки нов живот и измерение на съществуващите медии. Навлизайки все по-активно в нашия живот, тези платформи на много достъпна цена се опитват да угодят на персоналните интереси на всеки. Докато в чужбина стрийминг сайтовете започват да вземат превес над традиционните медии, у нас все още не могат да изместят популярната практика за изтегляне от интернет на пиратско аудио- и видеосъдържание, записването му и последващата обмяна. Навлизането на новите технологии в ежедневието дава своето отражение както върху музиката, така и върху киното и телевизията.

Музикалната индустрия е един от най-ярките примери за неизбежната необходимост от бързо модернизиране и иновации. След години спад на продажбите на сингли и албуми тя най-накрая откри пътя да се върне към растежа си. Докато преди индустрията разчиташе на физически носители като плочи, касети, дискове, днес тя залага на друг тип устройства като компютри, смартфони и таблети, защото потреблението на музиката вече преминава основно през интернет. За по-младите е от съществена значимост не да притежават съответното музикално произведение, а да имат лесен достъп до него. По този начин стрийминг платформите започват да навлизат активно, а доказателство за това е най-голямата платформа, специализирана за музика Spotify, която има отскоро офис и в България. Тя има 140 милиона активни потребители месечно, от които 50 милиона платени. За сравнение втората голяма стрийминг компания, предлагаща музикални услуги – Apple Music, има 27 милиона абонати. С толкова голяма активна аудитория тези платформи възраждат музикалната индустрия като цяло. Според данни на Financial Times най-големите приходи от музика в момента са именно от интернет стрийминга. Приходите на компаниите, предоставящи подобни услуги, се очаква да надминат продажбите на компактдискове и плочи за пръв път в историята. Двигателят на растежа ще бъде още по-големият брой потребители, които започват да използват тези услуги по света, като основните пазари са САЩ и Европа. Общите приходи от музика се очаква да скочат с 5,2% - до 23,4 млрд. долара.

Доказателство за навлизането на новите технологии в живота на хората е и стрийминг услугата Netflix, която задмина кабелните телевизии по брой на абонатите в САЩ. По последни данни на Statista Research Group телевизиите имат общо 48,6 млн. абонати спрямо 50,9 млн. на Netflix. Като основна причина аудиторията да предпочита абонаментни платформи за видео по поръчка са значително по-евтините услуги спрямо предлаганите от кабелните оператори. Стандартният пакет на Netflix в САЩ е 9,99 долара на месец, а средният разширен телевизионен пакет е около 69,03 долара. Телевизията не е единственият пазар, който Netflix и конкурентни играчи като Amazon Prime Video атакуват. Те конкурират и кината със своите филми, продуцирани специално за стрийминг, като само част от тях се излъчват и на големия екран.

Въздействието на платформите върху филмовата индустрия пролича и на последния филмов фестивал в Кан. Участието на Netflix предизвика множество спорове и противоречиви реакции както сред аудиторията, така и у журито. За първи път два филма на компанията се бориха за престижната награда "Златна палма" – The Meyerowitz Stories на американския режисьор Ноа Баумбах, с участието на Дъстин Хофман, и Okja на южнокорееца Бон Джун-хо с Тилда Сиунтън и Джейк Гиленхал. Прожекцията на втория филм предизвика бурно освиркване на публиката след началния надпис Netflix original film. Малко по-късно, сякаш в допълнение с недоволството, прожекцията беше спряна поради технически проблем, което е рядко срещано в Кан, и възобновена 15 минути по-късно.

Спорове сред журито предизвика и неспазването на едно от условията за участие на фестивала – филмите да бъдат показани на голям екран. Сред основните притеснения на кинолюбителите, критиците и специалистите в областта е в предлаганата от платформите продукция качеството да не бъде за сметка на количеството, както и заплахата залите да останат празни. До момента пазарът е показал, че търсенията са различни, съответно и предлаганията, а големият екран продължава да привлича, макар и по-малка, аудитория със своя собствен чар. По последни данни абонаментното видео по заявка се очаква да надделее над киноиндустрията в САЩ по годишни приходи до 2019 г., което показва, че и тук стриймингът е в пика на своя възход.

Усещайки предимствата на този вид разпространение на информация, дори една от най-големите социални мрежи – Facebook, започва все по-сериозно да налага услугата си live streaming. Стриймингът на живо е приятна опция за хората, които имат какво да покажат на приятелите си и на света, но в същото време носи и много рискове – като например заплахата от бум в разпространението на съдържание, пропито с нетолерантност или порнография.

До голяма степен популярността на стрийминг платформите се дължи на факта, че те работят с добре разработени алгоритми, които бързо и лесно откриват какви са потребителските вкусове и предпочитания. Модернизирайки съществуващите медии и угаждайки на желанията на все по-претенциозната аудитория, те успешно се налагат и стават част от бъдещето.

Текстът е публикуван в брой 25/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.