Георги Вулджев, tavex.bg
Ако сте наблюдавали динамиката на пазарите, сигурно сте забелязали, че в началото на годината цената на скъпоценните метали нарасна значително. От коледните празници до пика в края на февруари златото и среброто (тройунция в долари) поскъпнаха с над 11% и 17%. Този ръст беше реализиран в период, в който капиталовите пазари бяха в невиждан за последните години бум. Капитализацията на борсовия индекс Dow Jones нарасна с над 7%, подобна тенденция се наблюдаваше и при NASDAQ и S&P500.
На пръв поглед тази динамика изглежда като аномалия – обикновено, когато високорисков актив като акциите върви нагоре, се очаква цените на нискорисков актив като скъпоценните метали да падат. И обратното – ако възвръщаемостта по акциите не може да оправдае техния риск, инвеститорите ги избягват за сметка на по-сигурни активи. В случая обаче акциите реализират впечатляваща възвръщаемост, но цените на златото и среброто също растат. За да разберем на какво се дължи тази динамика, трябва да обърнем внимание на други два ключови за цената на златото и среброто индикатора – държавните облигации и инфлацията.
Държавните ценни книжа са най-близката алтернативна инвестиция до скъпоценните метали по ниво на сигурност. Те са най-сигурните облигации, защото вероятността една държава да фалира и да не може да изплати дълговете си почти винаги е по-ниска от вероятността това да се случи с една частна компания. Поради сходните нива на сигурност и ликвидност държавните облигации и скъпоценните метали са нещо като заместващи се инвестиции. Обикновено, когато възвръщаемостта по ДЦК расте, инвеститорите купуват повече държавни облигации за сметка на злато и сребро.
Затова по принцип се предвижда, че когато ФЕД вдигне лихвените проценти, това води до по-ниско търсене на скъпоценни метали и съответно спад в тяхната цена. Обаче, след като ФЕД вдигна лихвените проценти през декември м.г. и лихвите по ДЦК съответно нараснаха, това не се случи. Даже напротив.
Значението на инфлацията
На какво се дължи това? На ускорението на инфлацията и на очакванията за инфлация. Инфлацията е факторът с най-фундаментално влияние върху движението на цените на скъпоценните метали. Успоредно с увеличението на лихвите по ДЦК инфлацията също скочи до най-високите си нива през последните 4 – 5 години както в САЩ, така и в Европа. А по-висока инфлация означава, че реалните лихви падат и съответно реалната възвръщаемост – доходът, който един инвеститор може да придобие чрез инвестиране в дългови инструменти като ДЦК, също намалява.
Така че, ако въпреки повишаването на номиналната лихва реалната остава на същото ниво или дори пада поради по-висока инфлация, логично е инвеститорите да започнат да изоставят държавните облигации като сигурна и ликвидна инвестиция и да се прехвърлят към златото и среброто. Точно това се случи и в началото на тази година. В такава ситуация златото и среброто се превръщат в по-атрактивни инвестиции, защото за разлика от валутите и облигациите по-високата инфлация не вреди на тяхната стойност. Дори напротив, скъпоценните метали са най-добрият хедж срещу инфлация, защото са физически стоки със сравнително ниска вариация на тяхното количество, които в миналото са били използвани като пари. В краткосрочен план е възможно да има вариации в тяхната цена, които до доведат до инвестиционни загуби. Но в дългосрочен тази цена се увеличава с постоянни темпове. Преди едва 15 години цената за унция злато в долари е била около $300. Днес тя е 1200, което представлява възвръщаемост от общо 400%, или средно 26,6% на година.
Никога не забравяйте, че посоката на инфлацията е основният фактор, който определя накъде се движат цените на скъпоценните метали.
Текстът е публикуван в брой 21/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.