При лихва, по-ниска от един процент годишно, предлагана от банките, за човек е повече от логично да се запита дали няма по-добра алтернатива, в която да вложи своите спестявания така, че те да му носят пари. Доходни опции има, стига човек да умее да преценява рисковете.
Справка в сайтовете на някои от водещите управляващи дружества показва, че техните високодоходни и съответно по-рискови фондове носят двуцифрена печалба дори само за четирите месеца от началото на годината.
Взаимните фондове, или както са известни още като колективни инвестиционни схеми, са инвестиционни подразделения на управляващите дружества, които имат собствен капитал, влагат средствата си по предварително обявен начин, който не се променя, и така могат да се припознаят или отхвърлят от хора с различна склонност към риск и предпочитания към конкретни пазари или инструменти.
Как се инвестира във взаимен фонд
Преди да се избере конкретен фонд, трябва да е ясна технологията на инвестиране. Влагането на средства става чрез закупуването на дялове от фонда. Осребряването на инвестицията става с продажба на същите дялове. Управляващото дружество е длъжно по всяко време да предлага цена за обратното им изкупуване. Разликата между цената, по която сте ги купили, и тази, за която ги продавате, ще формира реалната ви доходност. Дали моментът е подходящ за продажба, всеки сам може да прецени, гледайки нетната стойност на активите на фонда, за която данните също се публикуват ежедневно. Както и при акциите, продажбата със загуба може да бъде добра идея, ако така ще се предотврати по-голяма загуба. Трябва да се знае, че при обратното изкупуване на дялове цената може да се отклонява леко от нетната стойност на активите, които се падат на един дял, защото в това се включват трансакционните разходи, както и част от годишната такса за управление на фонда, съответстваща на времето, през което сте притежавали съответните дялове. Такава инвестиция изисква внимание още на ниво подбор на фонд и наистина човек трябва да е сериозно запознат с това, с което се захваща.
Как да изберем фонд
Веднъж след като всички условия по „влизането и излизането“ в такава инвестиция са станали ясни, може да се обърне внимание и на конкретните алтернативи, които пазарът предлага. В България взаимните фондове се делят на два типа. Първите се управляват от български банки и инвестиционни посредници, а останалите са под контрола на чуждестранни банки и финансови компании и се предлагат от посредници у нас. Най-често и двете категории фондове се класифицират в един от трите типа – нискорискови (предимно влагащи в облигации), балансирани (комбиниращи облигации и нискорискови акции) и високорискови (влагащи средствата си предимно в акции).
Разумно е също да се има предвид и при какво ниво на риск е постигната доходността на конкретния фонд. Един от разпространените измерители за риск е стандартното отклонение. То показва, ако днес доходността е 10%, с колко тя се е отклонявала от тази си стойност през конкретен изминал период. Ако например вложените преди година 100 лева днес са 120, мерени според пазарната оценка на активите, в които са вложени, това прави доходност 20%. Ако обаче през годината стойността на активите е спадала до 80 лева или е стигала до 140, и тези колебания са били ежедневие, а не изключение, то може би е добре да заложите на такъв фонд само ако имате здрави нерви. Обратно, доходност, вървяща с много по-малък коефициент на стандартното отклонение, показва стабилност за инвестицията и често се предпочита дори ако тя носи по-ниска доходност. За съжаление, не всяка финансова компания предлага информация за стандартното отклонение в стойността на дяловете си, но и никой не е длъжен да влага средствата си във фондове, които не желаят да му дадат пълната информация.
Текстът е публикуван в брой 18/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
