Как можем да печелим от IoT

Лесно е да се въодушевим от начините, по които технологията „Интернет на нещата“ (IoT) променя ежедневието ни. Краткото обяснение е, че това са технологии, които позволяват на „тъпи” устройства като телевизори, хладилници, телефони и коли да комуникират помежду си, използвайки специализиран софтуер и хардуер.

Технологията може да автоматизира широк спектър от услуги, като например подпомагане на грижите и лечението на болни пациенти, увеличаване на добивите на земеделските производители, управлението на градския трафик.

Прогнозите са, че до 2020 г. пазарът на IoT ще достигне 457 млрд. долара, растейки със средно 28% годишно. На практика компании от всякакви сектори ще могат да бъдат считани за част от технологията, когато тя се развие. Но от инвеститорска гледна точка IoT фирмите се делят основно на три категории: доставчици на компоненти, производители на софтуер и производители на устройства. Понякога замесените в IoT революцията са очевидни, но има и много компании, които са част от новото утре и за които вероятно не сте чували. Ето списък с някои от публичните компании, които анализаторите смятат за перспективни, когато става дума за „интернет на нещата“.

Обичайните заподозрени

Технологичните гиганти са сред добре позиционираните в сектора по ред причини – имали са ресурса, за да започнат отрано разработки, или за да купят малки разработчици или направо технологии. Най-големият доставчик на микропроцесори в света Intel е отдавна замесен по подразбиране. IBM започна отрано с платформата за изкуствен интелект Watson, която помага за справянето с огромния обем от данни, които генерират IoT-устройствата. Qualcomm също няма да ви изненада с присъствието си в подобен списък. Производителят на чипове разработва някои сериозни решения по поръчка, като например QCS605 и QCS605, създадени специално за използване при домашните дигитални асистенти. Същото може да се каже и за Nvidia и ARM, които започнаха общ проект за обучение на машини „Трилиум“.

Очевиден избор се явяват и техноголиатите. Уебуслугите на Amazon осигурят свързване на устройствата с тяхната специализирана AWS IоT платформа. Google притежава хардуер като термостатите Nest и камери, но също така осигуряват платформи за създаване на възможност за хора да разработват и пускат свои IоT устройства.

GE e сред пионерите в индустриалния IоT със свързани устройства като локомотиви и медицинско оборудване.

Под радара

Докато горните имена ви звучат до болка познати, има много, за които не сте чували, но имат сериозен потенциал. Затова ще се спрем на тях малко по-подробно.

Има голям шанс да потребявате някаква технология на Sierra Wireless, без дори да го осъзнавате. Всъщност това е доставчик на клетъчни модули №1 в света. Всички устройства, които събират и предават данни дистанционно, като интелигентни електромери например, изискват средство за свързване към централен хъб. Sierra Wireless прави това.

Marvell Technology Group е от същата категория, като нейните продукти включват съхранение на данни, мрежова инфраструктура и решения за безжична свързаност и индустриалния интернет на нещата. Базираната в Женева STMicroelectronics е още една, чиито акции лесно могат да се пренебрегнат. Компанията изгражда няколкото IoT решения от нулата и безшумно засилва присъствието си на пазара. Само един пример – китайският гигант в електронната търговия Alibaba започна да използва сензори на STM за превръщане на физическата информация в цифрова.

Cypress Semiconductor може да е най-разпознаваема със своите сензори за допир и флаш памет, но компанията навлезе в дълбоките води на интернет на нещата. Нейната безжична PSoC платформа може да свързва практически всичко с всичко, без значение дигитално или аналогово.  Това прави Cypress Semiconductor лесно решение за разработчици на интернет на нещата. Компанията предлага три различни IoT софтуерни платформи, от които да избирате, ако нямате собствено решение за програмиране на интернет на нещата.

NXP Semiconductor заема своето място в списъка по много причини. Фирмата прави чипове за автомобилни, потребителски и индустриални приложения, което означава, че интернет на нещата играе важна роля в портфолиото й.

Телекоми

Интернет на нещата изисква много бърза интернет връзка, както и технология, която да позволява преноса на огромен обем данни. Автономните автомобили например трябва да комуникират с много други устройства за милисекунди, което прави сегашното разпространение на интернет неприложимо. За да разреши този проблем, се появява безжичната технология за пренос на данни 5G. Това означава, че телекомите ще се надпреварват за изграждане на съответните мрежи. Към момента най-напреднали са американските мобилни оператори, които ще похарчат милиарди долари, за да осигурят 5G на клиентите си възможно най-бързо. В този смисъл не е лишено от смисъл да се следят акциите на трите най-големи американски оператора. Ако T-Mobile завърши успешно придобиването на Sprint, заедно с AT&T и Verizon ще оформи „голямата тройка“ в телекомуникационния сектор. Някои анализатори предпочитат акциите на AT&T, защото предлагат най-ниското съотношение  цена/печалба (8.5) и най-голяма доходност от дивиденти (6.6%), но в тази надпревара не това ще бъде най-важното.

Политически риск

Ако подготвяхме този текст преди няколко месеца, в него без съмнение щеше да влезе и най-големият производител на телекомуникационно оборудване в света Huawei. Китайската корпорация работи от 2009 г. по 5G технологията, но в началото на тази година САЩ и Австралия обвиниха компанията в технически шпионаж и кражба на секретни данни, извършено чрез нейно оборудване. Китайската фирма отрича, но обвиненията доведоха до отказ на различни държави да ползват оборудването на Huawei за изграждане на мрежите от ново поколение. Все още е рано да се каже как ще се развие скандалът, но поне в краткосрочен план това може да означава повече работа за европейските конкуренти в сектора – шведската LM Ericsson и финландската Nokia Corp.

В по-широк план потенциален риск за бизнеса представлява и бъдещата евентуална регулация на ниво държава. Технологиите се развиват стремглаво и съвсем скоро се очаква да бъдем залети от лавина от „умни устройства“. Това поставя въпроса за сигурността на данните и процесите, свързани с интернет на нещата. Правителствата не са подготвени за тази радикална промяна и може да реагират по-рестриктивно в началото. Преди две седмици японското правителство прие закон, който ще пoзвoли нa дъpжaвнитe cлyжитeли дa нaxлyвaт в пoтpeбитeлcĸитe ycтpoйcтвa нa ІоТ в paмĸитe нa шиpoĸoмaщaбнo „пpeбpoявaнe“ нa ycтpoйcтвaтa зa „интepнeт нa нeщaтa“, за които се предполага, че са около 200 млн. Cпopeд дoĸлaд нa Mиниcтepcтвoтo нa вътpeшнитe paбoти и cъoбщeниятa нa Япoния пpeз 2016 г. бpoят нa aтaĸитe в ycтpoйcтвaтa зa IoT e двe тpeти oт oбщия бpoй ĸибepaтaĸи пpeз гoдинaтa.

Текстът е публикуван в брой 8/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.