Когато детска учителка, която е завършила колеж, влезе във военен център в Съветския съюз по време на разгара на Втората световна война, това не би изглеждало толкова странно тогава, както би било днес.
В края на 1941 г. загива първият ѝ брат по време на обсадата на Ленинград. Тя първоначално била отпратена от местния военен комисариат, който знаел колко е опасно на фронта, но след като загубила още двама от братята си, през 1942 г. Роза Шанина най-накрая успяла да се присъедини към останалите 2 484 съветски жени, служещи на родината си като снайперисти.
"Най-важното нещо за съветските снайперисти е тяхното въздействие върху съветския морал", каза авторът Дейвид Липман. Но след като Шанина стигнала до Централната снайперистка академия за жени, плановете за военно разполагане я държали почти изцяло настрана от разразилата се битка - въпреки широко разпространеното съветско военно убеждение, че жените войници са добри снайперисти, защото са по-гъвкави и тяхната хитрост, търпение и способност да издържат на трудностите на войната ги правят по-добри от техните колеги мъже.
Шанина предприела своя много кратък, но важен поход към величието. Може би е странно величието на някого да се измерва чрез броя на хората, които е убил, но руснаците били изправени пред доста екзистенциална дилема: или побеждаваш, или умираш. През април 1944 г. в района на Витебск, Шанина за пръв път убила нацистки войник. В рамките на един месец, тя отнела живота на още около 17.
Под жестокия артилерийски огън, нейните командири решили да се оттеглят, но Шанина пренебрегнала заповедите и продължила да подкрепя напредващите пехотни колони - и то не само като снайперист. Заловила германски войници, а самата тя била ранена. Нейните подвизи спечелили похвали за цялата армия и тя станала известна сред сънародниците си, както и на Запад. Когато се върнала на бойното поле, се присъединила към батальон, който загубил 72 от своите 78 войници. Битка, в която тя отново оцеляла.
Въпреки, че не за дълго. Шанина била убита през януари 1945 г. Но преди смъртта си, едва на 20 години, тя успяла да убие 54 (според други източници 59) души за по-малко от една година.
Съветският съюз все още бил във война, когато тя загинала. По време на конфликта, съветските снайперисти жени извършили общо 11 280 убийства. Но ако историята тук трябва да ни научи на нещо, то не е свързано толкова с броя на убитите от Шанина, а с факта, че тя пламенно е преследвала трудната и опасна дейност за каузата: съществуването на родината ѝ.
Желанието на Шанина да се бори било толкова пламенно, че тя взела смелото решение да се противопостави на офицерите и да пише лично до Сталин с молба да бъде разположена на фронта.
Тук можете да видите снимки от нейния кратък, но изпълнен със събития и смисъл живот:
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
