България със самочувствието на създател

ПРЕДСТАВЯМЕ ПРОФ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА, ДБ, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

ПРОФ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА е ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие в Института по молекулярна биология при БАН и професор по молекулярна биология. Тя е учен и предприемач, работещ на границата между фундаменталната наука, биомедицината и технологичните иновации.
Научната ѝ работа е фокусирана върху генетиката, епигенетиката, механизмите на стареенето и възможностите на съвременната биомедицина да превърне научните открития в решения за по-дълъг и по-здравословен живот. Тя е съосновател и главен научен директор на EPIX.AI – иновативна компания, която използва изкуствен интелект, генетични и епигенетични данни за развитието на персонализирани подходи към дълголетието и превенцията.
Проф. Георгиева е автор и съавтор на над 100 научни публикации в международни научни списания и е ръководител или участник в множество национални и международни научни проекти. Има специализации по генетика и епигенетика в Института „Кюри“ и Университета в Страсбург, Франция, както и по биология на стареенето в Международния център за генетично инженерство и биотехнологии в Триест, Италия.
Тя активно работи за свързването на науката с обществото и бизнеса. Съосновател и председател е на Българското дружество по дълголетие и съосновател на SPACE and STEAM Cluster към Националната дигитална коалиция. Чрез научната си и предприемаческа дейност проф. Георгиева насърчава развитието на ново поколение биомедицински решения, основани на данни, изкуствен интелект и персонализирана медицина.
Проф. Георгиева е и активен комуникатор на науката – редовен участник в радио- и телевизионни предавания, лектор на научни фестивали и форуми, включително TED. Тя вярва, че науката има най-голяма стойност тогава, когато излиза извън лабораторията и променя начина, по който хората разбират здравето, стареенето и собственото си бъдеще.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


МEЧТАЯ за България, която не чака бъдещето да се случи, а го създава.
За страна, в която знанието е национален капитал, науката е двигател на икономиката, а талантливите хора не са принудени да избират между това да останат в България и това да реализират потенциала си. Мечтая за България, която не просто следва световните технологични промени, а участва в тях със свои идеи, научни открития и компании, създадени тук и конкурентни навсякъде по света.

Като учен, работещ в областта на генетиката, епигенетиката и биологията на стареенето, все по-силно вярвам, че бъдещето ще принадлежи на обществата, които умеят да свързват науката с технологиите и човешкия потенциал.
Изкуственият интелект, геномиката, епигенетиката и биомедицината вече променят начина, по който разбираме здравето, превенцията и стареенето. България има възможност не просто да бъде техен потребител, а да бъде създател.

За да постигнем това, трябва да започнем от хората.

Трябва да дадем на децата любопитство, а не страх от науката; на младите учени свобода и перспектива; на предприемачите среда, в която добрата идея може да се превърне в продукт; а на обществото увереност, че инвестицията в знание се връща многократно.

Необходима е по-силна връзка между университетите, научните институции, бизнеса и държавата. Трябва да създаваме условия научните открития да не остават само в научните публикации, а да достигат до хората като нови технологии, терапии, превенция и по-добро качество на живот.

Мечтая и за България, която мисли за здравето не само като лечение на болестта, а като инвестиция в дълъг, активен и пълноценен живот. Страна, която използва науката и технологиите, за да направи персонализираната превенция достъпна и да превърне дълголетието от привилегия в обществена цел.

Но най-вече мечтая за България с по-високо самочувствие. Не самочувствие, основано на миналото, а на това, което можем да създадем днес. Вярвам, че промяната започва от хора, които отказват да приемат „така е било винаги“ като достатъчен отговор или „това е в гените ни“, от учени, учители, предприемачи, лекари, инженери, артисти и млади хора, които имат смелостта да мислят отвъд настоящето.

Бъдещето не е място, до което ще стигнем. То е резултатът от решенията, които вземаме днес. И аз мечтая България да бъде сред страните, които не просто живеят в това бъдеще, а помагат да го изградят.