Приятели – съперници

ВСИЧКИ футболисти мечтаят да играят на Световно първенство. И там често съотборниците от клубовете излизат един срещу друг в националните отбори. Тичат, фаулират се, вкарват голове. Раздават се до краен предел. Но първенството свършва, медалите са дадени на най-добрите. Футболистите се връщат в клубовете си. Дали ще бъдат същите приятели и колеги както преди Световното? Или въпреки че са професионалисти, нещо в тях се е променило завинаги?

Точно тази ситуация, в която съотборници стават съперници, изследват Торстен Гросйен от Университета „Бокони“, Хенинг Пиецунка от Wharton School и Марен Микелер от ESSEC Business School. Резултатите публикуват в Strategic Management Journal.

Тримата проучили взаимоотношенията между футболисти от клубовете в пет големи европейски първенства и как и дали те се променят, като играят един срещу друг на Световното.

Учените анализират не последното първенство, а Световното от 2018 г., но резултатите от техния експеримент са актуални и сега.

Те са много категорични, че след като двама съотборници веднъж са застанали един срещу друг в мач, в който залогът е много голям, завинаги се променя начинът, по който продължават да играят заедно в клубните си отбори.

Изводът, до който стигат, важи и извън футбола. Точно затова преди дни бизнес изданието Knowledge at Wharton прехвърли резултатите и наблюденията от футбола в компаниите.

Не всичко е същото. Голямата разлика е, че не играта променя взаимоотношенията, а мениджърите, които превръщат колеги и приятели в съперници. Как? Като ги нахъсват да се конкурират за привилегии, пост и заплата.



Мачът в офиса



В офиса няма футбол, голове, равенства и победи. Но има проекти, бонуси и похвали.

Мениджърите мислят, че изправяйки един срещу друг най-добрите кадри в екипа, всеки ще даде максимума от себе си, ще вложи огромни усилия и ще постигне върхови резултати. Накрая най-добрият ще спечели.

Това е полезно за компанията, в много случаи и за самите мениджъри. Но дали е точно така? Както се казва, какво губим, когато печелим?

Вярно, конкуренцията мобилизира хората, те ускоряват темпото, вкарват корпоративни голове. Но така играта от отборна става лична. Някой печели мача, но дали така може да се спечели първенството?



Не раздавайте само медали



Никой не отрича, че конкуренцията е полезна, включително и в екипите. Но ако загубиш добрите колегиални отношения, развалиш климата, хората престанат да си говорят, започнат да си правят мръсни номера? Не е ли това твърде висока цена за победата?

И тук идва тънкото майсторство на ръководителя, на човека, който умее да вижда голямата цел и да я постига без тежки контузии и загуби за екипа.

Какво правят най-добрите? Поставят на преден план общи цели и общ резултат, като отчитат индивидуалния принос. Така посланието към екипа е: важно е да си добър състезател, но е важно и хората около теб да стават по-добри.

Мачът е свирен, проектът завършен, какво се случва след това? Да обяви победителя, за мениджъра е лесно. Да върне съперниците към общата цел е по-трудно.

Какво съветва Knowledge at Wharton? „След голямо вътрешно състезание дайте на хората обща задача. Създайте цел, която никой не може да постигне сам. Не оставяйте победители и победени сами оттук нататък.“

Футболът дава прост урок на бизнеса. Хората помнят срещу кого са играли.

Затова, преди да ги изправите един срещу друг, помислете как ще ги накарате отново да си подават топката.