Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.На фона на ускоряващите се климатични промени, намаляващите природни ресурси и нарастващите изисквания на заинтересованите страни индустриите са изправени пред увеличен натиск да преосмислят и трансформират своите производствени модели. Традиционният линеен модел „вземи, направи, изхвърли“ вече не е устойчив предвид недостига на ресурси и глобалните екологични предизвикателства. И тъй като индустриите се стремят да намалят екологичния си отпечатък, като същевременно запазят икономическата си конкурентоспособност, концепцията за индустриална симбиоза се очертава като мощна и практична стратегия.
Индустриалната симбиоза се отнася до съвместния обмен на материали, енергия, вода и странични продукти между различни компании, най-често в рамките на един и същ географски район. Вместо да третира отпадъците като неизбежна тежест, индустриалната симбиоза ги преосмисля като ценен принос за други процеси. Този обмен може да е елементарен, като например прехвърляне на излишната топлина от едно съоръжение към друго, или доста по-сложен, като разработването на мрежа от взаимносвързани индустрии, където всеки участник едновременно доставя и консумира ресурси от системата.
Индустриалната симбиоза работи на прост, но трансформиращ принцип: страничните продукти от един процес трябва да служат като суровина за друг. На практика приема различни форми в зависимост от участващите индустрии, видовете налични ресурси и логистичните или технологичните ограничения. Този обмен може да се осъществи органично, когато компаниите идентифицират взаимни ползи, или може да бъде улеснен чрез координирано планиране в екоиндустриални паркове. Последните често включват споделена инфраструктура, като централизирани пречиствателни станции или тръбопроводи, което намалява разходите и сложността на трансфера на ресурси.
Прозрачността и доверието между участниците са от решаващо значение за успеха на индустриалната симбиоза. Без открита комуникация относно наличността, качеството и последователността на ресурсите възможностите могат да бъдат пропуснати. Все по-често в развититие държави се използват цифрови платформи и технологии за картографиране на ресурсите, за да се идентифицират потенциални съвпадения между производители и потребители на промишлени странични продукти.
Приложения и ползиИндустриалната симбиоза се прилага успешно в различни контексти, от локализирани партньорства между две компании до сложни мрежи с множество участници, обхващащи цели индустриални зони. Най-ефективните договорености често се появяват в региони, където множество индустрии работят в непосредствена близост, което прави транспортирането на ресурси по-лесно и рентабилно. Един често срещан пример е оползотворяването и преразпределението на отпадъчната топлина. Големите производствени предприятия често генерират значителни количества топлина като страничен продукт, която може да бъде уловена и използвана за отопление на близки сгради или за подпомагане на селскостопански дейности като оранжерии. Друг пример е повторното използване на отпадъчни води, които могат да служат като охлаждаща вода за промишлени процеси, като по този начин намаляват търсенето на прясна вода.
Ползите от индустриалната симбиоза се простират в три основни измерения:
– екологични: включват намаляване на емисиите на парникови газове, опазване на природните ресурси и намаляване на депонираните отпадъци.
– икономически: произтичат от по-ниски разходи за обезвреждане, намалени разходи за суровини и създаване на нови потоци от приходи от продажбата на странични продукти.
– социални: включват създаване на работни места в секторите за рециклиране и оползотворяване на ресурси, подобрени отношения с местните общности и подобрена корпоративна репутация.
Как работи на практикаМоже би най-добрият начин да се разбере индустриалната симбиоза е да се види индустриалният парк Kalundborg Symbiosis в Дания, който е сочен за абсолютен златен стандарт в кръговата икономика. Това е така, защото там се наблюдават и трите цикъла на оползвотворяване – воден, енергиен и материален. Проектът стартира спонтанно още през 1972 г., без държавна намеса, просто защото няколко съседни компании осъзнават, че свързването на тръбопроводите им ще спести милиони.
Към 2026 г. партньорството включва около 17 публични и частни компании (включително община Калундборг), които обменят над 30 различни потока от отпадъчни ресурси.
Водата се преизползва многократно в затворен кръг между различните заводи. Местната петролна рафинерия (Kalundborg Refinery) получава пречистена отпадъчна вода от общинската пречиствателна станция, вместо да черпи чиста питейна вода за охлаждане. На свой ред охлаждащата вода от рафинерията (вече топла) се изпраща към местната електроцентрала като захранваща вода за нейните бойлери. Тя от своя страна влиза в енергийния цикъл, защото генерира огромни количества пара. Тя се пренася по специални тръбопроводи директно до фармацевтичния гигант Nоvo Nоrdisk и производителя на ензими Nоvozymes, които я използват за стерилизация и промишлени процеси. Излишната гореща вода от заводите не се изхвърля в морето, а се изпомпва в градската топлофикация, отоплявайки 4500 дома в града, както и голяма местна фирма за сьомгова пъстърва. При пречистването на димните газове от ТЕЦ-а се улавя серен диоксид, който реагира с варовик и се превръща в чист калциев сулфат (индустриален гипс). Целият този обем се изпраща по конвейер до съседния завод за гипскартон Gyproc, покривайки почти изцяло нуждата му от суровина и елиминирайки вноса на естествен гипс. Nоvo Nоrdisk пък произвежда индустриални количества инсулин чрез ферментация на дрожди. Остатъчната биомаса се подлага на топлинна обработка за унищожаване на микроорганизмите. Полученият продукт се разпределя безплатно на над 300 фермери в региона като течен органичен тор, замествайки напълно химическите торове.
По света има хиляди случаи на такъв взаимноизгоден обмен, допринасящ за намаляване на отпадъците и повишаване на ефективността в почти всички възможни индустрии.
Примери от БългарияВ България примерите също не са малко, и то в широк кръг сектори. От 2015 г., в сътрудничество със Столичното предприятие за третиране на отпадъци, биоразградимите отпадъци от неживотински произход, които се генерират от филиалите на BILLA в София, не се депонират, а се преработват в енергийна суровина – биогаз. Техническият гипс от сероочистващите инсталации на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ се ползваше успешно като заместител на природния при производството на гипсови продукти от Knauf България. Благодарение на тази практика компанията се позиционира на международните пазари с по-екологични продукти, получили признание от клиенти и научни институти, като немския Институт за строителство и околна среда. Същото правят и ТЕЦ „Марица-изток 2“ и „Техногипс Про“.
Производителят на кранове и подемна техника Palfinger предава отработените масла от производството в ЛУБРИКА, където се ползват като суровина за производство на масла за автомобилната индустрия. На същия принцип ЛУБРИКА си партнира и с Montupe, откъдето получава машинни емулсии и разтвори, нехлорирани моторни, смазочни масла. В индустриална зона Девня в непосредствена близост се намират производителят на торове „Агрополихим“ и производителят на фосфати за фуражната индустрия „Алифос“, който купува фосфорна киселина от „Агрополихим“. С една допълнителна стъпка в производството си очиства суровината и я прави годна за хранителни цели.
От няколко години заводът на „Аурубис България“ до Пирдоп и Златица оползотворява железния силикат (фаялит), който доскоро се третираше като отпадък. Основният вторичен продукт при извличането на мед от медните концентрати е суровина за производството на циментов клинкер поради високото му съдържание на железни оксиди. Той има приложение в различни области на строителния процес.
„Аурубис“ продава своя фаялит на всички циментови заводи в България.Извън големите индустриални симбиози има все повече интересни примери на млади компании, които извличат полза от отпадъците на другите. Биотехнологичната Nasеkomo, която разработва технологии за отглеждане на насекоми с цел трансформиране на органични отпадъци във високопротеинов фураж, изхранва мухите си с остатъчните продукти от бирената индустрия – бирена мая, или пшенични трици, които пък са остатъчен продукт в мелниците. Също от остатъчните продукти от бирената индустрия се възползва и Zero Wave. Компанията прави биоразградима посуда, крекери с няколко различни вкуса и брашно от остатъчния малц след производството на бира.
„Грийн голд интернешънъл“ е намерила други ползи от остатъците от винената индустрия. Тя е разработила метод да преработва джибрите и лозовите пръчки в два продукта – гроздово олио и биопелети.
Джибрите са ценна суровина за „Грийн голд интернешънъл“.
Бариери пред масовизациятаВъпреки тези успешни примери масовото навлизане на индустриална симбиоза е изправено пред сериозни бариери. Те могат да се разделят на нормативни, административни, технологични и културни.
Най-големият законов препъникамък в България е преквалифицирането на един производствен отпадък в „страничен продукт“ или суровина. Процесът по доказване пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и РИОСВ, че даден отпадък е безопасен и има пазарен капацитет, отнема месеци, а понякога и години. Поради дефицит на специфични подзаконови актове у нас фирмите често са принудени да преминават през сложни индивидуални процедури, вместо да ползват готови бързи писти за масови отпадъци (напр. пластмаси, биомаса, текстил).
Друг проблем е, че за да се осъществи симбиоза, едно предприятие трябва да знае какво изхвърля друго. В България този обмен на информация липсва. В световен мащаб местните власти често са „лепилото“ в индустриалната симбиоза (както е общината в Калундборг). В България липсват данъчни облекчения за компании, които внедряват симбиоза. Такса „Битови отпадъци“ и санкциите за депониране все още не са толкова високи, че да принудят бизнеса активно да търси партньорства за оползотворяване на отпадъците на всяка цена.
Европейският съюз оказва силен натиск върху България чрез пакети от нови регулации, които директно ще принудят държавата да премахне бюрократичните бариери пред индустриалната симбиоза. Европейската комисия вече стартира наказателни процедури срещу страната за неправилно и непълно въвеждане на Рамковата директива за отпадъците. Сегашното положение, при което се чака подпис на министър за пререгистрация на отпадък в суровина, нарушава чл. 5 от директивата. Тя изисква държавите членки да въведат бързи, ясни и децентрализирани критерии за определяне на странични продукти.
Евронатиск за индустриална симбиоза в България
• Наказателна процедура срещу неправилното въвеждане на Рамковата директива за отпадъците
• Строги квоти за драстично намаление на отпадъците
• Задължителни дигитални паспорти за суровините и стокитеОсвен това до края на десетилетието влизат в сила строги квоти за драстично намаляване на депонирането (до под 10% от всички отпадъци). Тогава таксите за изхвърляне на отпадъци на сметища в България ще се вдигнат в пъти. Едновременно с това новият Регламент (ЕС) 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки въвежда система на „бонуси и санкции“. Компаниите, които използват рециклирани материали от други производства, ще плащат много по-ниски продуктови такси, което ще направи индустриалната симбиоза икономически задължителна за оцеляването на бизнеса.
В рамките на Плана за действие за кръгова икономика на ЕС пък се въвеждат дигитални паспорти за суровините и стоките. Българските заводи ще бъдат законово задължени да дигитализират информацията за състава на своите производствени потоци. Това автоматично ще реши проблема с информационното затъмнение– компаниите ще имат достъп до софтуерни платформи и ще виждат какви отпадъци се генерират в съседния регион и дали могат да ги използват за своите процеси.
Докато индустриите продължават да се сблъскват с двойните предизвикателства на екологичната устойчивост и икономическата конкурентоспособност, индустриалната симбиоза ще продължи да се откроява като доказана, съвместна стратегия, която може да осигури трайни ползи за бизнеса, общностите и планетата. Успешното ѝ прилагане ще бъде критична стъпка към постигането на наистина кръгова и устойчива глобална икономика. За тази стъпка не се изискват средства, а желание за промяна.
Ползи от индустриалната симбиоза
Екологични - намаляване на емисиите парникови газове, опазване на природните ресурси, намаляване на депонираните отпадъци
Икономически - по-ниски разходи за обезвреждане и за суровини, приходи от продажбата на странични продукти
Социални - създаване на работни места в секторите за рециклиране и оползотворяване на ресурси, по-добри отношения с местните общности, по-добра корпоративна репутация 
