Норвежкият петролен фонд спечели рекордните $184 млрд.

Норвежкият държавен пенсионен фонд, известен повече като петролния фонд, е спечелил рекордните 1,753 трилиона норвежки крони, или около 184,3 млрд. долара, през първата половина на 2026 г. Резултатът се дължи преди всичко на поскъпването на технологичните акции, но зад впечатляващите числа ръководството вижда и нарастващ риск: все по-голяма част от световния капиталов пазар зависи от ограничен кръг компании.

Според публикувания в сряда полугодишен отчет на Norges Bank Investment Management, която управлява фонда, доходността му за шестте месеца е 9,4%. Тя надхвърля с 0,22 процентни пункта показателя на сравнителния индекс, определен от норвежкото финансово министерство. Това превъзходство се равнява на около 45 млрд. крони.

Постижението е още по-забележително на фона на слабия старт на годината. През първото тримесечие фондът губи 1,9%, но през следващите три месеца реализира доходност от 11,5%. Към края на юни стойността му достига 22,683 трилиона крони, или приблизително 2,3 трилиона долара. Само счетоводната печалба увеличава активите с 1,753 трилиона крони, но укрепването на норвежката валута заличава 427 млрд. крони от стойността им, изчислена в местни пари.


Азиатските технологии поведоха ръста

„Резултатът е движен от добрата доходност на фондовите пазари, особено на азиатските технологични акции“, посочва главният изпълнителен директор Николай Танген. Данните в отчета показват огромната разлика между регионите: акциите от Азия и Океания носят 31,3% доходност, при 10,8% за Северна Америка и 8,4% за Европа.

Технологичният сектор, който представлява 32,2% от портфейла с акции, е поскъпнал с 25,3%. Телекомуникационните компании дават още по-висока доходност – 42,9%, но имат значително по-малка тежест. Енергетиката също е сред печелившите с ръст от 17,1%. На другия полюс са компаниите за стоки по избор на потребителите, чиито акции са загубили 4%.

Общо капиталовите инвестиции, съставляващи 72,1% от фонда, носят 13% доходност. Облигациите, на които се падат 25,8% от активите, добавят едва 0,9%. Нелистваните недвижими имоти се представят с 3%, докато инфраструктурата за възобновяема енергия отчита лек спад от 0,2%.

Фондът притежава дялове в приблизително 7100 компании и средно държи около 1,5% от всички дружества, търгувани на световните борси. Това го превръща в най-големия единичен инвеститор в света. Най-голямата му позиция е в Nvidia – 1,28% от производителя на чипове на стойност около 612 млрд. крони, или 62 млрд. долара. Следват Apple с 52 млрд. долара, Alphabet с 50 млрд., Microsoft с 35 млрд. и тайванският производител на полупроводници TSMC с 34 млрд. долара. Фондът за първи път разкри и инвестиция от 1,2 млрд. долара в SpaceX.


Рекордът идва с предупреждение

Именно успехът на технологичните гиганти поражда най-сериозното безпокойство. Десетте най-големи компании вече формират около една пета от целия портфейл. „Чипове, чипове, чипове – никога не сме виждали такава концентрация“, казва Танген, цитиран от Reuters.

Тази зависимост не може лесно да бъде намалена. Фондът следва сравнителни индекси и трябва да отразява структурата на глобалните пазари. Ако няколко технологични корпорации заемат все по-голяма част от индексите, автоматично нараства и тяхната тежест в норвежкия портфейл. Съществена промяна в стратегията изисква решение на парламента и обикновено отнема години.

Ден преди представянето на резултатите Танген отправи и по-общо предупреждение. В изказване на политическия форум „Арендалсюка“ той заяви, че при достатъчно тежък световен пазарен срив фондът теоретично може да изгуби дори цялата си стойност. Пред Reuters директорът посочи прилики с обстановката преди Голямата депресия от 1929 г., включително възхода на митата и търговските бариери. Той обаче призна, че засега компаниите и световната икономика показват изненадваща устойчивост.

Рискът има пряко значение за норвежките публични финанси. По оценка на правителството през 2026 г. трансферите от фонда ще покрият около 27% от разходите в централния бюджет. Фискалното правило допуска в дългосрочен план използване на средства, съответстващи на очакваната реална доходност от 3%, а в ревизирания бюджет за тази година са заложени 2,7%.

В дългосрочен план фондът продължава да оправдава предназначението си. От 1998 г. насам средната му годишна доходност е 6,86%, а реалната доходност след инфлация и разходи – 4,51%. Така рекордът от 2026 г. потвърждава силата на норвежкия модел, но и неговия нов парадокс: националното богатство никога не е било толкова голямо и едновременно толкова зависимо от оценките на шепа световни технологични компании.