ИИ променя ролята на лидерите. Те вече не са единствените „мозъци“ на организацията. Тяхната роля се измества към интерпретация, етика и управление на технологичните решения.
Текстът е публикуван в бр. 62 на сп. Business Global. 
МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ
МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ
е управляващ партньор на „Интегрити Ентърпрайз“ и съосновател на платформата Predictive Impact, отличена с AI Innovation of the Year 2024. Има повече от 15 години опит в ръководене на международни екипи и водене на трансформационни процеси, включително като изпълнителен директор на Cargill България. Днес фокусира работата си върху дигиталната трансформация, аналитичните модели и приложението на изкуствения интелект в управлението на хора. Работи в тясно сътрудничество със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по проекти за ИИ иновации, сред които инициативата AI Future Lab. Predictive Impact е AI платформа, която предвижда риска от напускане на служители седмици или месеци предварително, анализира причините зад него и предлага конкретни, персонализирани стратегии за задържане.Човечеството не се променя, когато използва нови инструменти, а когато започне да живее в тях. Така се случва в края на XIX и началото на ХХ век с електрификацията на домове, фабрики и градовете. Тогава човечеството променя своя начин на живот – работният ден става по-дълъг, социалният живот – по-богат, повишава се производителността, появяват се нови индустрии. Следват масовата индустриализация и модерните градове. Не можем да си представим днешните технологии без задължителното електричество.
Така се случва и при производството на автомобили в началото на ХХ век, когато Хенри Форд въвежда конвейерното производство на Ford Model T. Силен ефект има широкото използване на антибиотици и ваксини, което започва след 1940 г. и води до рязък спад на смъртността. Радиото и телевизията навлизат масово съответно през 1920 г. и 1950 г., а персоналният компютър между 1970 г. и 1980 г., когато компютрите заемат своето място в офисите и домовете. Едно от изобретенията, което издига комуникациите на съвсем различно ниво, е интернетът. Светът започва да използва глобалната мрежа след 1990 г. и информацията става моментална, а милиони хора започват да работят от дистанция. Смартфоните ни дадоха постоянна свързаност с компютър в джоба.
Какво е общото между всички тези изобретения? Всички те в началото са инструменти за подобряване на условията, после променят средата и накрая създават нова среда, която контролира нашето поведение. Всяко от тях подобрява качеството на живот в различни негови аспекти. С тяхното внедряване и широко използване се дефинират
нови стандарти на нормалност
Те оформят цялата екосистема на човешкия живот във всяка една негова сфера – социална, икономическа, културна. Всяко от споменатите изобретения се превръща в неизбежна инфраструктура и рамка, която диктува ритъма на живот, поведението и изгражда ценности. Електричеството например не е „крушки“ и „светлина“, а нощен живот, фабрики, градове. С налагането на интернет човечеството получи не просто достъп до информация, а дигитална икономика, обмен и изграждане на култура.
Чрез ключовите изобретения търсим по-бързи и евтини решения, стремим се да направим живота си по-удобен, създаваме нови очаквания, старите модели стават неработещи и градим нови. Когато има интернет и имейли, писмата стават „бавни“, телефонът променя изцяло начина на комуникация, а работата без компютър днес е немислима.
Новите технологии като начало освобождават ресурс, а после препозиционират ролята на човека. Изобретенията никога не вземат работата ни директно. Те премахват нуждата от определени умения и увеличават стойността на други. Технологиите правят човека от изпълнител в координатор, а след това и в стратег. За пример конвейерите са заменили нуждата от майстори, а са открили нова нужда – от оператори. Компютрите изискват умения за анализ вместо писане.
Всяка една технология в началото е полезна възможност, която с времето се превръща в условие за оцеляване. Задължително необходими са early adopters*, които, разбира се, водят след себе си и скептиците. При технологиите виждаме и принудително внедряване, което върви ръка за ръка с регулациите, след това
забравяме за „времето преди“
Днес не можем да си представим бизнес без интернет или град без електричество.
Реалният ефект е не оптимизацията или повишената ефективност. Реалният резултат е качествената промяна на това как хората мислят и вземат решения, как дефинират смисъл и успех.
Ако се опитаме да обобщим казаното дотук, изобретенията и новите технологии през изминалите столетия са възприемани основно като инструмент, средство, което подпомага човешката дейност, ускорява процесите, оптимизира разходите и като резултат подобрява средата на живот.
Днес обаче наблюдаваме различна трансформация – новите технологии вече не само изпълняват задачи, но генерират стратегически решения, предлагат сценарии и влияят върху посоката на развитие на организациите и на обществото като цяло. Те променят начина ни на живот с особено голяма скорост. Развитието на комуникациите и обмена на информация е горивото, което захранва тези промени. ИИ не е поредната технология. Той е инфраструктура за вземане на решения.
С ИИ ПРОМЕНЯМЕ НАЧИНА,
ПО КОЙТО РЕШАВАМЕ КАКЪВ СВЯТ ДА ИЗГРАДИМ
Съвременните системи за изкуствен интелект, анализ на големи данни и автоматизация вече не чакат човека да зададе въпрос или задача. Системите сами откриват модели, прогнозират тенденции и предлагат решения, които често надхвърлят човешкия капацитет и интуиция. Така технологиите се превръщат в активен участник във вземането на решения, а не в пасивен инструмент. Тук е качествената разлика, която наблюдаваме през последното десетилетие и
ще виждаме с огромно ускорение в бъдеще
ИИ в този контекст е първата технология, която започва да влияе на самото мислене. Това води до преход, който е по-дълбок, случва се по-бързо и е много по-неспокоен и динамичен от всички познати ни преходи досега. За първи път технологията не се ограничава до изпълнение. Тя участва в анализа, предлага интерпретации, подрежда приоритети, подсказва решения. Понякога – още преди човекът да е формулирал въпроса. Докато електричеството усилва действието, а компютрите ускоряват обработката, интернет разшири достъпа ни до знание, то ИИ започва да влияе на намерението. Той не отговаря на команда, а оформя контекста, в който се ражда тази команда.
В исторически план сме използвали технологии, с които сме променяли света. С ИИ променяме начина, по който решаваме какъв свят да изградим.
ИИ ПИТА „ЗАЩО ГО ПРАВИШ“
И ЧЕСТО ОТГОВАРЯ ВМЕСТО
ЛИДЕРА
Изкуственият интелект влиза в историята по различен начин. Първо бе само помощник, който автоматизираше задачите ни, пишеше текстове, анализираше данни и оптимизираше процеси. Тогава изглеждаше като „поредния инструмент“, който е полезен и много впечатляващ. Но реалността се оказа различна. За първи път технологията не се ограничава до изпълнение, а участва в анализа, дава интерпретации и подсказва решения. Какво променя това?
С ИИ вземаме по-бързи и по-точни решения. Алгоритмите обработват огромни масиви от данни за секунди и могат да откриват зависимости, които човек трудно би забелязал. Това води до по-информирани стратегически избори.
Използването на новите технологии намалява риска от човешките грешки, защото решенията се базират на данни, а не на предположения.
ИИ променя ролята на лидерите. Те вече не са единствените „мозъци“ на организацията. Тяхната роля се измества към интерпретация, етика и управление на технологичните решения. Предишните технологии питаха „какво да направя“. ИИ пита „защо го правиш“ и често отговаря вместо лидера.
Променят се ключовите умения на лидерите вследствие на новата им роля. Уменията, които трябва да имат и развиват, отговарят на условията. Колкото и парадоксално да звучи, лидерите ще трябва да бъдат още повече насочени към човека, по-емпатични, със силно развити меки умения. Към това, разбира се, трябва да добавим уменията за работа с технологии, за анализ, върху които да стъпят при използване „човешки“ подход в управлението и развитието на екипите. По-лека ще бъде задачата на мениджърите, които ще управляват само технологии и процеси, но те ще имат огромна нужда от подкрепа към тях самите. Вече наблюдаваме и
нови зависимости
Колкото повече разчитаме на технологии за стратегически избори, толкова по-уязвими ставаме към грешки в алгоритмите, към киберрискове и липса на прозрачност. Има и друг по-сериозен риск от спад на креативното и критичното мислене, както и на мотивацията за развитие.
Едни от най-големите предизвикателства са и все повече ще бъдат етичните и социални последици от тоталното навлизане на ИИ в човешкия живот и дейности. Когато машините започнат да влияят върху стратегически решения в бизнеса и обществените политики, възникват сериозни въпроси за отговорността, контрола, етичността и справедливостта.
КОЙ КОНТРОЛИРА
КОНТРОЛИРАЩИЯ? КОЙ
СЪЗДАВА СЪДЪРЖАНИЕТО?
Все по-широкото използване на генеричните модели изисква да имаме критично мислене и да проверяваме информацията от изкуствения интелект. Друго предизвикателство е, че ИИ ще създава все повече съдържание и „утре“ ще реферира към създадената от него самия информация. Това крие рискове от мултиплициране на грешките, с които милиони хора ще работят (ще се доверяват или цитират извлечена вече информация). Реалният риск е „халюцинациите“ на ИИ да доведат до неверни изводи, резултати и данни, а това е особено опасно в определени индустрии и сфери на бизнеса.
ИИ започва да играе роля не само на ускорител, а на мултипликатор на управленското качество. Той прави силните лидери по-силни и слабите решения по-видими. До какво ще доведе това?
При тази трансформация стратегиите ще се базират не на интуиция, а на предиктивни** модели, организациите ще бъдат по-гъвкави, защото решенията ще се адаптират в реално време. Освен загубата на професии ще се появят нови, свързани с управлението на алгоритмичните решения. Ще очакваме от лидерите да развият нов тип компетенции като критично мислене, технологична грамотност, емпатия. Ролята на „контролиращия“ технологиите и машините ще бъде може би най-отговорната в новия свят. ИИ няма да промени бъдещето на бизнеса. Ще го направят лидерите, които решат как да мислят с него. Изкуственият интелект не заменя човека като изпълнител, а го предизвиква като стратег. Днес не стоим пред въпроса дали ще използваме ИИ, а дали ще го направим съзнателно, или ще оставим той да мисли вместо нас.
