Да спрем да действаме на парче и да започнем да мислим като мрежа

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.


Живеем във времена на все по-бързи промени – в кое е важно да останем устойчиви, за да сме успешни, докато се променяме?

Промяната днес е постоянна, но е важно да останем устойчиви в мисленето си и в начина, по който вземаме решения. Ако знаеш къде искаш да стигнеш, можеш да сменяш инструменти, технологии и модели, без да губиш фокуса. Успешните организации не са тези, които реагират най-бързо на всяка новост, а тези, които имат ясна посока и принципи и умеят да адаптират средствата, без да губят целта. Устойчивостта означава и последователност – да инвестираш в решения, които носят стойност след 10 – 20 години, а не само утре. МИЛЕН ХРИСТОВ

ЧЛЕН НА УС НА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД И НА СД НА „ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД“ ЕАД, УПРАВИТЕЛ НА „ЕЛЕКТРОХОЛД ИПС“ ЕООД - ЧАСТ ОТ ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНАТА ГРУПА „ЕЛЕКТРОХОЛД“, СОБСТВЕНОСТ НА „ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ“ АД.

„Електрохолд Продажби“ и „Електрохолд Трейд“ са едни от най-големите доставчици на електроенергия в страната, а „Електрохолд ИПС“ е специализирано дружество за инженеринг, доставки и строителство и оператор на мрежата от зарядни станции за електрически автомобили Electrocharge.

Милен Христов е бакалавър по бизнес администрация и мениджмънт от University of Sheffield, Великобритания. Притежава MBA от Московския бизнес институт „Сколково“. Има и магистратура по застрахователен бизнес и риск мениджмънт от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).



Електричеството е в основата на съвременната икономика – кои са промените в тази сфера, които ще бележат бъдещата енергийна инфраструктура?

Енергийната инфраструктура се трансформира от пасивна в интелигентна. Говорим за дигитализация, двупосочни мрежи, интеграция на възобновяеми източници, електромобилност и активна роля на потребителя. Мрежата вече не е просто кабел, по който тече ток – тя е система за управление на данни, гъвкавост и баланс. В бъдеще надеждността няма да се измерва само с липсата на аварии, а с това колко бързо и интелигентно системата реагира.


Коя е идеалната енергийна инфраструктура и колко далече е България от нея? И кои са ключовите решения, за да се случи?

Идеалната инфраструктура е тази, която не забелязваш – защото работи. Тя е дигитална, гъвкава, устойчива и отворена към нови технологии. Пример за инфраструктура на бъдещето е Катар, където за няколко десетилетия минават от камили на метро. България не започва от нулата – имаме добра база, подготвени специалисти и стратегическо положение. Това, което ни липсва, е достатъчно бързо и координирано вземане на решения, дългосрочна визия и последователност в регулациите. Ключът е в инвестициите, в партньорството между държава, общини и бизнес, и в планирането, а не в реактивния подход. По този начин ще се извършват качествени ремонти, защото една улица няма да се преасфалтира няколко пъти. Ще се спестят и пари, което ще повиши и качеството на услугите. Друга важна част от инфраструктурата на бъдещето трябва да е свързана със спорта, свободното време и историята. 

 
Ръководите компания, която изгражда и модернизира инфраструктура – как да модернизираме „инфраструктурата“ на българското общество? Как да останем сплотени, а не „сепарирани“?

Когато говорим за инфраструктура, обикновено си представяме асфалт, кабели и тръби. Но истинската инфраструктура на едно общество е доверието и начинът, по който работим заедно. Ако тя липсва, всичко останало става по-бавно, по-скъпо и по-конфликтно. КЛЮЧОВИТЕ ХОРА ЗА ПРОМЯНАТА

Промяната никога не е дело на един човек. В екипа ми има хора, които:

● управляват сложни проекти на терен и носят реална отговорност;

● движат дигитализацията и процесите;

● държат връзката с общини и институции.


Това са професионалисти, които не търсят публичност, а резултат — и именно на тях стъпва промяната.


Модернизацията започва от мисленето – да спрем да действаме на парче и да започнем да мислим като мрежа. Както в енергетиката няма изолирани елементи, така и в обществото няма „самодостатъчни острови“. Нужни са диалог, координация и ясна обща цел.

Да сме сплотени, не означава да мислим еднакво, а способност да работим заедно въпреки различията. Когато институции, бизнес и граждани гледат в една посока, дори сложните промени се случват по-лесно. Това е инфраструктурата, която държи обществото устойчиво.


Каква е отговорността на големия бизнес за просперитета на обществото?

Големият бизнес няма право да мисли само в рамките на годишния отчет. Когато имаш мащаб, имаш и отговорност – към хората, към средата, към бъдещето. Просперитетът не се измерва само с печалба, а с това какво остава след теб – инфраструктура, работещи системи, подготвени хора.

Големият бизнес трябва да инвестира дългосрочно, да създава стабилна заетост, да развива кадри и да бъде коректен партньор на обществото и държавата. Истинският успех е, когато растежът на компанията води до растеж на средата около нея – по-добра инфраструктура, по-високи стандарти и повече доверие. Това е устойчивият модел.

На церемонията „Хора на бъдещето“ през ноември 2025 г. Милен Христов връчи наградата на победителя в категория „Спорт“. Изборът на Голямото жури на място определи първият носител да е младият и талантлив автомобилен състезател от Формула 2 Никола Цолов, а отличието прие неговата сестра Виолета.
Фото Тони Тончев

Има ли място за феърплей, за да си успешен в съвременното общество?

Да - и не просто има място, а без феърплей устойчивият успех е невъзможен. КЛЮЧОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ

● Ускорена модернизация на мрежата;

● По-добра координация с общини и други ютилити компании;

● Фокус върху дългосрочни инвестиции, а не „козметични“ решения.

Резултатите не са еднократни, а натрупващи се — това е важното.


Можеш да спечелиш краткосрочно и без правила, но в дългосрочен план бизнесът и обществото се градят на доверие. Феърплеят означава ясни правила, предвидимост и уважение към партньорите и хората. Това не е наивност, а стратегическо предимство — особено когато управляваш инфраструктура, която трябва да служи десетилетия напред.


Вие сте представител на по-младите поколения – чува ли се Вашият глас, успявате ли да наложите Вашия дневен ред?

Гласът се чува, когато е подкрепен с решения и резултати, не просто с мнение.

По-младите поколения мислим по-мрежово, по-прагматично и по-малко йерархично. Дневният ни ред е свързан с ефективност, дългосрочност и смисъл в работата. Не става с конфронтация, а с аргументи и последователност. Когато показваш, че можеш да носиш отговорност, възрастта спира да има значение.


Подкрепихте конкурса „Хора на бъдещето“ – какво е бъдещето, което Вие искате и създавате за децата си? Коя е Вашата смела мечта?

Искам бъдеще, в което децата ни имат избор — да живеят, учат и работят тук, не защото нямат алтернатива, а защото средата го позволява. КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ СЛЕД 10 ГОДИНИ?

Ако сме последователни — в по-надеждна, по-умна и по-предвидима среда. Инфраструктурата няма да е тема, защото ще работи. А това е най-добрият показател за успех. Всичко останало зависи от това дали ще мислим в дългосрочен план, или ще продължим да решаваме проблемите „на парче“.

Смелата ми мечта е България, в която инфраструктурата, образованието и институциите не са спирачка, а платформа. Държава, в която усилието се възнаграждава, а правилата важат за всички. Това е бъдеще, което не се обещава — то се изгражда всеки ден. 

Ключовите проекти

● Модернизация на критична електроинфраструктура;

● Дигитализация и „умни“ решения в мрежата;

● Проекти с обществен ефект — свързани с устойчивост, местни общности и бъдещите поколения.

За мен бизнес проектът и общественият ефект не са противоположности, а взаимно се допълват.КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ СЛЕД 10 ГОДИНИ?

Ако сме последователни — в по-надеждна, по-умна и по-предвидима среда. Инфраструктурата няма да е тема, защото ще работи. А това е най-добрият показател за успех. Всичко останало зависи от това дали ще мислим в дългосрочен план, или ще продължим да решаваме проблемите „на парче“.