Силата да сменим посоката и да продължим

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Автор: Методи Георгиев

ВСИЧКИ ОБИЧАМЕ ДА ЧЕТЕМ истории за силни и успешни хора – лидери, които променят себе си, а с това и средата около тях.МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ е управляващ партньор на Интегрити Ентърпрайз и съосновател на платформата Predictive Impact, отличена с AI Innovation of the Year 2024. Има повече от 15 години опит в ръководене на международни екипи и водене на трансформационни процеси, включително като изпълнителен директор на Cargill България.

Днес фокусира работата си върху дигиталната трансформация, аналитичните модели и приложението на изкуствения интелект в управлението на хора. Работи в тясно сътрудничество със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по проекти за ИИ иновации, сред които инициативата AI Future Lab. Predictive Impact е AI платформа, която предвижда риска от напускане на служители седмици или месеци предварително, анализира причините зад него и предлага конкретни, персонализирани стратегии за задържане.Други истории за промяна идват след криза – психическа или физическа, защото падането води до пробуждане, което отключва вътрешна трансформация и успешно ново начало. Ако това беше LinkedIn пост, вероятно щях да добавя нещо мотивиращо от рода на: „Всеки ден е малка възможност за голяма промяна – използвай я“ (генерирано от AI). Но отвъд красивите примери за преодоляване на трудности и вдъхновяващо лидерство всички ние трябва да признаем нещо много по-просто: живеем в силно динамична среда. Постулатът, че „единствената константа е промяната“, вече не е философия – той е ежедневието ни.

Историите за лидери, които са променили съдбата си, компаниите си или дори света, имат силата да ни вдъхновяват. Но често огромна част от детайлите остават скрити или добре полирани. Ние, читателите, рядко знаем какви лични моменти, съмнения или битки стоят зад тези „истории на успеха“. И въпреки това те ни дават увереност в моментите, когато самите ние трябва да направим важната крачка. Но нека оставим настрана големите примери и да поговорим за

промяната такава, каквато я живеем –

далеч от сцените, постовете и конференциите. Тази промяна, която понякога изцяло променя посоката, по която вървим. Вярвам, че повечето значими промени в живота, лични или професионални, са свързани с хора, които са решили да я направят. Понякога тръгваме в нова посока заради човек, когото ценим. Друг път някой ни повлиява. А понякога нашата промяна оказва влияние върху хората около нас. Важно е да го осъзнаваме, защото носим отговорност.

Последната значима промяна, през която преминах, беше решението ми да напусна престижния пост на висш ръководител в международна корпорация и да се впусна в предприемачеството. Решение, взето след месеци анализи, преценка и планиране. Какво води човек до такава стъпка? Професионалното самочувствие, увереността в собствените умения и – нека бъда откровен –

нуждата да докажеш себе си

в друго поприще. Желанието за новото е като малко пламъче: появява се неусетно, после расте и накрая не можеш да го игнорираш. Познавам колеги, които са усещали същото, но по една или друга причина не са направили решителната стъпка. И продължават да бъдат успешни и щастливи. Но „усещането за нужда от промяна“ остава ключово – така както идва моментът, в който успешните хора започват да споделят знанията си, да участват в каузи или да помагат на други, така идва и моментът да създадеш нещо свое.

Преди години говорих с един от водещите ИТ лидери у нас. След дълго време в големи международни компании той реши да създаде собствена бутикова фирма, далеч от тежките корпоративни процеси. С много усилия и време я превърна в една от водещите на пазара. Когато след време се върнахме към темата за процесите, той призна, че всъщност е създал не бутикова фирма, а своя собствена корпорация. Просто този път той беше човекът, който определя правилата. Вярвам, че в определен момент професионалният път ни води до нуждата да създаваме неща, с които да бъдем асоциирани.

Малко след моето решение да напусна голямата международна корпорация светът влезе в ковид кризата. Планираната промяна беше осмислена, но пандемията и локдаунът – непредвидими. Затова вярвам в едно просто правило:

винаги планирайте „неизвестното Х“

когато предприемате нестандартни ходове. Когато се движиш в безопасната си среда, неочакваното е по-лесно за приемане. Но когато си в трансформация, всяко външно сътресение усилва напрежението. И въпреки това стресът често създава възможности.

Ковид беше катализатор. Той ускори оптимизацията в комуникацията, оперативните процеси и управлението на екипи. Последва и бумът на изкуствения интелект. Тези процеси ни поставиха на стръмен път на ускоряващи се промени. Отстрани корпоративният свят изглежда като комфортен автомобил, който поема неравностите вместо теб… до момента, в който не се наложи рязко оптимизиране. Предприемачеството, напротив, е малка кола, в която усещаш всяка дупка. Но именно в тази кола можем да развием такава скорост, каквато не сме предполагали, че можем да достигнем, и дори да изпреварим мощните луксозни автомобили около нас.

Големите промени често водят до дълбоки личностни трансформации. Силно впечатляващо е да наблюдаваме как лидери, натрупали знания в една област, постигат успехи в напълно различна. Пример е Бил Гейтс, който се отдръпна от Microsoft, за да се отдаде на филантропия. Или Джон Ууд, бивш директор на Microsoft Asia. По време на пътуване до Непал той вижда училища без учебници – момент, който променя живота му. Ууд напуска една от най-престижните позиции в света на технологиите, за да създаде Room to Read – организация, която вече е помогнала на над 20 милиона деца. Годините в началото са финансово несигурни, но той признава, че за първи път е почувствал истинско спокойствие, контрол над времето си и по-малко стрес. А удовлетворението му е огромно.

Тази история показва нещо важно: пътят, който изминаваме, ни подготвя за промяната, която предстои. Опитът, контактите, знанията не се губят. Те стават основата на следващата стъпка.

Колкото и впечатляващи да са големите трансформации, нашата сила е в малките промени – ежедневните. В това да сме адаптивни. Да разбираме, че живеем в епоха на технологична революция, в която не само скоростта на промяната е огромна, но и самата комуникация е различна. Хората вече не общуват само помежду си, имаме и нов участник в уравнението: технологиите.

Специалистите казват, че трябва да бъдем технологично подготвени, да се преквалифицираме, да добавим поне едно умение, различно от основното ни.

Ако сте ИТ специалист, опитайте да правите хляб

Ако сте счетоводител, научете се да готвите. Моят съвет е, ако искате гарантирано добър доход, станете водопроводчик.

Но едно умение ще остане критично: социалната интелигентност. Умението да общуваме. Разговорите с един човек са различни от дискусиите с приятели, а работата в екип изисква съвсем друг набор от умения. Всеки от нас ще трябва да прави ежедневни малки промени, за да остане адекватен и успешен в бъдеще.

Позитивната новина е, че младите поколения растат в динамична среда. За тях промяната не е предизвикателство – тя е естествена атмосфера. Милениълите можем да се учим от поколението Z, вместо да се чудим как да ги интегрираме. Всъщност вече ние се интегрираме в техния свят.