Ако имаме Защо, можем да понесем всяко Как

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

РЕНИ МИТКОВА


5:18 СУТРИНТА. Къщата спи. Навън е още тъмно, но аз вече усещам първите линии на изгрева – онзи, който не чакам, но винаги ме намира. В краката ми лежи Рио – нашият палав голдън ретрийвър, който ме гледа така, сякаш знае, че пак започвам деня по-рано, отколкото е разумно.   


Не би трябвало да съм будна. Легнах си късно, графикът ми е пълен, работата ми носи достатъчно предизвикателства. Но в този час има нещо, което никога не получавам през деня – тишината, в която чувам истинското си „Защо“.

Хората около мен често ме питат:

„Защо го правиш? Защо ти е да създаваш курсове по финансова грамотност, когато имаш работа, която обичаш, стабилност, постигнати цели?“.

Отговорът не е рационален. Той е вътрешен. Роден е в онзи момент, когато светът замлъкна, а несигурността се превърна в единствена константа. Тогава разбрах, че външната опора може да изчезне за минути – но вътрешната остава.

И че точно тя определя как ще преминем през бурята.

И именно там – в онази тишина – открих нещо, което ме върна обратно към живота. Не като сянка, която просто изпълнява задължения, а като пълнокръвен човек: мисията да помагам на хората да управляват парите си с лекота и увереност; да излязат от хаоса; да отгледат деца, които не се страхуват от парите, а ги използват с радост.

Може би затова в този ранен час си спомням думите на Виктор Франкъл – думи, които звучат още по-силно, когато светът е тъмен, а къщата спи:

„Когато човек има защо, може да понесе почти всяко как“.

Да откриеш своето „Защо“, е като да се опиташ да чуеш тих шепот на площад, пълен с шум.

А нашият ежедневен „площад“ е непрекъснато пълен – със задачи, очаквания, роли, спешни имейли, графици, цели, KPI-и, ангажименти, граници, които често пренебрегваме. Живеем в


свят, който награждава дейността, но рядко спира, за да почете смисъла


Натискат ни да отговаряме „Какво правиш?“ и „Как го правиш?“, но почти никой не пита „Защо го правиш?“.

И това не е случайно.


1. ЗАЩОТО СМЕ ЗАЕТИ ДА ФУНКЦИОНИРАМЕ, А НЕ ДА ОСМИСЛЯМЕ.

Когато календарът те притиска, мозъкът преминава от стратегическо към оперативно мислене.

Започваме да трупаме задачи, а не смисъл.

Влизаме в режим на „оцеляване“, вместо в режим на „създаване“.

Точно тогава нашето „Защо“ се скрива най-дълбоко — защото не намираме време да го чуем.


2. ЗАЩОТО БЪРКАМЕ „ЦЕЛ“ СЪС „СМИСЪЛ“.

Целта е на повърхността: продължителен растеж, по-добър резултат, нов продукт, по-голям пазарен дял.

Но смисълът е под водата – той отговаря на въпроса „За кого е всичко това?“.

Саймън Синек казва, че хората не купуват какво правим, а защо го правим.

Но и ние самите често забравяме да си го зададем.

3. ЗАЩОТО СМИСЪЛЪТ Е ТИХ, А СВЕТЪТ Е ШУМЕН.

„Защо“-то не крещи.

То не идва със светкавица или фанфари.

То идва в моментите, в които спираме – когато сме в тъмна стая в 5:18 сутринта; когато животът ни постави на пауза; когато някакво външно събитие ни разтърси и оголи „истинското“.

Точно затова много лидери откриват смисъла си не когато „успяват“, а когато се разклащат.


4. ЗАЩОТО ЧЕСТО ТЪРСИМ ВЪНШНИЯ ОТГОВОР, А НЕ ВЪТРЕШНИЯ.

Питаме:

Какво изисква пазарът? Какво иска екипът? Какво се очаква от мен?

И по-рядко:

Какво кара сърцето ми да трепти? Какво съм създаден да давам? Какво семейство, какво общество, какъв спомен искам да оставя?

Виктор Франкъл ни напомня, че смисълът не е въпрос на удобство, а на избор – избора да чуем себе си дори когато светът крещи друго.


5. ЗАЩОТО ОТКРИВАНЕТО НА „ЗАЩО“ ИЗИСКВА СМЕЛОСТ.

Да признаеш кое наистина те движи, понякога е най-трудното.

Когато намериш своето „Защо“, то започва да те променя – приоритетите ти, решенията ти, стандартите ти.

А промяната плаши.

Моето „Защо“ открих в момент, в който светът беше в пауза. Ковид ми показа


колко крехка е външната сигурност и колко силна може да бъде вътрешната


Повече от двайсет години работя във финансите – сфера, в която попаднах почти случайно. На 26 години се включих в създаването на компания за събиране на вземания – тогава звучеше като експеримент, а днес е част от една от най-големите финансови групи в света. През годините управлявах бизнес с активи за милиарди евро, участвах в международни бордове, получих редица отличия. Отстрани всичко изглеждаше подредено и стабилно – почти идеалната картина на финансово спокойствие.

Но когато ковид удари и всичко спря, зад този блясък се разкри истина, която дълго бях игнорирала: докато професионално управлявах милиарди, личните ми финанси бяха в пълен хаос.

Още помня първата седмица на локдауна – тишината вечер, безпомощността, въпросите, които не искаш да задаваш на глас:

„Ако бизнесът спре? Ако остана без доходи?“.

Събуждах се в два или три часа през нощта със студено усещане в гърдите – за първи път


разбирах колко лесно можеш да се окажеш без опора


Нямах буфер. Нямах план. Само един болезнен въпрос – защо не съм подготвена?

Така осъзнах нещо, което промени живота ми:

финансовата свобода няма общо с доходите, титлите или наградите.

Тя е умение.

Умение да управляваш това, което имаш.

Умение да се подготвиш за добри и за лоши времена.

Умение да не зависиш от пазара, работодателя или случайността.

Този момент на болезнено откровение се оказа и моето ново начало.

Заедно със съпруга ми подредихме личните си финанси, създадохме проста, човешка и работеща система – и тя се превърна в основата на това, което днес преподавам на хиляди семейства. Защото ако ние, с три деца и натоварено ежедневие, успяхме да го направим, значи


всеки може – стига да има ясна 

и работеща система


Това е моето истинско „Защо“ – онова, което ме буди в 5 сутринта и ме води далеч отвъд професионалните постижения.

В бизнеса, както и в живота има много примери за успех, постигнат чрез стратегия или иновации. Но малко истории показват как една вътрешна причина – едно ясно „Защо“ – може да промени съдбата на компания с над 100 000 служители.

Една от тях е историята на Сатя Надела.

Когато той поема Microsoft през 2014 г., компанията е гигант, който се движи по инерция. Културата е напрегната, вътрешно конкурентна, често дори токсична.


Интелигентни хора работят един 

срещу друг вместо един с друг


Надела наследява не просто технологичен лидер, а уморена организация, която е забравила какво я е създало.

Неговото „Защо“ започва да променя всичко.

Той често разказва, че най-големият урок в живота му идва не от корпоративната среда, а от раждането на сина му Зейн – дете със специални нужди. Именно това го учи на емпатия – не като „мека“ дисциплина, а като сила:

– да слушаш истински,

– да създаваш пространство за идеи,

– да виждаш човека зад ролята.

И когато застава начело на Microsoft, той носи със себе си точно това убеждение, че:


организациите процъфтяват, 

когато хората в тях процъфтяват


Затова Надела не започва с рязане на разходи и преструктуриране, а със смисъла.

Той пита екипа:

„Защо съществуваме като компания?“.

Отговорът, който формулират заедно, става фундамент и критерий за решения:

„Да овластяваме всеки човек и всяка организация да постигнат повече“.

И резултатите говорят сами:

– Microsoft възвръща иновационния си дух;

– Културата се променя от съревнование към сътрудничество;

– Пазарната капитализация се утроява;

– Най-добрите таланти започват да искат да работят там;

– Културната трансформация става по-силна от технологичната.

Не защото стратегията се променя. А защото се връща смисълът.

И ако компания като Microsoft може да бъде променена от вътре навън чрез едно ясно „Защо“, представете си какво може да направи смисълът в живота на всеки човек.

В живота ни винаги има бурни периоди.

Понякога те ни разклащат болезнено.

Понякога ни пробуждат.

Но винаги ни разкриват едно:

че смисълът е по-силен от страха, от съмнението, от несигурността.

Той е тишината в 5 сутринта.

Той е гласът, който ни води, когато всички други стихнат.

Той е компасът, който подрежда и личния живот, и бизнеса.

Когато знаем своето „Защо“, намираме сили за всяко „Как“.

Остава въпросът: Кое е вашето „Защо“, с което ще устоите на бурите? 

РЕНИ МИТКОВА 

е управител на „ЕОС Матрикс” – водеща компания за управление на вземания в България, част от немската EOS Group. Учредител е и дългогодишен председател на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС, Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб, и специализация за висши мениджъри в London Business School. През 2022 г. от печат излиза дебютната ѝ книга – „Винаги плащаш”, а през 2023 г. стартира подкастът ѝ „Джобните”. Рени Миткова е майка на 3 деца и автор на блога renymitkova.com, в който споделя богатия си професионален и житейски опит.