Боряна Манолова: Рискът е да продължим да мислим тактически вместо стратегически

Текстът е публикуван в бр. 61 – „Променящите хора“, на сп. Business Global.

Госпожо Манолова, в едно интервю казвате, че „съвършенството е враг, а несигурността – шанс“ и че най-трудният урок е да приемем, че прогресът идва от движение, не от перфектност. Как този урок промени начина, по който вземате решения като бизнес лидер, а и като човек?

(Смее се.) Този урок ми е струвал доста безсънни нощи, така че той наистина не е лесен за усвояване!Д-р инж. Боряна Манолова главен изпълнителен директор на Siemens за България и Северна Македония. Магистър е по електротехника и по мениджмънт и фирмено управление. През 2014 г. защитава докторска степен по специалността „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ в РУ „Ангел Кънчев“. Д-р инж. Манолова е заместник-председател на КРИБ, член на Консултативния съвет на Съвета на жените в бизнеса в България и член на УС на Българската минно-геоложка камара. Тя е и председател на Настоятелствата на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и на Русенския университет „Ангел Кънчев“.Като инженер съм научена да мисля в категориите „правилно“ и „грешно“. Включено/изключено. Единица/нула. Но в бизнеса, а и в живота повечето решения са в огромната сива зона между двете.

Когато работиш в сектор като технологичния, където нещата се променят всеки ден, трябва да имаш смелостта да тръгнеш със 70% сигурност, не да чакаш 100% гаранция за успех. Защото тези 30% несигурност са пространството, където се случват иновациите и развитието. Затова и чакането на перфектния момент, на перфектната ситуация, на перфектното решение е само илюзия за контрол.

Това не означава безразсъдност. Означава интелигентно, обмислено поемане на риск – правиш първата стъпка, учиш се от нея, адаптираш се, правиш следващата и така нататък. Яснотата се ражда в движението. Защото, ако знаеш всичко предварително, какво ти остава да откриеш по пътя?

В BGlobal описвате свят след 10 години, в който дигитализацията, устойчивостта и изкуственият интелект са променили радикално икономиките и градската среда. От тази перспектива как си представяте ежедневието на обикновения българин през 2035 г.?

Наистина ми се иска след десетина години да живеем в държава, в която интелигентните технологии са част от ежедневието ни. Светофари, които оптимизират трафика в реално време, сгради, които сами регулират енергопотреблението, въздух, който се мониторира и почиства, мрежи, които реагират автономно на промените в предлагането и търсенето, производства, които са устойчиви, ефективни и конкурентоспособни.РЕЧНИК НА ЛИДЕРСТВОТО

7 думи, които дефинират начина, по който мисля

•НЕВЪЗМОЖНО – „вход“ към най-интересната част от разговора. Момент, в който спираме да търсим лесни отговори и започваме да измисляме нови въпроси.

•УСПЕХ – пътуване, не дестинация. Успехът е, когато хората около теб растат по-бързо от теб. Когато те вече не се нуждаят от теб, защото си им дал инструментите да вървят сами напред.

•ГРЕШКА – най-скъпата форма на образование, но и най-ефективната. Единственият начин да разбереш границите на възможното, е да пробваш да ги надскочиш, дори и да се препъваш и падаш по пътя. Само не се препъвай два пъти на едно и също място.

•ИНОВАЦИЯ – понякога е блестяща идея в главата на един човек като Вернер фон Сименс. По-често обаче е упорита битка с невъзможното. Пробваш, проваляш се, учиш се, адаптираш се, пробваш отново. Най-иновативните решения често идват от 47-ия опит, не от първия.

• СТРАХ – най-честният индикатор, че правиш нещо, което е важно за теб. Ако не те е страх, или не рискуваш достатъчно, или не ти е достатъчно важно.

•УСТОЙЧИВОСТ – не просто популярен слоган за корпоративни презентации, а въпрос за оцеляване – на бизнеса, на планетата, на обществото. Не можеш да имаш успешен бизнес в провалило се общество. Не можеш да имаш растеж върху изчерпана екосистема.

•ПРОМЯНА – единствената константа. Опитваме се да я контролираме, да я забавим, да я опитомим, да я направим удобна. Но промяната не пита за разрешение. Тя просто се случва. Въпросът е дали ще я водим, или тя ще ни повлече.Но тук не става въпрос само за интегриране на „умни неща“ заради самите технологии. Става въпрос за качество на живот. Представете си сутрин да не губите час и половина в задръствания, защото градският трафик е оптимизиран с ИИ. Да работите в офис или фабрика, захранвани със 100% зелена енергия. Да може да вършите работата си дистанционно благодарение на дигитална инфраструктура, което ви дава свобода да живеете, където решите – в София, в Русе или в малко село в Родопите.

Много ми се иска да видя и една България, в която младите хора не емигрират, защото имат достатъчно възможности за развитие. Една България, която е регионален хъб за цифрови услуги и инженеринг, където талантът се цени и остава.

Звучи амбициозно? Да. Невъзможно? Абсолютно не. Всичките тези технологии и възможности вече съществуват. Въпросът е на воля, визия и инвестиция.

Често призовавате България да използва силните си страни като конкурентно предимство – добро техническо образование, множество таланти и иноватори, развита екосистема от стартъпи, за да стане регионален лидер в цифровизацията. Какво би ни попречило да изпуснем този шанс?

Най-големият ни враг не е липсата на ресурси. Най-големият враг е инерцията.

Имаме невероятен потенциал, наистина. Българските инженери са търсени в целия свят. Имаме силна традиция в математиката, физиката, техническите науки. Имаме динамична стартъп сцена, която вече създава глобални компании. Всички тези предимства са реални.

Но наше проучване съвместно с Германо-българската индустриална и търговска камара наскоро показа, че средната самооценка на българските компании за степента на тяхната дигитализация е 6,82 от 10. Това означава, че все още сме в междинна фаза – направили сме първи стъпки, но сме далеч от истинска цифрова зрялост. Компаниите инвестират под 10% от бюджета си в дигитализация. Това не е достатъчно, ако искаме да сме лидери.

Рискът е да продължим да мислим тактически вместо стратегически. Да се фокусираме върху бързи оперативни подобрения вместо върху фундаментална трансформация. Да инвестираме в технологии, но не и в хората, които ще ги използват и развиват.

Шансът е пред нас. Въпросът е имаме ли смелостта да го грабнем, или ще се задоволим с безопасната „средност“.

Къде според Вас минава границата между все по-ускорения технологичен прогрес и човешката цена, която трябва да се плати за него? И задължително ли е изобщо да плащаме цена?

Мисля, че проблемът не е в технологиите. Проблемът е в начина, по който ги използваме. Когато автоматизацията замества работни места, но не инвестираме в преквалификация на хората, това е провал на стратегията, не на технологията. Когато изкуственият интелект взема решения без прозрачност и отчетност, това е етичен провал, не технологичен.

Аз лично гледам на технологиите като инструмент за освобождаване на човешкия потенциал, не за заместването му. ИИ може да поема рутинните задачи, за да имат хората време за креативност, за иновация, за работа, която изисква човешка преценка и емпатия.

Но за това е нужна отговорност. Отговорност от компаниите да интегрират етиката във всеки етап и аспект на бизнес модела си. Да инвестират в своите хора. Отговорност от образователната система да подготвя младите за бъдещето, не за миналото. Отговорност от обществото да създава възможности за хората в прехода. Защото в крайна сметка технологиите са средство, не цел. Целта е по-добър живот за всички.



7 ВЪПРОСА, НА КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЯМАМ ОТГОВОР

Лидерството не е да имаш всички отговори. Лидерството е да имаш смелостта да зададеш правилните въпроси дори когато не знаеш накъде ще те отведат. 

Ето някои от въпросите, на които все още търся отговори.

• Как да направим технологичния прогрес истински приобщаващ? Благодарение на технологиите създаваме все по-умни градове, по-умни фабрики, по-умни мрежи, по-умни пространства. Но как да гарантираме, че тези предимства достигат до всички – не само до жителите на големите населени места, но и до тези на малките селца в Родопите например или тези с по-ниско ниво на образование? Дигиталната трансформация не бива да увеличава социалното разделение. Но как точно можем да постигаме това? Все още търся отговор.

• Кога автоматизацията престава да освобождава и започва да изключва? Вярвам, че технологиите могат да освободят хората от рутинната работа. Но къде е границата? Кога автоматизацията престава да бъде инструмент ЗА човека и започва да съществува ВМЕСТО човека, като го прави излишен? Това не е технически въпрос. Това е морален въпрос. И не мисля, че някой има окончателния отговор.

• Как да убедим обществото, че инвестицията в образование е въпрос на оцеляване, не на лукс? Говорим за дигитализация, за ИИ, за едно бъдеще на умни системи и сложни алгоритми. Но образователната ни система до голяма степен все още подготвя младите хора за света от XX век. Как да създадем обществен консенсус, че преосмислянето на образованието не е „желателно“, а критично важно?

• Възможно ли е да имаме експоненциален икономически растеж на планета с ограничени ресурси? Бизнес моделът на последните 150 години е построен върху растеж. Ние обаче живеем на планета с ограничен капацитет. Устойчивостта не е свързана само с климата – тя важи за целия модел, по който човечеството се развива и процъфтява през последните век и половина. Вярвам, че фокусът върху кръговата икономика, зелените технологии, умните устройства дава надежда. Но достатъчно ли е? Или трябва да преосмислим самата идея за растеж?

• Може ли лидерството да бъде наистина демократизирано? Вярвам в плоски организации, в разпределена отговорност, в това всеки да може да влезе в ролята на ръководител. Но реалността е, че някой трябва да взема трудните решения. Някой носи крайната отговорност. Как да балансираш между демократичност и ефективност? Между колективна мъдрост и необходимостта от ясна посока? Все още изпробвам варианти за баланс, но не съм намерила окончателния отговор.

• Как ще изглежда лидерството след 20 години? ИИ вече взема по-добри решения от хората в много области. Когато машините започнат да се справят със задачите по-добре от нас, къде остава ролята на лидера човек? Какви са неговите предимства пред ИИ? Визия? Емпатия? Етика? Или нещо съвсем различно, което все още не можем дори да си представим?

• Как да съхраним човечността в свят, управляван от данни? Всяко решение днес може да бъде подкрепено с данни, анализи, предсказващи модели. Но най-важните неща в живота – доверие, интуиция, състрадание, смелост – не се измерват с битове и байтове. Как да балансираме между рационалното и човешкото? Как да останем хора в света на алгоритмите?
Ако можехте да изтриете от обществения речник една дума или нагласа, която според Вас ни дърпа назад, коя би била тя и с какво бихте искали да я заменим?

Без колебание – „невъзможно“.Тази дума е убиец на иновации. Тя спира разговора още преди той да е започнал. Тя превръща предизвикателствата в оправдания.

Както вече споменах, България има невероятен потенциал. Имаме таланта, имаме образованието, имаме историята на иновации. Но като че ли сами сме склонни да се подценяваме и препъваме в собствените си крака.

SOUNDTRACK НА ЛИДЕРСТВОТО

1. We Are the Champions – Queen
Послание: Устойчивост и екипност. Обичам това емблематично парче на Фреди Меркюри заради дълбоките послания, които носи. За мен това е перфектната метафора за лидера, който признава трудностите (I‘ve had my share of sand kicked in my face), но води екипа си към победата.

2. The Times They Are A-Changin – Bob Dylan
Послание: Адаптивност и трансформация. Когато слушам Боб Дилън, не мога да не се възхитя на начина, по който тази песен улавя същността на трансформационното лидерство – способността да предвидиш промяната и да поведеш другите през нея. Същевременно за мен предупреждението към тези, които не се адаптират, е урок за всеки лидер.

3. Imagine – John Lennon
Послание: Визионерско мислене и способност да мечтаеш. Ленън рисува картина на свят, какъвто би могъл да съществува - imagine all the people living life in peace. Вярвам, че истинските лидери имат способността да визуализират бъдеще, което другите още не виждат, и да вдъхновят хората да повярват в тази визия.

4. Heroes – David Bowie
Послание: Смелост и устойчивост. We can be heroes, just for one day – когато слушам Боуи, си напомням, че героизмът не е постоянно състояние, а избор в конкретен момент. Лидерът не трябва да бъде супергерой всеки ден, но трябва да намери смелостта да вземе трудните решения, когато е необходимо.
„Невъзможно е да го направим.“ „Невъзможно е да се конкурираме на глобално ниво.“ „Невъзможно е да променим нещата.“ Колко пъти сме чували тези думи? И колко често те са се оказвали погрешни?

В действителност тази дума – „невъзможно“, е само началото на разговора, отправна точка за търсене на решения. Тя не е край, а сигнал, че все още има път, който не сме открили. И ако се научим да я виждаме по този начин, светът около нас внезапно се превръща в място на неизследвани възможности, не на ограничения.

Ние, българите, нямаме нужда от думи, които ни задържат. Имаме нужда от думи, които ни освобождават. Затова, ако можех, бих заменила „невъзможно“ със „защо да не...?“.

Тези три думи променят всичко. Те отварят врата към решения. Те предполагат, че има начини, просто трябва да ги намерим. И затова в тях се крие огромна сила.