Европа сама се излага на голяма опасност

Европа е стигнала до сегашното си опасно положение не само заради външни сътресения, а и заради поредица от собствени политически избори. Това е тезата на  коментара в „Ню Йорк таймс“ Антон Йегер, преподавател по политика в Оксфордския университет. Според него европейските държави са били изненадани от американско-израелската операция срещу Иран, но въпреки това в голяма степен са я подкрепили - предпазливо на думи, но съвсем конкретно на дело, с бази, кораби и самолети. Именно в това Йегер вижда най-големия проблем: Европа не просто е поставена в зависимост, а сама е съдействала за условията, които днес я правят уязвима.

Авторът предупреждава, че последствията от тази политика може да се окажат тежки. Покачването на енергийните цени, рискът от разрастване на войната, натискът върху европейските правителства да се ангажират още по-пряко и възможността от нова бежанска вълна от Близкия изток очертават, по думите на Йегер, картина на континент, който не контролира достатъчно собствената си съдба. Вместо да ограничи тези рискове, Европа, се е оставила да действа като пасивен наблюдател или като послушен съюзник.


Различни в реториката, еднакви на дело

Йегер дава и конкретни примери. След първоначален отказ, Великобритания  позволи  на Съединените щати да използват британски бази. Германия открито подкрепи действията срещу иранския режим, Франция изпрати военни кораби в региона, а Италия предложи свои бази и изпрати средства за противовъздушна отбрана в Персийския залив. Така водещи европейски сили, въпреки различията в реториката си, на практика са заели сходна линия на поведение.

 
Следват Белия дом заради енергетиката и сигурността

Според анализа в „Ню Йорк таймс“ едно от обясненията за тази отстъпчивост е енергетиката. След като руската инвазия в Украйна през 2022 г. прекъсна в голяма степен газовите доставки за Европа, континентът беше принуден да търси нови източници. Така голяма част от европейските страни се насочиха към втечнен природен газ от САЩ. В резултат Европа е заменила една проблемна зависимост с друга. Именно тази нова енергийна обвързаност прави част от европейските правителства по-склонни да следват политическата линия на Белия дом, вместо да рискуват открито противопоставяне.

Вторият голям фактор, на който се спира авторът в „Ню Йорк таймс“, е сигурността. Макар Европа да е увеличила военните си разходи и да е водещ поддръжник на украинските усилия във войната, тя все още не разполага с достатъчно автономна отбранителна индустрия. Затова европейските държави продължават да зависят от американски оръжия, доставки и разузнавателна информация. Тази зависимост допълнително ограничава свободата на европейските лидери, като всеки по-сериозен конфликт с Вашингтон би могъл да отслаби защитата им срещу Русия, особено в източната част на континента.

 
Инстинкт за несамостоятелност и примерът на Испания

Авторът на „Ню Йорк таймс“ вижда и по-дълбока, политико-идеологическа причина за поведението на европейските страни. Сегашното поколение европейски лидери е израснало в свят, в който американската мощ е била безспорната основа на международния ред. Затова за мнозина в европейския елит подчинението на Вашингтон е почти инстинктивно, а не плод на трезва стратегическа преценка. Йегер дори представя това поведение като симптом неспособността изобщо на Европа да мисли и действа самостоятелно.

Именно тук Йегер предлага и възможен изход, като дава Испания като пример за по-независим курс. Според него премиерът Педро Санчес е показал, че е възможна различна европейска позиция, като отказа да предостави испански бази за американците, но същевременно не се отказва от подкрепата за Украйна и настоява за по-сериозна военна консолидация на Европа чрез обща европейска армия. В тази позиция авторът вижда не антивоенен рефлекс, а опит за по-голяма стратегическа самостоятелност.

 
Зелената енергия е и геополитически инструмент

Паралелно с това Санчес води и амбициозна политика на декарбонизация, пише Йегер. И обръща внимание, че ускореният преход към зелена енергия не е само екологична мярка, а и геополитически инструмент. Ако Европа намали зависимостта си от внос на петрол и газ, тя би ограничила и политическия натиск, който идва чрез тези зависимости. Авторът отбелязва още, че подобна стратегия би могла да даде и икономически тласък чрез мащабни публични инвестиции в зелени технологии. Така, според статията, Европа може едновременно да укрепи икономиката си и да намали американското си подчинение.

Подобен курс би изисквал отказ от досегашната политическа ортодоксия. Според Йегер  мнозина европейски лидери противопоставят зелената трансформация на икономическото възстановяване и предпочитат по-традиционни рецепти - ограничаване на разходите, натиск върху социалните системи и засилена милитаризация. Но тъкмо  инвестициите в зелени технологии могат да съчетаят икономическо оживление и по-голяма геополитическа автономия, убеден е авторът.

В крайна сметка, предупреждението на Йегер е, че Европа е допуснала да се окаже зависима енергийно, военно и политически и сега плаща цената на тази дългогодишна линия на поведение. Но голямата опасност за него е, че една политическа общност може да си позволи само ограничен брой стратегически заблуди, преди те да доведат до поражение.