Щатският долар губи статута си на сигурно убежище

Последното заседание на Федералния резерв премина без изненади и, както се очакваше, доведе до запазване на текущата парична политика. Фед ще продължи да следи развитието при инфлацията и икономическия растеж. Пазарите вече калкулират две понижения на лихвените проценти през 2026 г. с общ размер от 50 базисни пункта, като първото се очаква през март.

Анализаторите на iBanFirst не споделят тезата, че следващият председател на Фед би могъл да предприеме агресивно „мега-понижение“ от 100 базисни пункта. Подобен ход би бил оправдан единствено при наличие на сериозен риск от рецесия — сценарий, който към момента не се очаква, посочва доставчикът на трансгранични платежни и валутни услуги за компании с международна дейност, включително малки и средни мултинационални предприятия и големи организации.

В еврозоната перспективата е още по-ясна. Европейската централна банка изглежда вече е достигнала крайното си лихвено равнище от 2% и вероятно ще запази настоящата си позиция през следващите месеци.

В резултат на това се очаква паричната политика да има по-ограничена роля като двигател на валутните пазари през 2026 г. в сравнение с изминалата година. Вместо това т.нар. „debasement trade“ по-добре обяснява отслабването на долара и достигането на EUR/USD до нива около 1,20. Тази промяна има важни последици. Исторически, периодите на засилено геополитическо напрежение обикновено водеха до поскъпване на щатския долар, тъй като Съединените щати — въпреки военните си ангажименти и глобалните си отговорности — бяха възприемани като крайното сигурно убежище за световния капитал. Това възприятие се подкрепяше и от дългогодишната териториална сигурност на страната, която в голяма степен е избягвала военни конфликти на собствена територия.

Тази динамика обаче започва да се променя. Вместо към долара, инвеститорите все по-често насочват средства към злато, други благородни метали (като сребро и платина) и валути на развиващи се пазари. Съединените щати показват ограничени признаци на възстановено глобално лидерство, а според iBanFirst тази еволюция отразява постепенното разплитане на неформалните договорености, които оформяха световния ред след Втората световна война.

Тези договорености — често свързвани с рамките на Bretton Woods I и II — се основаваха на разбирането, че САЩ ще водят и защитават глобалния ред чрез дипломатическа, икономическа и при необходимост военна сила. В замяна останалите държави приемаха определена степен на зависимост и се интегрираха във финансовата система, доминирана от САЩ. Един от резултатите беше, че съюзниците на САЩ не бяха принудени да поддържат значителни военни бюджети, докато самите Съединени щати изпитваха по-слаб натиск за фискална дисциплина. Статутът на долара като световна резервна валута също беше пряк продукт на тази следвоенна архитектура.

С еволюцията на глобалния ред възприятията за ролята на щатския долар вероятно ще се променят трайно. Анализаторите на iBanFirst не очакват масово изтегляне от американски активи — подобен сценарий би бил нереалистичен. По-скоро постепенният процес на ребалансиране, започнал през миналата година, вероятно ще продължи, в полза на еврото и валутите на развиващите се пазари.