Средата умножава успеха

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global
 
Момчил Василев,
изпълнителен директор на Endeavor в България

Предприемачеството означава да се бориш с доста неструктурирана среда, да можеш да се адаптираш към нея и да държиш посоката напред.Момчил Василев е изпълнителен директор на българския офис на глобалната предприемаческа мрежа Endeavor. Той има над 30 години професионален опит в управлението и бизнес развитието в различни индустрии. Завършва магистърска степен в областта на икономиката в УНСС, както и програмата по предприемачество в Харвардския университет. Член е на Асоциацията на дипломираните сертифицирани счетоводители (ACCA), на Управителния съвет на предприемаческата асоциация BESCO и на Консултативния съвет на Българската асоциация за дялово и рисково финансиране BVCA.
---
Endeavor е глобална неправителствена организация, подкрепяща предприемачи с висок потенциал да мащабират бизнесите си. От 2015 г. в България са подкрепени над 140 основатели от повече от 90 компании от региона чрез трите програми на организацията. Извън България  Endeavor подпомага компании в Северна Македония, Косово и Албания. Затова за мен основният навик на предприемача е склонността към поемане на риск и това да упражняваш тази склонност достатъчно често. Да се опитваш да правиш нещо, което те плаши, поне по веднъж на ден. Това дава комфорта, че дяволът не е толкова черен и че всъщност голяма част от проблемите и предизвикателствата се решават, като направиш първата крачка към тях.

Предприемачеството до голяма степен е въпрос на ефективност и затова е много важно как управляваш времето си. Заради самата му неструктурирана природа в един момент имаш много и силно разнородни теми и задачи, с които трябва да се справяш в рамките на денонощието. Има милион техники и учебници, които да те научат как да управляваш времето си, но от моя житейски опит съм установил, че всичко се свежда до това да класифицираш задачите, които имаш, в четири основни категории. В едната са неща, които абсолютно трябва да свършиш, в другата – които подлежат на отлагане във времето, в третата са тези, които можеш да делегираш на някой друг, и в четвъртата са неща, които нито са спешни, нито важни, и съответно не трябва да се свършат. Винаги, когато си правя програмата, гледам в коя от тези категории са задачите, които имам, и така разпределям времето си.

Важен навик е да си изключително фокусиран върху определена крайна цел, което по някакъв начин филтрира идеи, задачи, партньорства спрямо това дали допринасят за постигането на тази цел. Това важи за повечето успешни хора, които познавам, като някои от тях дори са болезнено фокусирани върху крайната си цел. Разбира се, човек не трябва да е изключително краен в това усилие, защото може да отхвърли интересни неща, които да надградят или обогатят крайната му цел.

Немалко от успешните предприемачи често са почти маниакално обсебени от изпипването на детайлите. Това е нож с две остриета – създава доста здрав фундамент, но при всички положения се отразява върху скоростта, с която се движиш към целта.

Здрав дух в здраво тяло

Предприемаческата структура, особено в началната фаза на развитие, до голяма степен е обвързана с енергията и ентусиазма на основателите си и това пряко влияе върху успеха на начинанието. Освен с мотивацията тази енергия е пряко свързана и със здравето на предприемача. Колкото и банално да звучи, навиците, които засягат поддържането на здрав дух и здраво тяло, са изключително важни. Предприемачеството е стресово начинание и неслучайно психическото здраве все повече придобива важност и е в светлината на вниманието на предприемачите. Натрупването на голямо количество стрес поставя под риск както психическото здраве на предприемача, така и успеха на цялото начинание.

Активността и спортът са задължителни и могат да имат всякакви форми. Аз например напоследък много пътувам и се опитвам да намеря формулата, по която да спортувам – дали ще са лицеви опори в хотелската стая, фитнес в хотела, или просто да потичам сутрин, е изключително важно дори от биохимична гледна точка. Докато човек има силите и енергията, е лесно, но с годините става по-трудно и ако не си се постарал достатъчно навреме, после плащаш цената за това. А упоритостта и издръжливостта са важни качества за предприемачите.

Друг важен навик е социалната активност и той има две измерения. Едното е целенасочено, въпреки умора и претоварване, да се стараеш да имаш максимално много социални контакти. Това се отнася и за семейството, приятелите, нови запознанства. Този навик ми дава психическа устойчивост и комфорт, а в чисто практически план създава много нови възможности.

Другото измерение е голямото любопитство, което съм виждал в едни от най-успешните хора, с които съм се срещал. Независимо дали са милионери, или милиардери, те проявяват искрен интерес към това да седнат с теб, да поговорят, да те чуят какво мислиш по даден въпрос. Любопитството според мен е една от причините за успеха на наистина успешните хора – една чужда мисъл води към друга, отваря врати в мозъка ти и от време на време попадаш на безценни идеи и безценни хора.

Енергията е заразителна

Един талантлив човек с правилната нагласа може да успее и сам по себе си. Успехът винаги опира до това да имаш куража да направиш правилното нещо в правилния момент на правилното място и да си достатъчно упорит в това си старание. Историята помни много такива примери. Въпросът е, че една добре функционираща среда, т.нар. екосистема, прави успеха от епизодично явление, от грешка на природата, в резултат от систематичен процес. Така успехът е далеч по-често срещан и критичната маса на успелите хора е по-голяма. А критичната маса, както физиката ни учи, е в състояние да изкриви Вселената в положителния смисъл на думата.

Ползата от една екосистема, от една среда е, че тя позволява на повече хора да реализират талантите си и донякъде да компенсират някои от собствените си недостатъци и липси. Дори и само да имаш около себе си хора, които те окуражават да не се откажеш и да продължиш, защото виждаш, че някой е минал преди тебе по същия път и е оцелял. Освен това енергията е заразителна, а средата дава тази енергия. Както и помощта в правилния момент – да не си удряш главата в стената, а да има кой да ти отвори вратата, буквално и преносно.

Средата е важна, защото прави успеха по-често срещано явление и по-достъпен за повече хора.

Имаме инфраструктурата

През изминалите 10 години от създаването на Endeavor в България предприемаческата среда се промени драматично и вече притежава всички основни елементи, които са необходими на една зряла екосистема.

Като се започне от капиталовата обезпеченост – в България има над 20 инвестиционни фонда и те покриват целия спектър, от най-ранната фаза до зрялата фаза за развитие. Развита е подкрепящата инфраструктура – онези организации, инициативи и хора, които подпомагат предприемачите и предприемачеството в целия му спектър. От работата с ученици в училищата, където организации като Mentor The Young, Teenovator, Junior Achievement, „Предприемачи в клас“ вършат чудесна работа, за да изграждат предприемаческото мислене и нагласа у децата. През организации като ABLE, които работят със студенти и млади професионалисти, както и различните инкубатори и акселератори, за да се стигне до по-зрелите компании, с които работи Endeavor. Има организации, които работят в посока на  застъпничество и законотворство, като BESCO, AIBEST и други. Има специализирани медии като BGLOBAL, The Recursive, Forbes, Bloomberg, които дават глас на предприемачите. Има множество инициативи, които целят привличането и връщането на таланти в България като „Тук-там“, Bulgaria Wants You и други.

Всички те покриват отделни аспекти от екосистемата и е много важно, че работят заедно.

Диалог с държавата

И последно, но не на последно място, е третият важен елемент на екосистемата, който придоби форма и съдържание – това е ролята и участието на държавата. Колкото и да ни се ще да сме имунизирани от държавата, истината е, че тя е неизбежен и важен фактор, особено когато стане въпрос за по-мащабни предприемачески начинания, за чието развитие имат нужда от наистина солидна правна рамка, върховенство на правото, правилна стратегия на държавата по отношение на технологиите. Разбира се, и имиджът на държавата, който в крайна сметка се гради от държавните институции.

За тези 10 години разбирането за важността на високотехнологичния бизнес в икономиката ни, който пряко се свързва с предприемачеството, претърпя кардинална метаморфоза в политическите среди, в средите на държавната администрация. Преди двете страни се опитваха да се игнорират, сега между тях тече диалог. Той далеч не е идеален, но е факт, че съществува, както и съществува разбирането защо този сектор от икономиката ни е важен и е важно да бъде подпомаган. Причината е, че за тези 10 години се натрупа достатъчно критична маса, за да промени картината. От почти нулево участие в БВП този тип икономика в момента е над 10%, повече от доста други сектори. Освен това създава десетки хиляди добре платени работни места.

Високотехнологичният бизнес променя и имиджа на държавата ни. Само един пример – достатъчно е да видиш как се разширяват очите на корпоративната японска публика в българската палата на Световното Експо в Осака, когато им говориш за нашите технологични компании. Когато в страната, където сме известни с розите, киселото мляко и Котоошу, научават за технологични компании, каквито не са си представяли, че могат да съществуват и да излязат от България. Тези погледи казват всичко за новия имидж на България.