Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business GlobalИнтервю Гергана ДимитроваВъзможно ли е в близко бъдеще България да стане туристическа държава с преобладаващ превес на посетители на археологическите ни обекти, г-н Чобанов? При съвременните условия посетителите идват, за да преживеят различни неща. Факторът културни забележителности играе голяма роля при решенията на хора,
Доц. д-р Тодор Чобанов е зам.-министър на културата от края на март 2025 г. Същия пост заема през 2009 – 2011 г., а от 2012 до 2021 г. е зам.-кмет на Столичната община с ресор „Образование, култура, спорт и туризъм“. Завършва археология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на множество публикации по средновековна археология и палеогенетика, както и на разработки за опазване на културното наследство и културния туризъм. Представлявал е България в ЮНЕСКО като зам.-председател и експерт в „Комитет 1970“ за връщане на незаконно изнесени културни ценности.
интересуващи се например от градски и познавателен туризъм. Но културният туризъм в чист вид няма как да изпревари морския и зимния по простата причина, че техният капацитет е многократно по-голям. Например в Боянската църква едновременно влизат по 9 души, Мадарският конник може да бъде гледан отблизо от стотина, а по плажовете и планините може да има едновременно и целодневно стотици хиляди, за които е осигурена и съответната хотелска база. Разбира се, има и особени случаи като Стария Несебър, който е сред водещите ни обекти и се радва на огромен интерес.
По-реалистично е да кажем, че има значим потенциал за растеж на културния туризъм и за мотивиране на курортния с привлекателни културни забележителности и дейности.
Как да направим така, че чужденците, които идват да изкачат планините ни или да почиват на морето, да стъпят и в тракийските гробници например? Въпрос на правилен маркетинг и организация на посещенията. Има начини да се засили интересът, но както вече казах, нереалистично е да вярваме, че броят на специализираните посещения в такива обекти може да изпревари обемите на традиционните форми на туризъм.
Ключовото е начинът на управление. Например Природонаучният музей в Пловдив – въпреки скромните си размери само за няколко години с добър мениджмънт многократно увеличи броя на посетителите и има забележителна за българските условия експозиция. Родители и деца отново и отново го посещават, стана любима атракция на пловдивчани.
Как държавата може да привлече вниманието на българите към тези обекти? Държавата може да помогне на общините и музеите, които ги стопанисват, като ги насърчава да обновяват експозициите и посещенията и като фокусира рекламата на страната върху тях. На министъра на туризма сме дали силни аргументи, че националната реклама трябва да се фокусира върху такива забележителности. С плажове трудно можем да конкурираме съседите, но с плажове и култура като мотив да дойдат именно при нас, имаме реални шансове.
Но стопаните им също трябва да са проактивни и да не чакат туристите да се сетят да дойдат. Всяка гробница и значим обект трябва да има профил в социалните мрежи, на различни езици, който да се обновява активно. Да се поддържат и профилите в Гугъл карти и на други подобни места.
Най-много липсва обаче тематичната фестивалност, изградена на научни начала. За да имат посещения такива обекти, трябва всяка година да се организират научнопопулярни фестивали с професионални рекреатори. Убеден съм, че колегията в БАН би прегърнала подобен подход и би се включила, има вече и професионални групи рекреатори, особено на тема Древен Рим.
В София стъпваме върху останки от римско време, дори от бронзовата епоха. Ще изкараме ли някога Сердика на повърхността?Тя отдавна се разкрива. Имаме най-големия в Европа и вероятно в света музеен комплекс в метро, както и забележителен градски музей. За съжаление, в последните години активността на местната власт по темата, която навремето лидираше успешно този процес и оформи знакови обекти, рязко спадна. Комплексът на Ларгото се руши, изоставена е и огромната римска сграда, открита на площад „Св. Неделя“. Не се работи по проектирането на известни обекти като римски вили и други. Няма как местната власт да неглижира Сердика и да очакваме нещата да вървят.
Ще стане ли някога София версия на Рим или поне Атина? София си е София и тя определено има какво да покаже. Тя също така е много по-зелена примерно от тези градове и може да разказва и историята на древния свят, стига това да е приоритет на местните власти.
Имаме най-големия в Европа и вероятно в света музеен комплекс в метро, както и забележителен градски музей.Какво още не знаем за това, което е под краката ни? Имаме забележителни структури, които чакат своя час. Например въпросната огромна градска базилика под пл. „Св. Неделя“ с тронна зала от 500 кв. м, дворецът под хотел „Рила“ и градинката, църквата св. „Спас“ под централната сграда на УниКредит Булбанк и много други.
Но дори малки градове в Хърватия имат по-добре експонирани останки...Не мога да се съглася. Да, има успешни примери на различни места, но неща като музея на Ларгото с откритата и закритата част или музея под „Св. София“ са водещи обекти от този тип.
Арената обаче стои в полуразкрито състояние вече много години, а върху част от нея беше разрешено да се построи хотел („Арена ди Сердика“), който отдавна стои затворен и празен. Реалистично ли е да мислим за събаряне на хотела, договаряне с Гьоте институт за пълното му разкриване?Ако данъкоплатецът иска вместо 20 нови детски градини или детска болница да се събори хотелът, за да виждаме това, което вече се вижда и ползва отдолу – нека местната власт го процедира по този начин. Но това е непродуктивен подход. В амфитеатъра на Марцел в сърцето на Рим и до днес има частни апартаменти, в които си живеят хора и това не пречи на посещенията. В Пловдив по главната улица има няколко сгради, под които е експониран стадионът. Бихме ли изкупили и съборили всички сгради там, за да го представим – това са живи градове със съвременни нужди и можем да правим единствено разумен компромис в случаи като този със сградата на БЕХ, която няма да се строи и се открива шанс да се експонира западната половина на амфитеатъра. Гьоте институт има статут на културна ценност и е дом на уважавана международна организация. Може да се мисли за „качването“ му на пилонна система, но това ще е на следващ етап. Сега на дневен ред са свободните терени. И ако местната власт наистина е загрижена за съдбата на амфитеатъра, следва без повече отлагане да процедира съответния подробен устройствен план за мястото, защото сега ще имаме сериозни затруднения и съдебни битки при усилията да окрупним свободните терени в западния край.
.jpg)
