Има начин българските пари да работят за България

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Г-н Колчев, българският капиталов пазар все още не може да заеме мястото си на един от стълбовете на благосъстоянието и развитието на икономиката. Какви са основните предизвикателства пред неговото развитие?

Основният проблем на нашия пазар е, че е много малък. През последните 3 – 4 години, откакто беше създаден beam пазарът на Българската фондова борса (beam пазарът дава възможност за листване на по-малки компании при облекчени условия, бел.ред.), той расте много добре, но този ръст еКамен Колчев е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на „ЕЛАНА Финансов Холдинг“. Професионалната му кариера във финансовия сектор започва през 1991 г. с учредяването на ЕЛАНА, която над 20 години по-късно вече е група от компании на челни пазарни позиции в своите сектори. Камен Колчев активно участва във формирането и развитието на инвестиционните процеси и финансовия пазар в България. Той е бил председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) от основаването на асоциацията до 2008 г.
твърде бавен, за да имаме шанс в обозримо бъдеще да достигнем някои от по-големите борси, включително и съседните, като румънската и гръцката. През 2007 г. българската борса беше 3 пъти по-голяма от румънската, сега е няколко пъти по-малка.

След кризата с „Лемън Брадърс“, когато пазарът загуби 80% от капитализацията си, българската борса се възстановява много бавно. Другите пазари се възстановиха, за съжаление, нашият расте твърде бавно и твърде полека. Малкият му размер води до разминаване между обемите, които търсят или биха търсили големи международни и български институционални инвеститори, и това, което може да предложи пазарът. Вследствие на това и българските институционални инвеститори вече не инвестират на българския пазар. Аз не бих ги съдил за това, те са длъжни да управляват парите по най-добрия възможен начин.

Какво може да се направи, за да се ускори развитието на българския капиталов пазар?

Това е нещо, което говорим поне от десетина години, и нещо, което другите пазари направиха и затова ни изпревариха. Направиха го поляците, румънците, пазарите, с които горе-долу се сравняваме. Те листнаха водещи големи държавни компании, пуснаха 20% от акциите им и така държавата по никакъв начин не губи контрола. Това са компании с пазарна капитализация от по няколко милиарда и тези листвания привлякоха големи външни инвеститори. Последното листване в Румъния на Hidroelectrica (най-големия производител на енергия от ВЕЦ в Румъния, бел.ред.) за €1,9 млрд. през м.г. беше най-голямото IPO в региона за Централна и Източна Европа за 2024-та. Подобни сделки рязко увеличиха обема на тези пазари. Покрай големите могат да се листнат и по-малки, защото фондове, които идват да инвестират в големите позиции, се заглеждат и в другите. Но те няма да дойдат само за по-малките.

Защо в България не се случват подобни листвания?

Държавата упорито не иска да даде достъп до тези компании, които всички знаем, че са зле управлявани и от които изтичат много пари, и за мене това е причината – да не се допускат външни инвеститори. Защото те ще искат информация и ще се види колко много пари буквално се крадат, да го кажем направо.

А листването, даването на достъп до тях ще има ефект в две посоки. Едната безспорно е развитие на капиталовия пазар. Но освен това ще подобри рязко и значително корпоративното управление на тези компании и ще ги направи по-ефективни – това е факт, който се доказа в Полша и Румъния. Фискът също ще спечели, защото дивидентът, който държавата ще вземе, ще е по-голям от това, което получава в момента.

Какви държавни предприятия биха могли да намерят място на фондовата борса?

Цялата енергетика – разбира се, тази, която може да бъде жива. Изключвам ТЕЦ „Марица-изток 2“, която е на дълбока загуба и на изкуствено дишане от няколко години, както и „Мини Марица-изток“. Но всички останали компании, включително АЕЦ „Козлодуй“, НЕК като принципал на водните централи, след като бъде освободен от всички останали ненужни активи. За инфраструктурните проекти могат както да се емитират облигации, гарантирани от държавата, така и самите те могат да бъдат обособени в проектни дружества, които да се листнат.

Ние се чудим как да финансираме от бюджета ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“ или изграждането на два нови ПАВЕЦ, което е изключително добра идея. Направете облигации, качете ги на борсата – в момента в банките има 110 млрд. лв. депозити на лихва нула. 2 – 3 – 4 млрд. да излязат, това по никакъв начин няма да наруши свръхликвидността на банките, но ще са пари, които няма да излязат от фиска като заем към съответния проект или предприятие, а ще бъдат събрани от населението. Държавата в момента се финансира на около 4% на външните пазари, защо да не пуснат държавно гарантираниЕфектът от дефекта

Как се отразяват върху бъдещето на българския и международния капиталов пазар сътресенията, предизвикани от т.нар. търговска война между САЩ и другите големи икономики?

Всяка криза е лакмус за слабите места в системата — търговските конфликти, геополитическите напрежения, войната в Украйна. Но именно в такива моменти пазарите изчистват дисбалансите, а инвеститорите преосмислят стратегиите си. Това са моментите, в които не само се откриват слабостите, а и възможностите да ги поправим.

Като част от европейското икономическо пространство България е изложена на всички предизвикателства, които засягат ЕС — било то в сферата на търговията, енергетиката или регулациите. Но географската ни близост до Украйна внася и допълнителна динамика, която изисква бърза адаптивност от бизнеса и ясна стратегия от инвеститорите.

Въпреки всичко България има значителен потенциал – имаме стабилна финансова система, добра фискална дисциплина и все повече компании, които могат да бъдат интересни за дългосрочни вложения. А с предстоящото въвеждане на еврото и факта, че акциите ще се търгуват директно в евро, се елиминира валутният риск и се улеснява достъпът за чуждестранни инвеститори. Това е важна стъпка към по-добра ликвидност и интеграция с европейските пазари.

Вярвам, че през следващите години ще видим как местният капиталов пазар започва да се развива по-устойчиво – с повече участие на частни инвеститори и с нови публични емисии. Това е процес, който отнема време, но върви в правилната посока. облигации или държавни ценни книжа (ДЦК) за граждани на борсата на 3%? 3% са много повече от нулата, която хората вземат в банките, и са по-малко от това, което държавата плаща по външния си дълг.

Инвестициите в ДЦК могат да станат алтернатива на банковите депозити и на инвестициите в недвижими имоти. Но защо държавата не емитира ДЦК за граждани?

Това е въпрос, на който не мога да си отговоря. Много по-лесно е да платиш на една инвестиционна банка, да направиш емисия от €3 млрд. за годината, и се приключва. За това, за което питате, трябват много повече усилия и малко повече мисъл да се планира кога какви ресурси трябват. Като вземеш €3 млрд. накуп, започваш да плащаш лихвите от ден първи, няколко месеца преди да ги използваш. Вместо да се направи график на емисиите така, че през 2 – 3 месеца да се емитират по-малки обеми, но те да се усвояват веднага, а не да отлежават в БНБ отново без лихва.  

Има много накъде да се оптимизира емисията на държавен дълг в България, а такъв ще се емитира, това е ясно. Аз поддържам тезата, че трябва да се поддържа здравословен дефицит в бюджета в рамките на допустимите 3%, защото трябват пари за инвестиционни разходи. И този дефицит спокойно може да бъде финансиран и от вътрешния пазар. Освен това част от този дефицит може да бъде прехвърлен през дружествата като дълг, отново чрез вътрешния пазар.

Всичко това не се прави, защото в МФ са като на въртяща се врата – през 3 или 6 месеца идва нов министър и той гледа да закърпи дупките в бюджета, а не да мисли за стратегия и дългосрочно развитие. При едно по-стабилно правителство би могло и трябва да се мисли за емисионен график, всяка нормална държава го има.

Освен държавни компании кои български частни компании могат да бъдат листвани? Например „Фантастико“ или „Технополис“?

Голяма търговска верига като „Фантастико“ има място на борсата, „Технополис“ също. Но за да излезе една компания на борсата, тя трябва да има осъзната нужда от това и да го иска. Целта на една компания да се листне е да намери ресурс, а не слава. На такива големи компании, ако им трябва ресурс, който не могат да заделят от текущия си оборот, те ще излязат на пазара, за да търсят 50 – 100 – 200 млн. лева. В сегашната си ситуация нашият пазар не може да подкрепи такова IPO.

На beam пазара виждаме по-малки компании и всяка година има редица успешни IPO-та. Някои от тях пораснаха и започват да се прехвърлят на големия пазар. И това е еволюционното развитие, но базата е толкова ниска, че сме много далече от целта. И ако искаме да стигнем до нивото, където и големи компании като „Технополис“ и „Фантастико“ излизат на борсата, трябва да имаме съвсем различни обеми. Такива обеми еволюционно ще ги постигнем след 50 години, но тогава тези компании ще са някъде другаде. Ако искаме революционно да ги постигнем, държавата трябва да се намеси по начина, който казах. Трети вариант като че ли няма.

Как индивидуалните инвеститори могат да се мотивират да инвестират повече на нашия пазар?

Покрай beam пазара виждаме много добър прираст на ритейл инвеститорите. Но отново базата е ниска – ние се радваме, че са станали 6000, а са били 2000. Но те трябват да станат 60 000 или 600 000, за да имаме истински пазар. Най-добрият начин да накараш хората да се замислят за тези пазари, e с дългосрочна стратегия. Когато имаш липса на инвестиционна култура, започваш да обучаваш децата от училище как се инвестира, какво значи акция, облигация, малко елементарна икономика трябва да се вкара в образователната система. Но тези, които вече са пораснали, имат депозити, пари, които се чудят какво да правят, те или ги държат в банката, или си купуват апартамент. Най-лесният начин да ги убедиш да направят нещо различно, е да им предложиш нещо много нискорисково, гарантирано – ДЦК. Дай им ДЦК на 3% лихва, които лесно да се търгуват – румънците дори имат мобилно приложение на Министерството на финансите, където влизаш, набираш си ЕГН-то, плащаш и имаш ДЦК. Няма брокери, няма нищо. Така се започва. Някои от инвеститорите след това ще се замислят за по-висок доход, ще купят облигации, акции. Те ще са по-малко, но ако създадеш база от 100 000 инвеститори в ДЦК, от тях 10 000 сигурно ще отидат и в другата посока.

Така че ДЦК имат позитиви не само за фиска, но и за държавата чрез развиване на икономическа грамотност, каквато тотално липсва.

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.