Бъдещето принадлежи на интуитивните и уверени хора и лидери

Материалът е публикуван в бр. 3 на сп. BGlobal - "Пилоти на бъдещето".

Госпожо Димитрова, как ще се вписват думи като „факти“, „точен“, „достоверен“ в комуникацията на бъдещето? Кои са нещата, за които мечтаете да се случат в бранша в следващите години?

Живеем във време на безпрецедентна динамика – в икономически, политически, технологичен и човешки план. В публичното говорене автентичността е изведена в култ, но дали това отговаря и на действията? Изкуственият интелект набира скорост във всички сфери – от училищата до политическите процеси в най-могъщите икономики на света – и това „разклаща“ основите на понятия като „достоверност“ и „факти“. Говорим за етика при използване на изкуствения интелект, пишем принципи и харти, но дори и тогава проверката на достоверността на фактите не е толкова лесен процес. Поколенията с вече изградени навици, кариери, характер са изправени пред по-сериозно предизвикателство в сравнение с идващите на бизнес сцената Z и Alfa. Младите хора са „програмирани“ и родени в друго време, умът им функционира различно – при тях способността да отсяват интуитивно истината от фалшивите факти/халюцинациите на изкуствения интелект е в голяма степен вродена. Повишава се значимостта на използването на много и различни източници на информация, на прецизната проверка на факти. На правилната писта ще бъдат тези, които съумяват да овладеят инструментите на изкуствения интелект на много високо ниво. Да подават правилния промпт, да имат културата да намерят алтернативни източници на информация с цел проверка на фактите и да използват технологиите като помощ, а не като основен инструмент за генериране на  продукт. На този глобален фон да запазиш мечтите си, е лукс, но и дарба! Не спирам да мечтая – и в личен, и в професионален план. С риск да прозвучи като клише, мечтая отношенията между хората да бъдат открити, автентични и без заден умисъл и интриги – така се живее по-лесно. Мечтая хората да се учат да се фокусират върху положителното, а не върху негативното (медиите тук имат огромна роля!), да не се уморяват да търсят възможности, вместо да се оплакват от проблеми. КАТЯ ДИМИТРОВА е съосновател и управляващ партньор на комуникационната група „Интерпартнерс“ – водеща независима компания в сферата на публичните комуникации и рекламата. Групата включва творческа агенция „Интерпартнерс“, агенция за пиар и корпоративни комуникации „ИнтерИмидж“ и дигиталното звено The Digitarians. Компанията оперира у нас и на още 8 пазара в Югоизточна Европа с партньорска мрежа SEEnthesis. Катя се занимава с комуникации от 30 години, консултант е на проекти на бизнеса, държавната администрация и на европейски проекти. Гост-лектор е в СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ и Американския университет в България. Член е на Борда на директорите на Българо-белгийския бизнес клуб, Сдружение „Дамски форум“, член е на Съвета на жените в бизнеса в България и председател на пиар асоциацията БАПРА за периода 2016 – 2018 г. Щастливо омъжена, има син и дъщеря на 24 години, които избират да се развиват в България.

В сферата на комуникациите мечтая да виждам по-стратегическата роля на агенциите като консултант на бизнеса – не като изпълнител, не просто като творец, а като стратег. В известна степен това вече се случва особено в пиара. Надявам се все повече да се случва и в рекламата и дигиталните комуникации. Една от най-смелите ми професионални мечти е конкурентите да се подкрепят повече и да работят заедно на принципа „печеля – печелиш“. На българския пазар има добри примери за това, но все още са недостатъчно.


Ще се превърне ли изкуственият интелект от инструмент в активен фактор в пиара и рекламата? Какви нови качества ще трябва да развиват творците, за да са по-успешни в съвместната си работа с машините?

Изкуственият интелект вече е фактор, ние на практика живеем така нареченото „бъдеще“ с днешна дата. В комуникациите определено има функции, при които той има решаваща роля – това са копирайтърите, графичните дизайнери, донякъде хората, които се занимават с проучвания и анализи. Ако тепърва се питаме какви качества трябва да притежаваме, за да бъдем по-успешни в тази дигитална ера, то вече сме закъснели. Правилните „промпт“-ове са само резултат – но зад тях стоят непреходните качества, важни за нашата професия: стратегическо мислене, разбиране на бизнес модела на клиентите, ясната визия за това какви резултати целим и коя е правилната публика. Дизайн мисленето ще бъде ключово за успешната работа в бъдеще време. Да пречупваме всичко през призмата на това, което е важно за публиките, на които говорим, а не през нашия собствен компас за правилно и неправилно, за хубаво или лошо.

Да не забравяме, че на този етап машините все още се програмират от хора. Човешкият интелект все още управлява изкуствения – младата генерация, която навлиза в бизнеса, е подготвена така, че тази тенденция да не бъде обърната. Мисленето им е такова – те говорят с изкуствен интелект като с приятел, използват максимума от неговата подкрепа, но не му позволяват „да им се качи на главата“. Наскоро генеративен изкуствен интелект отказа да изпълни задача, поставена му от колега. След категоричното и простичко „Я се стегни“ задачата беше изпълнена ясно и точно.

Споделям това с хумор, но усетът и интуицията на младите хора за това как да боравят с технологиите  са много силни и от тях можем да научим много.


Информацията все повече се използва като оръжие. Има ли противоотрова?

Противоотровата са моралните ни ценности и това не се е променило във времето. Нашият морален компас, интуицията, изградена на база житейски и бизнес опит, са най-сигурното противопоставяне на фалшивите новини, манипулацията и пропагандата.


Какви нови послания трябва да излъчва България навън и навътре, за да бъде по-уважавана, по-авторитетна и по-обичана? Чия работа е това?

Това винаги е любим мой въпрос още преди да настъпи дигиталната ера. България това сме ние, българите. Нашата история, нашите устои и семейства, нашата визия за бъдещето и най-вече нашите дела. Свидетели сме на завръщането в България на много млади хора, учили и пътували по света. Да говориш за „Терминал 2“, вече не е актуално. Младите образовани българи са по-уверени, информирани, познават историята си и я тълкуват обективно, през съвременна призма. Гордеят се с богатствата на България и това е заразително – българската природа, невероятни вина, българският технологичен и интелектуален потенциал стават все по-ценни благодарение именно на тези млади хора. Променя се и образованието и това се вижда. Ние самите сме посланията, които България излъчва навън. Мечтая хората у нас да се гордеем повече със страната си и да бъдем нейни посланици както в ежедневието в офисите си, така и когато пътуваме по света!