Създаваме дигитален свят на бъдещето по мярката на човека
Темпът на усвояване на новите технологии зависи от настройките на обществото и неговите лидери, казва Ивелина Николова, генерален мениджър на Schneider Electric за България и Южни Балкани

Източник: Личен архив
Ивелина Николова
Материалът е публикуван в бр. 3 на сп. BGlobal - "Пилоти на бъдещето"
Госпожо Николова, проектите, които разработвате сега в Schneider Electric, ще оформят нашия свят утре. Какво е бъдещето, което създавате днес?
Светът на бъдещето е дигитален, технологичен, в него предметите и устройствата си говорят, създавайки нови преживявания и инсайти. В същото време всичко в този бъдещ свят е обърнато към човека, създадено точно по мярка, персонализирано, ефективно и грижещо се за комфорта и здравето му, вИвелина Николова е генерален мениджър на Schneider Electric за България и Южни Балкани. Тя е утвърден бизнес лидер с над 20 години опит в технологични компании и има в резюмето си успешен път през глобални оперативни и стратегически роли, включващи бизнес развитие и трансформация, управление на диверсифицирани екипи и комплексни процеси. Ивелина е магистър по управление на веригата за доставки от УНСС с последваща специализация по стратегическо управление в бизнес училището към Колумбийския университет в Ню Йорк. Тя е и сертифициран коуч с интереси в сферата на професионалните консултации, бизнес услуги и иновации. помощ на всяка индивидуална и уникална личност.
Предизвикателствата, с които ще се сблъскаме в този нов свят, ще бъдат много по-различни и в голямото им мнозинство днес дори не можем да си ги представим. Вярвам, че биха поставили нови изисквания към хората – за грижа към обкръжаващото ги пространство, за гъвкавост, за ново ниво на съзнанието, за сътрудничество и синергия с машините. Всичко това ще създаде предпоставки за нови хоризонти на развитие за бизнеса, изцяло в полза на човечеството и планетата, посредством разумно използване и опазване на ресурсите.
Споменавайки бизнеса, невероятно вълнуващо е усещането да съм част от една от най-иновативните, дигитални и устойчиви компании на планетата. С технологиите, които развива, Schneider Electric вече впряга възможностите на изкуствения интелект, IoT, дигитализацията, автоматизацията и роботиката.
Със своите „умни фабрики“ Schneider Electric отсега демонстрира възможностите на изкуствения интелект, интернет на нещата и автоматизацията. Има ли лимит на тази оптимизация на производствените процеси без човешка намеса, или в бъдеще можем да очакваме заводи без никакви работници в тях?
В някаква степен технологични процеси, които не изискват човешка намеса, са вече факт във всяка индустрия, но на този етап е трудно да се постигне цялостна дейност, която не е движена от волята и целите на човека. Хората имат и вероятно ще продължат да имат водещата роля в създаването на стратегията, ще продължат да носят отговорността за надграждането на технологиите и намирането на нови приложения. Ролята на работниците и служителите ще се премести в командните центрове и лабораториите. Новите задачи ще генерират нуждата от нови знания и квалификация, нови типове специализации.
Любопитен пример е Умната фабрика на „Шнайдер“ в България и произвежданият в нея продукт – миниатюрният прекъсвач. Технологията му наскоро стана на сто години и макар в течение на столетието дизайнът му да се е променил драстично, основното му предназначение е все същото – да прекъсва електрическата верига. Това е технология, центрирана около човека и безопасността, и сто години по-късно ние все така имаме нужда от нея. Така изглеждат нещата и във фабриката, в която делът на автоматизираните процеси доближава 80%. Намалява времето за изработка на единица продукт, като в същото време нараства качеството и съответно ефективността на използването на ресурсите – материални и енергийни. Въпреки това екипът на фабриката не се свива с аналогичен темп. Залагането на висoки технологии в производствения процес промени задачите на хората, но не и необходимостта от тях. Наблюденията ни показват, че хората са много по-ангажирани с творчески и бизнес аспекти, а всяка нова технология представлява нов инструмент, който освобождава време и човешки потенциал, който може да бъде впрегнат в решаването на нови предизвикателства и в създаването на нова стойност.
От какво зависи скоростта, с която тази трансформация ще се случва? Как се подготвяте самата Вие, как подготвяте екипа си, за да е успешна адаптацията?
Ако хвърлим поглед назад, в новата история на човечеството, няма как да не забележим, че всяка следваща индустриална революция идва по-бързо и трае по-кратко. На прага на индустрия 5.0 очакването е за все по-голямо забързване. И пак човечеството е обладано от същите страхове – дали машините ще отнемат работата ни, какъв ще е животът ни, какви умения у нас ще закърнеят и ще бъдат завинаги загубени. Без да искам да подценявам психологическия елемент на прехода, трябва да си дадем сметка, че темпът на усвояване зависи от настройките на обществото и неговите лидери. Бизнесът по дефиниция e прагматичен, с дългосрочна визия и фокус към ефективността, обичайно е ракетоносител на промяната. Той трябва обаче да е ангажиран с подпомагането на хората и обществото в този преход, като създава възможности за приемане на промените и ефикасно навигиране в тях. Трябва да създава предпоставки хората да тренират мисленето си, да бъдат гъвкави и да виждат възможностите.
В бизнес екипите ни в „Шнайдер“ случваме това с мащабно въвеждане на AI базирани технологии. Давам пример с помощник, базиран на езикови модели. След първоначалното недоверие и предпазливост, свързани не само с технологията, но и със собственото съмнение у колегите дали ще могат да се „справят“ с нея, положителният ефект е впечатляващ. Сумарното подобрение на продуктивността в една търговска организация например се измерва в стотици човекочасове спестено време, като най-голям ефект се отчита при административните задачи, като кореспонденция, подготовка за срещи – вътрешни и с клиенти, създаване на графици и планове, комуникация и т.н.
На база на Вашия поглед от „кухнята“ на трансформацията може ли да направите прогноза за технология, която ще се появи в следващите десетилетия, или дейности, които хората ще могат да извършват и които сега ни се струват немислими?
Това, което ми идва наум, без никакви претенции за изчерпателност, разбира се, е в посока на работата с огромни обеми данни и възможност за паралелни симулации на множество сценарии – практически още от това, което вече започваме да виждаме, но с много по-голям размах и амбиция за покриване на всяка сфера от работата и живота. Да си призная, като че ли разчитам повече на поколенията, живели изцяло в условията на Индустрия 4.0 да реализират тези промени, защото те ще имат отвореността на съзнанието за нови сфери на приложение на технологиите, зараждащи се в момента. Изследването на земните недра и висините на Космоса, дълбините на океана, осъществяването на бърз транспорт, обръщане на хода на климатичните промени, наномедицината – неща, които днес са в сферата на научната фантастика, очаквам да се превърнат в неразделна част от живота ни. Очаквам също така да бъдат открити нови източници на енергия и устойчиви заместители на лимитираните сега природни ресурси. Очаквам силен тласък в медицината, впрягайки огромната изчислителна мощ и интелигентността на машините, за откриване и лечение за заболявания, считани за нелечими.
Ако трябва да обобщя – технологиите на бъдещето ще дадат достъп на повече хора до повече възможности за реализация, в свят, по-безопасен от социална гледна точка и по-устойчив от гледна точка опазването на ресурсите и разнообразието на планетата. Ако мога да направя аналогия, тя би била с въздухоплаването – колко хора летяха със самолети през 70-те години и как изглежда пътникопотокът днес – подобни темпове на развитие и достъпност ще наблюдаваме във все повече сектори. Същевременно иновативните изчислителни технологии ще ни позволят да пресметнем по-прецизно ефекта от дейността си и ще ни подпомагат в правенето на осъзнати избори.
Как ще изглеждат нашите домове и офиси след още 25 години? Колко умни ще бъдат?
Технологиите, с които домовете биха могли да бъдат умни, устойчиви и автономни, са налице и сега. Тук определяща е нагласата на хората, осведомеността, желанието за инвестиция. Основното, което можем да очакваме, е все по-голяма възможност за персонализация на средата. Домът и офисът на бъдещето ще бъдат гъвкави, ще позволяват едни и същи помещения да се ползват с различни цели от различни потребителски профили, ще имат нисък въглероден отпечатък. Поддръжката ще бъде изключително улеснена, ще има голямо портфолио от технологични услуги, свързани със защита, безопасност и комфорт на средата, модернизация на системите, структурите и пространствата, силно оптимизиран енергиен разход.
Вие сте в бизнеса с индустриални технологии, но как си представяте, че ще се променят човешките взаимоотношения в резултат от новата технологична реалност?
Според мен е илюзия, че технологиите ще заменят изцяло човешката нужда от общуване с други хора. Напротив, вярвам, че технологиите ще заемат своето място в създаването на нови възможности за свързване и принадлежност. Заради все по-голямата интеграция на технологиите в икономиката обществото ни ще има отговорната задача да изработи социални механизми за адаптация на хората като икономически субекти. В този смисъл смятам, че работодателите ще имат все по-активна роля във възпитаването на нов тип отношения. Така наречените меки умения ще бъдат все по-важни в обществен аспект, защото ще гарантират менталния комфорт и адаптацията ни в един свят, наситен с технологии и индивидуалности. Вярвам, че новият тип лидерство в голяма степен ще бъде свързан не толкова с формална власт, колкото с умението за навигиране и балансиране на отношенията в новосъздадената екосистема.
Какво трябва да правим сега, за да може бъдещето на България да бъде по-добро?
Да не спираме да се образоваме и да опознаваме новостите, да привличаме инвестиции, да създаваме. Oтново бих подчертала ролята на бизнеса, защото той се доказа като противовес на нестабилността и институционалните недостатъци през последните години. Успешните компании донесоха чрез своите инвестиции и социално отговорни проекти чувство за стабилност и съзидание, дадоха образование и нови възможности за развитие, създадоха причина у младите хора да се завърнат, да останат.
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...