Смелост трябва. И то сега

Материалът е публикуван в бр. 3 на сп. BGlobal - "Пилоти на бъдещето"

Коя е любимата Ви мечта за бъдещето, госпожо Савова? От какво зависи тя да се случи?

Миналото не може да бъде променено, а бъдещето не може да бъде контролирано. Това, което можем, е да живеем осъзнато в настоящия момент. Да го изпълним със смисъл, отдаденост и разбиране.СВЕТЛАНА САВОВА е управляващ директор на V+O България от 2004 г., когато компанията стъпва на българския пазар. Магистър по международни отношения. С над 25 години опит в сферата на стратегическите комуникации. Сериозна част от професионалния си път натрупва от работата си с институции и международни брандове по проекти, свързани с корпоративни и бранд комуникации, кризисни комуникации, връзки с институциите, employer branding и др.Да сме взискателни към себе си точно сега. Нито по-късно, нито по-рано. Този настоящ момент определя утрешния. Предвещава бъдещето. Ако има смисъл да правим сверка с миналото, то е за да учим уроци, да черпим мъдрост и да виждаме цикли, защото те се повтарят. Ако ги познаваме добре, вероятността да изживеем „сега“ по смислен начин е по-голяма.

Наскоро четох книга за „квантовото тяло“, за това, че сме енергийни частици, които вибрират и влияят на цялото. Звучи абстрактно, знам. Само че е доста добра отправна точка за размисъл как това, което правим, резонира. Тази дълбока осъзнатост у повече хора би променила съществуването ни тук и сега. Би донесла повече отговорност. В мисли, в действия, в решения, в мечти.

И тук стигам до моята мечта, която прилича повече на цел. Ако всеки реши да вникне дълбоко в смисъла на съществуването си, може би ще започне отсега да прави постоянно крачки, може и малки да са, към градене. Към влагане, което ще очертае „утре“ по различен, хармоничен начин. Хармонията е напълно постижима. И тя не се корени в материални неща. Не е в измамния статус, който те кара да бъдеш „пълен“, а всъщност си „празен“. Мечтата е в тази осъзнатост. Тя може да промени възглед, може да промени списъка за истински важните неща. Може да ни накара да знаем, че онова, което правим „сега“, определя много бъдещето.

Зависи от мен, от нас. От вграждане в духовно и интелектуално израстване, в образованост и живот с интегритет. Ние носим отговорност за осъществяване на мечта, колкото и смела да е тя. Смелост трябва. И то сега.

Свързаността между хората непрекъснато се увеличава.  Но води ли това до увеличаване на мъдростта им и на достоверността на информацията?

„Свързаност“ е хубава дума.Мъдростта

Мъдростта изисква смиреност и желание да разбереш, ама наистина, другия. Да имаш готовност да не си прав и да нямаш отговор на всеки въпрос и по всяка тема. Да имаш готовност да се изненадваш от прозренията на другия.

Частици

Наскоро четох книга за „квантовото тяло“, за това, че сме енергийни частици, които вибрират и влияят на цялото. Звучи абстрактно, знам. Само че е доста добра отправна точка за размисъл как това, което правим, резонира. Тази дълбока осъзнатост у повече хора би променила съществуването ни тук и сега. Би донесла повече отговорност. В мисли, в действия, в решения, в мечти.

Идеите

Много често казвам на моите колеги, че няма нужда да се страхуват, че някой ще им вземе идеите. Стига само идеи да има. А те се раждат от знание, четене, търсене и постоянно развитие с дисциплина.

България

България има всичко, което е нужно. Това, което ни липсва, е скорост, непримиримост към посредствеността и сила за промяна. Ако ние уважаваме себе си, и светът ще ни уважава. И в двата случая трябва да има защо.  Тя означава общуване, споделяне, заедност. Споделяне на общи ценности като любов, съпричастност, емпатия, добруване. Онова, което се случва през „лесните“ канали за общуване, не знам дали ни прави наистина свързани. Със сигурност е по-бързо и илюзорно. „Свързваш“ се с хора, без дори да искаш да се свързваш с тях. Понякога има вкус на fast food или бърза храна, която невинаги е най-полезна. Казват, че е добре да се научим първо добре да слушаме, за да чуем, и после да говорим. Мъдростта изисква смиреност и желание да разбереш, ама наистина, другия. Да имаш готовност да не си прав и да нямаш отговор на всеки въпрос и по всяка тема. Да имаш готовност да се изненадваш от прозренията на другия. Както казва учителят по физика Теодосий Теодосиев: „Най-важното нещо е да научим децата да учат“. Та, най-важното е да се научим да учим. Да имаме радар за достоверност на информацията, която потребяваме. И пак ще стигнем до образоваността. И няма да се извиня, че се повтарям. Образоваността е ценност, в която трябва да се инвестира.

От изкуствения интелект или от нещо друго ще зависи най-голямата промяна в комуникацията в следващите години?

Изкуственият интелект е промяна. Положителна промяна. Само защото ни е страх от нещо, не значи, че можем да го спрем. Обикновено страхът е диктуван от липса на познание или от липса на готовност да си гъвкав и да посрещаш промяната смело. Само помислете колко много време спестяваме, когато ползваме изкуствен интелект. Колко по-ефективни и бързи сме. Ето остава ни време ние стойностно да се променяме, да учим много, да развиваме собствената си емоционална интелигентност и чувствителност. Да вграждаме в силните си качества. Това няма как да ни бъде откраднато. Комуникацията или още общуването ще се промени за добро тогава, когато стъпи на емпатия и себеосъзнатост. Много често казвам на моите колеги, че няма нужда да се страхуват, че някой ще им вземе идеите. Стига само идеи да има. А те се раждат от знание, четене, търсене и постоянно развитие с дисциплина.

V+О е част от една от най-мощните комуникационни групи в света. Какви предимства ви дава това за бъдещето?

Много вярвам, че свободата означава отговорност. Широкият мащаб е в някакъв смисъл свобода. Свобода да споделяш опит с колеги от 5 континента, в 60+ офиса, които говорят 35 езика. Свобода да се съизмерваш със света, пък и светът да се съизмерва с теб. Интересно е да виждаш как работят колегите ти, какво е нивото им на професионализъм, какви са темите, които ангажират обществата, в които живеят. Това ти дава много добра отправна точка, дава ти лакмус за истинност. Почти по всяко време на деня някъде в Групата се случва нещо интересно – обучение, семинар, публична дискусия, дебат, от който можем да черпим с пълни шепи. Стига да искаме. А ние искаме.

Вярвате ли, че времето напред е по-добро за България? Какво още можем да направим, за да станем по-конкурентна и уважавана страна в света?

Наскоро бях прочела, че според Учителя Петър Дънов природата, обществото и отделният човек претърпяват радикални промени, след които нищо от старото няма да остане. Подготвя се почвата за новата епоха. В еволюционния път на човечеството България заема специално място. България е духовен кредитор на останалите народи, духовна банка – това е неговото послание. Важно е българинът да усети себе си, качествата и добродетелите, които е придобил през хилядолетния си нелек живот, да се обърне към същността си, която е най-устойчива. Напълно споделям това.

България има всичко, което е нужно. Това, което ни липсва, е скорост, непримиримост към посредствеността и сила за промяна. Ако ние уважаваме себе си, и светът ще ни уважава. И в двата случая трябва да има защо.