Бъдещето е в научените уроци от миналото

Текстът е публикуван в бр. 3 (55) на сп. Business Global
 
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

Днес, десетилетие след руската агресия и незаконна окупация на Крим и три години след стартираната от диктатора Путин кръвопролитна война в Украйна, все още голяма част от българските политици и мнозинството международни лидери удобно си затварят очите и не дават обективна оценка наРОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ е четвъртият демократично избран президент на България. Роден на 14 май 1964 г. Завършва Техническия университет в София, специалност „Информатика“. До 2009 г. е предприемач. Реализира над 80 строителни проектa в Германия, както и в България, като Бизнес Парк София, Резиденшъл Парк София. Влиза в политиката през 2009 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството. Избран е за президент на Република България през ноември 2011 г. Инициатор е на Националната програма за развитие „България 2020“ и на дебата за „България 2030“. Задава дългосрочни национални приоритети, като иновациите, електронното правителство, електронното гласуване, модернизацията, свързаността, дуалната система на образование, дългосрочното държавно планиране, енергийната ефективност, либерализация и диверсификация.
случващото се. Фактите се изкривяват, отговорността се замита, историята се манипулира – агресорът се превръща в миротворец.

За мен бе чест и отговорност да не мълча. През 2014 г., още в първите часове осъдих руската агресия и казах „Крим е Украйна, Украйна е Европа“. През 2015 г. бях първият български президент, поканен да говори на откриващия панел на Мюнхенската конференция по сигурността и посочих жаждата на гордите украинци за свобода и демокрация като кошмар за диктатора в Кремъл и истинската причина за руската агресия. Дадох много интервюта, в които заявих, че Путин руши основите на мира.

През 2016 г. бях поканен да изнеса ключова реч в Европейския парламент. Пред препълнената зала казах: „Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем история с нашия проект за Европа – обединена, просперираща и мирна.“

Много световни лидери, политолози, журналисти и анализатори говорят за новата Студена война, пред която сме изправени.

Не сме в период на нова Студена война, но сме в период на „Студен мир“. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам Студен мир. Мир, защото никой не иска глобална война, но студен мир, защото наблюдаваме локални и регионални войни, конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, хибридни войни. А някои страни бяха дестабилизирани, трайно отслабени от замразени конфликти.

Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Запътили ли сме се към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това, ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост.  Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. А мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. През XXI век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на барикадите. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност.

Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията, или за санкциите срещу Русия – трябва да сме единни. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите.

България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 27 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост.

Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: Аз искам границите на Балканите да падат, а не да се местят!

Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до престъпления към човечеството, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за политиката на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. На Балканите трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии за свързаност и интеграция, а не да изграждаме крепости за защита на егоистични национални интереси. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либералнодемократичен ред. 

Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията, да дадем път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверенитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света.

Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един нов по-стабилен световен ред. И да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез хибридни, пропагандни и кръвопролитни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото, ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече.

Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Възходът на популистите и евроскептиците само препотвърждава това заключение. Днес повече от всякога трябва даЗа ЕС

Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите.

За Балканите

Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: Аз искам границите на Балканите да падат, а не да се местят!

За мира

Мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна.

За президента на САЩ

Президентът на САЩ днес по убеждения и действия не се различава от президента на Русия – неуважение към институции и правила, преследване на егоистични интереси, налагане на автократичен стил на управление, заплахи и наказание за неудобните, разпределяне на сфери на влияние. Ценностите отстъпват на интересите, манипулациите и пропагандата убиват истината.
възвърнем доверието в жизнеността на европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние обаче сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите.

Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите основатели, и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете!

Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл дьо Гол, каза: „Патриоти са тези, които обичат страната си, националисти са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от популизъм и агресивен национализъм в Европа.

Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от другите. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в интересите. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО.

Големият въпрос е къде бихме желали да бъдем през 2035 или 2050 година. Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това ли е всичко? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника и интерес, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да пишем история, както правеха нашите бащи основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единния дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силен ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека влеем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я дадем сега и да продължим да вървим заедно напред по пътя на мирна и просперираща Европа!

Намираме се в преходен период от един световен ред, създаден след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов световен ред в един нов многополюсен свят през XXI век, който още не сме създали. Глобални и регионални сили се борят за преразпределяне на сфери на влияние. Институциите и правилата на международния ред се рушат от Велики сили, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Популизмът и криворазбраният национален егоизъм, лъжата, манипулацията и омразата към различния шестват и превземат столиците на държавите по света. Уроците от историята не са научени и ще се повторят отново.

Президентът на САЩ днес по убеждения и действия не се различава от президента на Русия – неуважение към институции и правила, преследване на егоистични интереси, налагане на автократичен стил на управление, заплахи и наказание за неудобните, разпределяне на сфери на влияние. Ценностите отстъпват на интересите, манипулациите и пропагандата убиват истината. За мен винаги е важал принципът, че упражняването на сила в международните отношения е неработещо решение и символ на политическа слепота, а заплахата, налагането на тарифи и дори окупацията са символ на липса на аргументи. Именно заради това институциите на международния правов ред днес се разпадат.

България през 2025 г. не е изключение. Институциите се рушат, правителство, партии и парламент са в насипно състояние, политическата система е отровена от тежък популизъм. Изглеждаме объркани, без път и посока, движейки се по инерция, потънали в тежко противопоставяне и невъзможност да се обединим около национален план и стратегическа цел, по която да постигнем резултати. В Народното събрание се настаниха народни представители по скъсани дънки, които изключват микрофоните и светлините в тази най-важна институция на българската демокрация, за да не чуят не само аргументите, но дори и гласа на инакомислещите. Децата на България и нашата крехка, но безценна демокрация не заслужават това.

Какво е бъдещето на България? Големият въпрос към всички нас българите е в каква система и обществен ред искаме да живеят децата ни, какъв план, завет и посока ще им завещаем. Бъдещето е в научените уроци от миналото. Ако не се поучим от тях, миналото ще се повтори и ние ще се въртим в кръг. Ако няма разговор за бъдещето, хората се обръщат към алтернативата на популизма, а той се зарежда от хаоса и противопоставянето. Има ли криза, изпитват ли безпокойство и страх хората – това подхранва популизма. Спешно трябва да променим модела, в който политиците просто се противопоставят един на друг. Трябва да избираме политици, които градят институции, а не просто да се борят срещу опонента си. Демокрацията се базира на доверие, на доверие в правилата и институциите. Демокрацията се руши от горе, от лидерите на обществото! Преди 10 г. 48% от населението в света живееше в автокрации, днес са 71%. Аристотел е казал: „Разделенията в обществото създават демагози, те водят до още повече разделения, накрая може да се стигне и до гражданска война“. Сократ ни учи, че „много лесно е да водиш битки, много трудно е да водиш диалог“.

Трябват ни мъдри, а не силни лидери, за да можем да лекуваме разделенията в обществото, да се обединим около план за бъдещето. Трябват ни политици, които да водят, да образоват и да успокоят обществото, като постигат резултати по стратегически национални приоритети, например приемането ни в еврозоната е именно такъв приоритет.

Трябва да изградим план „България 2035“, който да приемем в режим на консенус, както аз направих с плана „България 2020“. Само така хората ще видят, че имат план, че надграждат, а не рушат завета на дедите ни, на революционерите и будителите на България. Сега повече от всякога е нужно да обединим всички проевропейски и демократични сили в България за постигането на националния идеал „да бъдем равни на другите европейски народи“ и да изградим чиста и свята република, което означава да изградим социално отговорна икономика и демокрация от европейски тип. 

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.