Дарителите у нас - от големите градове, висшисти, заможни

Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности. Такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данни от национално представително социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“, направено по поръчка на Българския дарителски форум и регистриращо нагласите сред хората към дарителството през предходната 2024 г. То беше представено в рамките на дискусия на тема „Дарителството през погледа на социологията и медиите“.  Организатор беше Български дарителски форум (БДФ). Специални гости в дискусията бяха Геновева Петрова („Алфа Рисърч“), Ирина Недева (Асоциация на европейските журналисти – АЕЖ – България), Пейо Георгиев (Perсeptica).

По данни от проучването през 2024 г. малко под 48% от българите са дарявали, близо 53% – не. Проучването регистрира лек отлив в процента на дарявалите през последните 12 месеца. Така ситуацията с индивидуалното дарителство се връща към равнището от 2020 – 2021 г. Проучването е реализирано с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на БДФ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Като генерална тенденция за последните 5 години обаче има лек тласък на активността в дарителството, особено в годините, когато има природни или хуманитарни кризи. По думите на Геновева Петрова „Бавно и полека дарителството в България преминава от спонтанна реакция на съчувствие и съпричастност към по-осъзната активност“.

В подкрепа на тази теза е ръстът в регулярността на даренията. Макар практиката за ежемесечни дарения да се ползва от сравнително малка част от дарилите, дарявалите повече от веднъж в рамките на годината нараства с три пункта. Наблюдава се и ръст в дарените суми – като съществена положителна тенденция (особено на фона на охладената дарителска активност) се очертава ръстът на отделилите над 100 лв. за дарения – от 20% до 33%. Сред позитивните тенденции са откроява повишаване броят на получилите обратна връзка дарители, както и нарастване на онлайн даренията.

Други ключови тенденции:

- Хората все още предпочитат да даряват пари, на второ място идват даренията под формата на вещи, храни, стоки, на трето място остават даренията под формата на доброволчески труд.
Използваните начини за даряване са сходни с предишни години: предпочитани са дарения в кутия и/или чрез SMS. Най-позната и с най-високо доверие сред дарителските платформи остава DMS.

- Основен мотив за дарителите остават солидарността и съчувствието – желанието да се помага, лично отношение към даден проблем, стремеж към подкрепа на конкретен човек. Важността на каузата за обществото се изкачва сред водещите мотиви за даряване.

- Здравните и социалните каузи остават най-важни за дарителите, наред с дарения, свързани с преодоляване на последствия от бедствия и аварии.

- Хората продължават да даряват директно на други хора в нужда.

- Изключително нисък продължава да бъде делът на деклариралите даренията си с цел данъчни облекчения.

- Сред основните бариери пред дарителството остават притесненията от финансовото състояние на хората, макар и този фактор да бележи спад от почти 10 пункта. За разлика от него обаче, съществено нарастват фактори като съмнения от злоупотреби, нежелание да се дарява, убеждението, че тази дейност е ангажимент на институциите.

- Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за каузи и нужди са информацията от близки, социалните мрежи, телевизията.

В рамките на дискусията Пейо Георгиев от агенция Perceptica представи и медиен анализ за това как медиите „говорят“ за темите „дарителството“ и „корпоративната социална отговорност“. Според анализа онлайн медиите са водещ източник на новини, свързани с темите, тонът на публикациите е преобладаващо позитивен. Медийният интерес на първо място е върху частните дарители (56% от публикациите), следвани от фондации (18%), компании (14%) и институции (11%). Най-сериозен обект на медиен интерес са областите, свързани със социалната сфера, следвани от „здравеопазване” и “околна среда” .

Според Ирина Недева от АЕЖ медиите имат сериозен принос във формирането на обществените нагласи към дарителството. Ключово важно е обаче да се случва истински, задълбочен и сериозен разговор по темата, а не просто той да спира до формалното отразяване на проекти и инициативи. В публичното говорене има сериозен дефицит на теми, свързани с човешки права, демокрация, независими медии, което повлиява и на дарителските нагласи към тях.

Във време на геополитически и комуникационни кризи и враждебен наратив към гражданския сектор все повече ще ни е нужна активна, критична и задълбочена журналистика, както и организации, които ясно позиционират себе си и своите цели и каузи – около това се обединиха присъстващите на дискусията.