Как да се подобри имиджът на България?

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

Георги Ганев, макроикономист, преподавател в СУ, бивш председател на парламентарната бюджетна комисия 

Имиджът… зависи в чии очи. Много хора изпитват притеснения от политическите неразбории, но аз виждам нещата малко по-особено в това отношение. Смятам, че слабостта на държавната власт не е непременно нещо лошо. Навремето един мой професор казваше, че слабата държава може да прави малко добри неща, но и малко лоши неща. Докато силната държава може да прави много добри неща, но и много лоши неща. Балансът на България от гледна точка на бизнеса е по-скоро да имаме по-слаба и малка държава. Когато политиците се почувстват много силни, започват да мачкат, това бизнесът много добре го чувства. Сега не могат да мачкат, освен някой друг компромат. Няма нито една политическа сила, която да те рекетира, да ти вземе бизнеса, нишата, и т.н. Според мен това се усеща от компаниите. Не е случаен фактът, че месечните изследвания на НСИ на конюнктурата показват, че отговорите сред бизнеса за затрудненията от икономическото законодателство са на исторически минимум в момента, а отговорите, че не срещат затруднения, са на максимум. За мене това е по-важно, отколкото дали политиката се оправя със задачите си, или не се оправя.

Така че, ако един бизнес, който оглежда България, има предвид тези неща, няма да има нужда някой специално да му качва имиджа на България, за да вземе решение. Но предполагам, че едно евентуално влизане в еврозоната ще даде силен емоционален ефект върху подобни решения. 


Георги Стоев, икономист, председател на Trakia.Tech – стратегическият консултант на „Тракия икономическа зона“ и „Индустриален парк Сливен“ 

Еврозоната е едно от нещата, които биха подобрили имиджа на България. Такъв тип сигнали действат много благоприятно, много категорично, защото за България се чува, и то в позитивна светлина. България е относително неизвестна като бизнес дестинация, затова трябва да се работи целенасочено и с ясни стъпки как да стане популярна, така че поне малко да я познават инвеститорите. Другият аспект е, че малкото, с което е известна, на малцината, на които е известна, обикновено са негативни неща. В частта с въпроси и отговори на презентациите пред инвеститори много често ми се налага да отговарям на негативни въпроси – какво става с корупцията, какво ще правим, ако валутният борд падне, какво ще правим, ако вдигнете данъците? Хората са прави да мислят за такъв тип рискове и да питат за тези неща.

Ние трябва да правим така, че поне част от тези въпроси да са позитивни – какво ще спечелим, ако се преместим от еди-къде си при вас, как ще се подобрят нашите конкурентни предимства – независимо дали ценови, технологични, или други. Част от тази кампания е имиджът на страната и за него най-много влияят точно такъв тип асоциирания с развития свят – членство в еврозоната, членство в ОИСР, членство в банковия съюз, пълноправно членство в Шенген. Това са нещата, с които България може да се гордее и спокойно да ги показва във всяка една презентация пред инвеститори и контрагенти.


Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor България

Хората, ангажирани с държавното управление, трябва да бъдат активни посланици на държавата и на положителния имидж. Например благодарение на имиджа и усилията на премиера Кириакос Мицотакис Гърция значително подобри образа си пред света през последните години.

Нещо, което трябва да правим по-активно, е ангажирането на енергията на диаспората ни по света. Тези хора сами по себе си също са посланици и има голямо значение дали хвалят държавата си, или са негативно настроени към нея. Те трябва да са достатъчно добре и адекватно информирани за това, което се случва в нашата държава. Негативните новини така или иначе медиите ги прехващат, но дали знаят, че България има доста добре структурирана и силна предприемаческа екосистема в сравнение с голяма част от другите страни в региона? Или това, че тук вече има манталитет на промяна в част от обществото, що се отнася до нагласата да връщаш обратно в средата, която те е създала, да възпроизвеждаш успех по систематичен начин, а не като грешка на природата? Това нещо не стига като информация до света и до нашата диаспора, а от моя опит знам, че веднъж когато стигне, води до голям ентусиазъм и желание на тези хора да се включват в тази екосистема. Защото предприемаческата екосистема не е само тук, в държавата ни, а е в цялата общност, която имаме по света. И веднъж ангажирани, това вече ги прави и посланици, освен че ги прави инвеститори и ментори в нея.


Доброслав Димитров, председател на БРАИТ, съосновател на компанията за видеоигри „Империя Онлайн“

Политиците трябва да спрат да обикалят света и да казват колко сме корумпирани, за да спечелят своите малки моменти на слава. Тук в парламента може да се карат и да спорят колкото искат, но навън всички трябва да говорят колко е хубаво в България. Добър момент е и най-после да имаме редовно правителство. Идва инвеститор, среща се с министъра, а след месец вече има друг министър. Няма как да говориш за дългосрочни планове с временно правителство, това не е сериозно. А вече три и половина години продължава това състояние.


Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара

Политическата класа и институциите трябва да демонстрират ясно желание за промяна. Трябва да се направят решителни стъпки в тази посока, защото по възможности не отстъпваме не само в Европа, но и в света. Политическата класа и държавният и общинският инструментариум трябва да влязат в нови дрехи и обувки. Да тръгнат по пътя на развитие, визия, защита на националните интереси и растеж. Трябва да сме обединени в това, независимо от политическите нагласи.   


Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика

Икономиката трябва да стане национален приоритет в смисъла на превръщането на България в богата страна. Трябва да променим подхода, за да може да привлечем стратегически инвеститори. Не че има нещо лошо да даваме безплатен парцел или водопровод на инвеститор, но ние трябва да минем на съвсем друго ниво, което да разкрие защо България е предимство. Давам пример с института INSAIT. Не трябва да се хвалим, че у нас са събрани най-умните хора в сферата на AI на академично ниво, а да създадем механизъм, чрез който инвеститорите да разберат,  че имат възможност за приложни изследвания, които ще добавят стойност на бизнеса им. Но това не е чиновническа работа, а цел на най-високо политическо ниво.


Жан Вайтилингам, директор „Човешки ресурси“ в „Дискордия“

Задължително трябва да се гарантира върховенството на правото. Виждаме как български компании се еманципират и прилагат най-добри практики във всички аспекти от дейността си – и трябва все повече фирми да го правят. От друга страна, за да се подобри имиджът на България, този подход на прилагане на най-добри практики трябва да бъде възприет и на държавно ниво.


Силвия Стефанова, ръководител на софийския офис на Endava

Подобряването на имиджа на България изисква по-активно разказване на успешните истории – както на индивидуални постижения, така и на компании, които успяват на глобалния пазар. Endava например демонстрира как България може да бъде дом на международни компании, които съчетават глобален обхват и местна културна идентичност. Държавата трябва да подпомогне усилията за популяризиране на подобни примери, както и да инвестира в стратегически сектори като технологиите и образованието, които доказват, че страната може да бъде конкурентоспособна и привлекателна за работа и живот.


Христо Бояджиев, съосновател на неправителствената организация „Тук-Там“

Ако просто тръгнем да оправяме имиджа си, ще е като да сложим на свинче звънче. Трябва да извървим трудния път да дефинираме каква точно държава и нация искаме да сме, и след това да оправим фундаменталните предизвикателства, които ни спират да стигнем дотам. А те, уви, не са малко — но не са и невъзможни за решаване.