Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК: Очаква ни трудна година

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

На финала на всяка година по традиция обръщаме поглед към новата през прогнозите на мениджърите. Каква ще бъде 2025-а? Зададохме три въпроса на бизнес лидери, част от които гостуваха на страниците на списанието през 2024 г. Сред тях има и съучредители на Обществото на бъдещето – граждански форум за образована и модерна България, по инициатива на сп. BGLOBAL. Отговорите им са реален ориентир за това каква година ни очаква.

1.Какви са Вашите очаквания за 2025 г., за Вашия бизнес и за българската икономика?

2. Как планирате да увеличите конкурентоспособността на Вашата компания през 2025 г.?

3. Коя е промяната, която ще покаже сериозно влияние върху Вашия бизнес през 2025 г.?

Ето и отговорите на Константин Стаменов:

1. Очаквам трудна година поради свиването на европейската икономика. Бих искал да маркирам някои важни предстоящи теми, които следва да намерят решение: Константин Стаменов е председател на УС на *Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и директор „Енергийни системи“ в „Стомана Индъстри“ АД, Перник. Завършил е магистърска степен по икономическа информатика в УНСС. През 2002 – 2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. 



- Спад на индустриалното производство и клонящ към нула растеж на икономиката в Западна Европа; 

- Индустриалната сделка – както знаете, проблемът с конкурентоспособността на европейската енергоинтензивна индустрия, и в частност на българската, не е решен. Цените на електроенергията в Централна и Източна Европа са два пъти по-високи от Западна Европа. Спрямо САЩ, Китай, Турция са над три пъти по-високи. Подобна е ситуацията с природния газ, който в страните от ЕС е в пъти по-скъп от САЩ, Китай, Турция. А нашата индустрия работи основно за износ и се конкурира с всички тези огромни икономики на международните пазари; 

- Дизайнът на електроенергийния пазар остава дилема, която не е намерила правилното решение. Основните доставки на българския пазар се удовлетворяват от „пазара ден напред“. Няма достатъчно конкурентни предложения за месец, тримесечие, година и дългосрочни продукти;  

- Следва да се търси максимално бързо решение и за развитие на енергийната инфраструктура при поносими цени за пренос; 

- Достъп до европейските фондове за финансиране на декарбонизацията. В България това не се случва поради нестабилната политическа ситуация. Честата смяна на правителства и на народни представители затруднява и отлага реформите на страната и ни отдалечава от постигането на нисковъглеродна икономика. Енергоинтензивната индустрия е недопустима като бенефициент на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, с изключение на батериите (средствата за съхранение на електроенергия). Не е допусната и до средствата на Иновационния фонд поради сбъркан дизайн на финансирането от страна на Министерството на иновациите. Очакваме също ограничен достъп и до Модернизационния фонд – само за около 20% от средствата на фонда.

- Обезпечаването на човешки ресурс също става изключително трудно. Често се налага внос на работна ръка от чужбина, но процедурите са изключително бавни.

2. Важно е да обърнем внимание, че българската енергоинтензивна индустрия е сравнително запазена, с дял, превишаващ 21% в БВП. Нейната конкурентоспособност е съществен фактор, който влияе на растежа на българската икономика. 

Единственият начин да се постига тази конкурентност е чрез инвестиции в обновяване на оборудването. За съжаление, това също се случва все по-трудно при високите цени на енергията, затруднения достъп до европейски фондове и както споменах по-горе, несигурната политическа ситуация. 

В същото време конкурентоспособността е ключова за просперитета на компаниите. Поради важното място на индустрията в българската икономика очакваме подкрепа от държавната администрация – облекчаване на процедурите, осигуряване на достъп до европейско и национално финансиране по проекти, свързани с декарбонизация, модернизация и иновации.

3. Имаме високи очаквания по отношение на поетия ангажимент от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в първите 100 дни да изготвят работещи решения за подобряване на икономическите перспективи на ЕС. Комисията трябва да отговори на предизвикателствата, описани в доклада на Марио Драги.

Зелената сделка – категорично всички искаме да оставим чиста планета на поколенията след нас. Това обаче трябва да стане с разумни средства и запазване на работните места. Прилагането на зрели технологии, работещи и доказани в практиката, е ключът към успеха.