Професионалното образование има ключова роля на трудовия пазар, но в същото време то не изпълнява основната си цел да осигурява пряка връзка между търсенето и предлагането на кадри, а образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава. Това е основният извод в изследването "Професиолално образование и пазар на труда: Отговаря ли професионалното образование на нуждите на пазара на труда" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Статистиката показва, че през учебната 2024/2025 г. в професионалното образование има 36 129 места в общо 142
професии, а приемът в професионалното образование представлява 59% от общия прием в средното образование. Най-много са учениците в направленията Техника, Информатика и Услуги за личността – основно в професиите Техник на транспортна техника, Икономист-информатик, Готвач,
Ресторантьор.
През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване, отбелязват от ИПИ. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията Архитектура и строителство, Техника и Производство и преработка – те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием, казват експертите.
За професията със заявена най-висока потребност – Строител, с дял от 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери, показва изследването.
ИПИ обръщат внимание и на дуалното образование, което засяга едва 9% от започналите професионално образование през 2024/2025 г. При това в деветте специалности с прием над хиляда ученици дуалното образование обхваща едва 6% от тях. Така например от общо 3 хиляди учащи за готвачи и ресторантьори само 200 са в дуална форма. Най-много са учениците в дуална форма в специалностите Електротехник (299 или 1/3 от всички в тази специалност), Техник на транспортна техника (234 или един от всеки осем в тази специалност) и Машинен техник (234 или близо 2/3 от учащите).
Според икономистите още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда. Специалисти в направлението Стопанско управление и администрация се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10% от учениците според план-приема в професионалното образование. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление Услуги за личността, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството, отбелязват от ИПИ.
Икономистите дават 3 препоръки:1. Въвеждане на задължение за проследяване от училищата на приложението на придобитата професионална квалификация. Необходимо е да се въведе и задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда в последните пет години и съответно – увеличение за професии, които се търсят от работодателите.
2. Въвеждане на по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, което ще повиши възможностите за заетост. Раздробяването на много на брой и силно специфични професии и специалности не позволява на завършилите лесно да преминават от едно професия в друга при необходимост. Улесняването на възможностите за трансфер между специалности ще направи завършилите по-гъвкави. Връзката между образованието и заетостта ще се увеличи и чрез професионално ориентиране на учениците по време на целия курс на обучението.
3. Продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение по естествен начин ще свърже образованието и пазара на труда, особено на местно ниво. Повсеместното прилагане на образованието чрез работа означава придобиване на практически знания и меки умения, възползване от съвременна материална база, възможност за работа и намиране на необходимите кадри от страна на работодателите. В тази връзка регулациите върху дуалното обучение (за предварително уведомление, наставник, брой ученици, документация) трябва да бъдат силно ограничени.
