Росен Иванов, управляващ партньор на BlackPeak Capital: Търсим нови пазари за компаниите

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

На финала на всяка година по традиция обръщаме поглед към новата през прогнозите на мениджърите. Каква ще бъде 2025-а? Зададохме три въпроса на бизнес лидери, част от които гостуваха на страниците на списанието през 2024 г. Сред тях има и съучредители на Обществото на бъдещето – граждански форум за образована и модерна България, по инициатива на сп. BGLOBAL. Отговорите им са реален ориентир за това каква година ни очаква.

1.Какви са Вашите очаквания за 2025 г., за Вашия бизнес и за българската икономика?

2. Как планирате да увеличите конкурентоспособността на Вашата компания през 2025 г.?

3. Коя е промяната, която ще покаже сериозно влияние върху Вашия бизнес през 2025 г.?

Ето и отговорите на Росен Иванов: 

1. Една прогноза за българската икономика не може да не бъде свързана с това, които се случва по света. За глобалната икономика сценариите винаги са различни, но може да има един доста положителен – спиране на войната в Украйна под някаква форма в комбинация с известно намаление на лихвите в Европа и незапочване на огромна търговска война от страна на Тръмп. Росен Иванов е съосновател и управляващ партньор на BlackPeak Capital. Преди това създава Entrea Capital, независима българска компания за инвестиционно банкиране. Работил е в McKinsey в Ню Йорк, ЕБВР в Лондон и Procter & Gamble в Букурещ. Член е на Борда на директорите на Walltopia, Resalta, както и на BESCO – Българската предприемаческа асоциация.

BlackPeak Capital е българска компания за дялово инвестиране в Югоизточна Европа. Тя управлява два фонда с активи от €150 млн., фокусирани върху предоставянето на капитал за растеж на динамични компании от България, Румъния, Словения, Хърватия и Сърбия.

Сред дружествата в нейния портфейл са софтуерният холдинг Wiser Technology, биотехнологичната компания GenePlanet, финтех компанията LeanPay, производителят на електромеханични компоненти „Интелигентни системи за сигурност“.

Но може да се случи и доста отрицателен – ако търговската война ескалира, войната в Украйна продължи, а в Европа доста индустрии продължат тренда надолу. Така че глобалният икономически контекст е доста непредвидим и трябва да се планира и за двата сценария. 

Въпреки цялата политическа несигурност в България мисля, че за нея 2025 година ще е позитивна, освен ако няма някои много големи външни шокове. Вдигането на Шенген и особено ако се отпушат границите, ще даде допълнителен импулс за растеж въпреки цялата несигурност и тренда в Европа надолу. Хърватия, която влезе в Шенген и ЕС, през последните години регистрира 3,5% растеж, а там не се е случило нещо друго осезаемо, политически или икономически. Смятам, че подобен ефект ще се усети и в България. Нещо друго, което може да засили позитивния тренд, е, че при търговска война азиатските фирми ще започнат да мислят дали да не произвеждат в България, и е въпрос на държавна политика да се възползваме от това.

Ние се опитваме да репозиционираме нашите бизнеси, така че да се възползваме от възможностите и да минимизираме някои от рисковете. Целим да преориентираме компаниите, които имат основно пазари в Западна Европа, така че да имат пазари в Азия и в Америка, за да са по-диверсифицирани. Например за една компания, която произвежда много за Европа, се опитваме да привлечем китайски партньори, които да произвеждат тук и да се възползваме от тенденцията за потенциална търговска война.

Като компании, в които да инвестираме, ние търсим такива, които са малко повече свързани със самия ни регион, които са по-скоро директно ориентирани към потребителите (В2С) и разчитат повече на потреблението в региона. Очакваме регионът ни да продължава да расте доста по-добре от Западна Европа и да има по-голям потенциал за растеж и диверсификация на глобалните бизнеси в портфолиото си.

2. Това е много сериозен въпрос, който обмисляме за всички компании. Фундаментално е да се намерят отговорите в среда, в която заплатите се вдигат с 10 – 15 – 20% годишно и това „изяжда“ маржовете на печалба. 

Едно решение е преориентация на крайните пазари, за да може да продаваш същия продукт на по-високи цени. Например в ИТ услугите насочваме компанията Wiser към скандинавския пазар, който от ценова гледна точка е по-интересен от т.нар. DACH пазар (Германия, Австрия и Швейцария, бел.ред.). Това го обмисляме и за други компании. Гледаме и към Близкия изток, където регионът също е в подем. 

Второто е инвестиции в автоматизация и обучение, за да сме по-продуктивни със сегашния брой хора. Това ни е планът за доста от фирмите.

Третото е да постигаме икономии от мащаба. Затова едно от нещата, които правим, е да купуваме други компании и да ги окрупняваме, като така най-малкото намаляваме административния персонал.

3. В нашата индустрия доскоро показателят, който се следеше най-много от инвеститорите, беше стойността на портфолиото спрямо инвестираните средства. Но индустрията стана толкова голяма и в момента има толкова активи, които не са продадени и реално много фондове държат тези активи, преоценяват ги нагоре, но не могат да ги продадат. Така че на инвеститорите малко им омръзна да им дават стойности на хартия и сега за тях най-важен критерий става показателят DPI (Distribution to Paid-In Capital) – колко пари реално са им се върнали. Ако са инвестирали 100 единици, дали те струват на хартия 200, ги интересува по-малко, отколкото ако вече са им върнати 30 например. Затова фондовете трябва малко повече да се научат да продават навреме, отколкото да търсят следващите преоценки. Най-важното става доколко фондовете могат да докажат реално инвестициите си чрез т.нар. изходи от компаниите.