(Без)Ценни уроци
Мистър Нокиа“ завладя света, но наследниците му не успяха да се справят с бъдещето
Максим Бехар и Йорма Олила, Савонлина, Финландия, юли 2005 г.
Когато си се срещал с едни от най-влиятелните хора на планетата, когато умееш да разговаряш и слушаш, когато пишеш интересно, се ражда една наистина увлекателна поредица. Поредицата /Без/Ценни уроци, която Максим Бехар, известен журналист и пиар специалист, пише специално за читателите на списание BGLOBAL. Ценно е да я вземем със себе си.
Максим Бехар е създател и управител на пиар компанията М3 Communications Group Inc и представител за България на Hill+Knowlton.
Текст Максим Бехар
Савонлина е малко финландско градче на около 350 километра от Хелзинки. За да ни спестят време, организаторите на Европейската среща на бизнес лидерите решиха да ни закарат дотам с малко самолетче, за да се насладим на световноизвестния оперен фестивал в местния замък. Нещо като програма за разтоварване след един доста напрегнат ден на презентации и бизнес дискусии в хелзинкския „Хилтън“.
Не възразяваме, всеки един от стотината участници в тази среща на много високо равнище е слушал легенди за фестивала, който събира хора от цял свят. Още повече че точно тази вечер предстоеше откриването.
Нямаме багаж, ще летим обратно след полунощ
и отиването до малкото летище и настаняването става буквално за минути. Сядам в самолета до русоляв скандинавец с обикновен сив летен костюм, учтиво поздравявам, но по някаква причина няма бадж на сакото и затова смутено се представям. „Йорма, от Финландия“ отвръща ми разсеяно, леко кимва вместо подаване на ръка и се обръща към прозореца. Малко объркано все пак подавам визитна картичка, знам, че точно на тази среща няма случайни хора, и понеже не получавам обратно такава, питам доста невинно: „Банкер ли сте?“. „А, не… управлявам една финландска компания, „Нокиа“ се казва, може да сте я чували…“
Единствено предпазният колан ме държи да не падна от седалката, изваждам чисто новия си и – тогава – безумно скъп „Нокиа Комуникатор“, най-легендарния модел на компанията. До мен на седалката седи неповторимият Йорма Олила, президентът на „Нокиа“
тогава компания с над 30 милиарда долара
продажби по целия свят и безспорен лидер в мобилните комуникации. Той обаче поглежда отново, този път по-внимателно, визитната ми картичка и възкликва: „О, България! Не съм бил никога там, но съм чувал прекрасни неща за тази страна… Разказвайте сега подробно, имаме доста време!“.
Всъщност аз очаквам той да ми разказва, докато самолетчето кръжи още под облаците, но започвам моята отдавна подготвена „реч“ за България. Когато обаче споменавам думите „прекрасни и много интелигентни хора“ и „инвестиции“, той се заслушва с интерес и след като няколко пъти ме прекъсва с въпроси, изведнъж ми казва:
Максим, непременно трябва да дойда там. Вярвам много в новите пазари, защото при вас сега жаждата за успех и да се докажете е в пъти по-голяма от развитите страни. България ми е много интересна, дори чувам, че имаме доста добри продажби на телефони там, а проявяваме интерес и към изграждане на мобилни станции за операторите…
Още преживяваме невероятната „Тоска“ на Верди и докато мълчаливо вървим към градината, където е подредена професионално изпипана гурме вечеря, някой ме потупва по рамото и виждам до мен Йорма Олила, който ми предлага да седнем заедно, за да продължим разговора. Казва ми, че по време на антракта се е постарал
от телефона си да прочете малко повече за България…
Ама много интересна страна наистина. Имате изключителна история и лесно мога да предвидя, че имате още по-успешно бъдеще, ако разбира се, целият свят върви в правилната посока…
Учудвам се на това негово неочаквано „условие“ за света и веднага питам какво има предвид.
Усмихва се леко и ми отговаря как държавите стават все по-свързани, как пазарите вече нямат граници помежду си и това ще доведе съвсем нови и непознати предизвикателства пред нас – как да правим бизнес, как да се конкурираме. Клиентите също променят изискванията си буквално за часове.
„Всъщност това е и красотата на модерния бизнес – продължава Олила, – че има толкова много предизвикателства и това принуждава компаниите да бъдат много гъвкави и иновативни… Иновативни, това сега е ключовата дума.“
Говорим си дълго за невероятните успехи на „Нокиа“ като бранд, но и като модел на корпорация, обсебила световния пазар със своите супермодерни технологии.
„Това, че свързваме хората
(Connecting People бе легендарният слоган на компанията), всъщност ни накара буквално всеки ден да измисляме нови начини как да го правим по-добре. Целият този нов, отворен свят без граници има нужда от нов тип комуникации и ние постоянно ще им ги предоставяме с нашите нови технологии. Но ако не се справим с тази задача, много бързо ще бъдем извън пазара, толкова силна и динамична е конкуренцията“, добавя той, като гледа спокойно и леко замечтано.
Нямах съмнение – тогава, – че това ще се случи. Познавах почти целия висш мениджмънт на компанията, вицепрезидента Стефан Видомски беше идвал няколко пъти в България, дори успях да му покажа прекрасния зимен курорт Банско за един уикенд. И се възхищавах, но не само аз, а и целият свят, как една не чак толкова голяма северна държава може да създаде бранд и технологии в телекомуникациите, каквито никой досега не беше виждал.
Питам малко притеснено Йорма Олила дали не би се замислил да инвестира в завод в България, страна със страхотен потенциал и пълна с много интелигентни и добре образовани хора, и най-важното – тогава – готова да влезе в Европейския съюз като пълноправен член. И веднага му казвам защо – това може да бъде една добра платформа за износ в Близкия изток и Азия и също така добра причина за пестене на транспортни и производствени разходи.
Виж, Максим – казва Олила, – всичко това ние го знаем. Но не може да не разбираш, че и имиджът на България не е точно този, който много ще зарадва нашите инвеститори, все пак сме публична компания. Ние с радост бихме направили това, но и вашите власти трябва да работят усилено така, че ако някой от нас направи предложение пред борда на „Нокиа“, всички да гласуват веднага без миг колебание. И това вече е вашата работа, не нашата…
Не ми е никак приятно да чуя тези думи и започвам
разпалено да му разказвам за България
въпреки че някъде тайно в себе си разбирам колко е прав и как наистина ние трябва да работим здраво, за да може светът да ни хареса. Въпреки това още на следващия ден му изпращам писмена покана да посети България. И докато очаквах отговора, месец-два по-късно прочетох, че се разделя с „Нокиа“, за да оглави борда на друг световен лидер, „Шел“, където остана почти десет години.
Всички знаем как акциите на „Нокиа“ се сринаха за месеци, след като не успя да отговори адекватно на новите тенденции, завладели пазарите буквално за дни, и как съвсем нови играчи успяха да поемат първенството. Всъщност само за да докажат думите на Йорма Олила, че ако не се променяме според пазара всеки ден, скоро ще останем извън него…
В следващия брой: Българските подвизи и житейските съвети на Джоуи ди Майо, солиста на легендарната американска метъл група Manowar
...