Червена лампа за фискалната устойчивост на страната
Проектът на държавен бюджет поставя икономиката под натиск, казват от ИПИ и предлагат алтернативни мерки
.jpg)
Източник: DALL-E
Проектът на държавен бюджет поставя икономиката под натиск и заплашва фискалната устойчивост на страната, съобщи Институт за пазарна икономика (ИПИ) в свое становище за законопроекта за държавния бюджет на България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. Експертите обръщат внимание още в началото, че Министерство на финансите е закъсняло неоправдано с представянето на рамката на държавния бюджет, като не е спазило изискванията и сроковете спрямо чл. 71 от Закона за публичните финанси. "Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за обществено обсъждане, Министерство на финансите проведе затворени обсъждания с избрани групи и влезе в режим “управление на слуховете”, тествайки в общественото пространство различни предложения и мерки", посочват от ИПИ. Икономистите казват, че плановете приходите в бюджета да достигнат 43% от БВП води до рекордни нива на преразпределение през 2025 г. За сравнение, това е близо 10 процентни пункта над нивата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).
Предложеният бюджет предвижда промяна на модела и широкия консенсус за финансовото управление на страната, като налага нова философия за прекомерна намеса на държавата в живота на българите – рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите “на светло”, смятат от ИПИ. Институтът отбелязва, че бюджетът предвижда огромен ръст на разходите с над 20 млрд. лв. през следващата година – увеличение с над 25% спрямо 2024 г. при очаквана инфлация от 2,4% и реален ръст на икономиката от 2,8% през 2025 г. Заложени са разходи в размер на 98,9 млрд. лв., което е 46% от БВП – рекорд в новата стопанска история на България и увеличение с 7 процентни пункта спрямо текущата година. Според икономистите предвидената данъчна амнистия ще има еднократен и крайно спорен ефект – очакваните приходи са заложени в размер на 4,5 млрд. лв., а бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи в голяма степен от ефекта от тази мярка, като неизпълнение на приходите от данъчната амнистия ще доведе до изпускане на бюджетния дефицит.
От ИПИ подчертават и появата на изцяло нов данък върху подземните богатства, който променя из основи и в кратки срокове правилата на играта в един от важните сектори на българската икономика, без насреща да има каквито и да е аргументи или оценка на въздействието. Експертите критикуват и увеличението с 5 процентни пункта на осигурителната тежест, което ще отнеме 3 млрд. лв. разполагаем доход на населението. В добавка към предвиденото увеличаване на максималния осигурителен доход това ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на индустрията и натиск върху дигиталния сектор, смятат експертите.
"Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси. Бюджетната рамка в периода 2025-2028 г. залага бюджетен дефицит в размер на общо над 25 млрд. лв., като бюджетният дефицит през 2026 г. се разширява до 3,6% от БВП. Комбинацията от висок бюджетен дефицит, натиск върху разходите и спорни приходи от еднократни мерки и увеличение на данъци е силна червена лампа за фискалната устойчивост в страната", казват от ИПИ, като в същото време предлагат следните бюджетни мерки:
- Намаление на консолидираните публични разходи под 40% от БВП за 2025 г., като увеличението им е в рамките на номиналния ръст на БВП;
- Ревизия на решенията на парламента от периода февруари-април 20224 г. и отказ от прекомерното увеличение на разходите за персонал на МВР и МО;
- Отказ от увеличението на осигурителната тежест и поемане на ангажимент за запазване на данъчната среда в средносрочен план;
- Отказ от въвеждане на нов данък върху подземните богатства;
- Отказ от предложената данъчна амнистия и мерки за изсветляване на трудовите доходи;
- Отмяна на всички данъчни преференции и субсидии – различни ставки на ДДС, ваучери за храна, компенсации за ел. енергия;
- Повишаване на събираемостта на приходите от сектори, които към момента получават необяснимо благосклонно данъчно третиране, в т.ч. хазарт и ТОЛ система;
- Пренасочване на 1/5 от данъка върху доходите към общинските бюджети;
- Актуализация на данъчните оценки на имотите към текущи пазарни равнища.
ИПИ предлага и следните мерки, насочени към повишаване на инвестициите и икономическата активност:
- Бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер);
- Данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат);
- По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;
- Намаление на осигурителната тежест с поне 2 пр.п.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...