Делът на София в икономиката на страната е намалял през 2022 г., показва изследването "Регионални профили 2024" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Със своите 68,7 млрд. лв. брутен вътрешен продукт регионът на столицата през 2022 г. е допринесъл за 41% от БВП на страната при 43% за 2021 г. Спадът на дела на София е свързан с високите енергийни цени през 2022 г., затова и икономиките на Стара Загора и Враца отбелязват сериозен ръст, като Стара Загора се нарежда на трето място с 6,2% от общия БВП на страната след Пловдив (6,5%).
"България е много различна, движи се по много пътища, всяка област и община има своите неуспехи и успехи, има първенци, които намират правилния път да задържат хората и бизнеса. Има и региони, в които това не се случва и те изостават", казва Светла Костадинова, изп. директор на ИПИ.
От всички области в България само Видин е с БВП под 1 млрд. лв., но най-малкото заради инфлацията, през 2023 г. ще премине този праг, казва Адриан Николов, старши икономист в ИПИ, който отбелязва, че през 2022 г. икономиката на страната показва възстановяване след ковид пандемията.
Най-развитите локални икономики са с водещ сектор на услугите – София, Варна, Бургас, но има такива и със силна индустрия - Стара Загора, София-област, Враца, Габрово. На дъното са области, където голяма роля играе земеделието, като Силистра, Сливен, Хасково, посочва Адриан Николов.
Инвестициите се струпват във водещите областни кономики, като в София са средно 2,5 пъти над нивото за страната. За сметка на това Хасково, Кърдали, Видин, остават на дъното. Заради различната инвестиционна активност наблюдаваме и очакваме задържане и разширяване на неравенството между регионите, казва Адриан Николов. Икономистът представи и насоки за реформа на районите за планиране (ниво NUTS-2), защото два от тях - Северозападен и Северен Централен вече не отговарят на изискването за поне 800 000 жители, а Североизточният също се движи в такава посока. Друг проблем е, че Югозападният регион, който включва София, се приближава до 100% от средния БВП за ЕС на човек, което ограничава достъпа на областите до кохезионно финансиране от 75% на 50%. В същото време БВП на човек за областите София-област, Благоевград, Перник и Кюстендил е около 40% при 127% за София.
От ИПИ са разгледали различни варианти за ново райониране, но смятат, че трябва да се разгледа идеята София да бъде отделена като отделен регион, защото включването ѝ заедно с които и да е други области вдига БВП на региона над 80% от БВП, което ограничава достъпа до кохезионно финансиране.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната, казват от ИПИ.
.jpg)
