Водорасли в хола

Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global

С лъскава черна основа и осветен, пълен с бледозелена течност контейнер отгоре, устройството прилича на дизайнерска лампа. Тихото бръмчене и бълбукащите мехурчета все пак издават, че предметът не е осветително тяло. Това е първият биологичен пречиствател за въздух в България, който използва микроводорасли и процеса на фотосинтеза, за да абсорбира вредните газове от въздуха в едно помещение и да ги превърне в кислород.

Пречиствателят – т.нар. биореактор, е разработен от стартъпа VODORASLO, а съвсем скоро първата партида от устройствата ще потегли към своите клиенти. Екипът на VODORASLO се състои от петима души – основателите Денис Иванов и Моника Димитрова, биолозите Гергана Маринова и Йордан Георгиев и маркетинг експерта Владислав Носиков.

Началото

Денис Иванов е архитект по образование и разказва, че идеята за пречиствателя му идва покрай ученето. Като студент следвал в Дания магистърска програма „Архитектура в екстремни условия“. В нея студенти се изпращат на различни места в света и чрез архитектурата и дизайна трябва да решат екологичен или социален проблем. Една година негов състудент е бил в Китай, където създава миниинсталация за пречистване на въздуха от пликове с вода и водорасли, окачени по фасадата на магазин. С компресор се подава въздух през аквакултурата, а сензори измерват нивата на въглероден диоксид и други замърсители навън и в обекта.

„Изненадах се, като разбрах, че качеството на въздуха в магазина е в здравословните граници на Световната здравна организация, а отвън е изключително зле“, казва Денис Иванов.

Този „балон“ за чист въздух възбужда любопитството на архитекта и го кара да чете всичко, каквото намери, за използването на водораслите като ресурс и да види какви продукти има на пазара. Така в началото на 2021 г. се включва в „Академия за визионери“, инициатива на Столичната община, където се запознава с Моника Димитрова, другия съосновател на VODORASLO.



В академията двамата се състезават с различни идеи – Денис Иванов иска да направи нещо подобно на инсталацията с пликове, само че като пазарен продукт. Моника Димитрова има проект, насочен към столичните чешми. Обединяват се и печелят и с двете си идеи.

Със спечеленото финансиране като победители в конкурса правят 100 комплекта за пречистване на въздуха и ги подаряват на 25 училища. Комплектът е „направи си сам“ – буркан, помпа за въздух, LED лампа, микроводорасли от индустриална ферма в Стара Загора. Целта е в рамките на няколко минути едно дете самò да може да сглоби такова устройство. За два дни през есента на 2021 г. организират и 25 работилници в училищата, на които обясняват своята идея.

Първи стъпки в бизнеса

„Обратната връзка от ученици и родители ни накара да се замислим защо да не направим истинска компания“, казва Денис Иванов. „Казахме си окей, хайде да пробваме. И да сгрешим, най-хубавото е, че ще научим нещо“, спомня си архитектът.

В края на 2021 г. се свързват с биолози от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с които започват да правят експерименти. В рамките на няколко месеца изпробват различни аквакултури и в началото на 2022 г. атакуват с идеята си всяко състезание, което може да намерят – акселератори, програми, стартъп академии. Тогава свършва и последният семестър от обучението на Денис Иванов в Дания.

Идеята за пречистване на въздуха с водорасли се харесва и печелят навсякъде, където участват. Така достигат и до първото издание на конкурса „Най-добър младежки стартъп в България“, организиран от Фонда на фондовете. Отново се класират на първо място и това им осигурява известност и контакти с инвеститори. През лятото на 2022-ра основават и компанията „Алгая“, която стои зад проекта и VODORASLO става техния разпознаваем бранд.

„Оттогава не спираме да работим, за да завършим продукта, да може да бъде технически издържан, тестван, да има сертификати, всичко, което е необходимо, така че да гарантираме, че може да работи“, казва Денис Иванов.

През 2023 г. по подобен начин печелят други състезания и затварят първия си инвестиционен (pre-seed) рунд с €60 хил. Използват средствата, за да изпробват дали концепцията им отговаря на търсенето на пазара. Установяват, че има интерес, правят прототипи и организират кампания за предварителни продажби.

Първите устройства ще бъдат доставени на клиентите през април 2024 г. Цената по време на кампанията – до 18 февруари, е в диапазона от 399,95 до 599,95 лева. След това тя ще бъде повишена с 30%.

Цикълът от победи увеличава интереса към VODORASLO и стартъпът влиза в елитната група от български иновации, които се представят на международни форуми. В средата на ноември 2023 г. се представят на свой щанд на Web Summit в Лисабон, Португалия, като част от българската делегация. В началото на декември участват на организираната в Дубай 28-а конференция на ООН по изменението на климата COP 28 заедно с доста по-големи от тях български компании, като „Дронамикс“ и „Насекомо“.Интересът към пречиствателите на VODORASLO на COP 28 в Дубай стимулира стартъпа да разработи и биореактор, който да пречиства въздуха на по-големи пространства. Така компанията ще премине към модела „бизнес-ту-бизнес“, който е и по-устойчив.

 Новата цел на стартъпа е да набере €400 000 финансиране за разработката на продукти, насочени към опаковъчната индустрия.

В Дубай местни архитекти показват интерес към биопречиствателите на VODORASLO и сега стартъпът подготвя решения и оферти за своя биореактор, насочен към по-големи компании и пространства. Така и фокусът на компанията се променя – от ориентиран към крайните клиенти към „бизнес-ту-бизнес“. Според Денис Иванов този бизнес модел е и по-устойчив.

Биопречиствателят

Съществуващото устройство на VODORASLO е с основа 20 на 20 см и височина 60 сантиметра. То е за дома или за малък офис, като пречиства въздуха на площ до 30 кв. метра. Бъдещите инсталации ще обслужват площи от 100 – 200 кв. м, предвиждат се варианти и за публични пространства.

Обслужването му е лесно. Когато човек купи устройството, получава черна кутия с техническата част и прозрачен „аквариум“, който се закрепва отгоре. В комплекта има концентрирани микроводорасли и хранителни добавки. В съда се наливат 3 литра вода – може и от чешмата, добавят се микроводораслите и хранителни вещества и процесът на развитие започва. Клетките се делят и удвояват на около 24 часа и концентрацията става по-плътна заедно с пречистването на въздуха.

Аквакултурата – Scenedesmus, абсорбира въглероден диоксид, серен диоксид и други газове, а вграден в основата нанофилтър пречиства въздуха от по-големите твърди частици.

След две седмици човек може да вземе съда и с две трети от обема да полее цветята и да допълни обратно с вода. Процесът на делене продължава и не е необходимо да се купува нов материал. А LED лампата позволява фотосинтезата да се извършва, дори и да няма дневна светлина. Нанофилтърът се измива и не е необходимо да се сменя както при стандартните пречистватели на въздуха.

„Така решаваме проблема с покупката на консумативи, а в крайна сметка нашето устройство използва до 3 пъти по-малко енергия от конвенционалния пречиствател“, казва Денис Иванов. Разходът на биореактора е между 20 и 30 вата, докато един конвенционален пречиствател потребява 80 – 100 вата на час. „В дългосрочна перспектива само от енергията човек спестява 90 – 100 лв. годишно“, пресмята Денис Иванов.

Развитие

Плановете на VODORASLO са свързани не само с пречистване на въздуха. В момента компанията е в нов рунд на финансиране, като иска да набере €400 000 за разработката на продукти, насочени към опаковъчната индустрия. Става дума за подобни на картон композити, направени от големите черноморски водорасли – тези, които виждаме по брега на морето и във водата. А с микроводораслите, подобни на използваните в пречиствателя, смятат да произвеждат фолио, което се поставя върху картона, така че да има бариерна функция. По този начин ще може да се правят кутии за храна или чаши за напитки. Фолиата, използвани за кутии и хартиени чашки, обикновено са от пластмаса и не се рециклират, но ако са от водорасли, ще може да се компостират и да се разграждат при естествени условия. В момента се използват биопокрития на базата на царевица (полимлечна киселина), но те се разграждат при по-висока температура, за което са необходими индустриални условия. Другото, на което набляга Денис Иванов, е, че водораслите не заемат обработваема земя. „В акваториите и реките те често са проблем и общините дават средства за почистването им, а всъщност са ценен ресурс, който в момента не е използван“, казва той.
Трета фаза на опаковките

Светът се намира в трета фаза на продуктов дизайн по отношение на опаковъчната индустрия, казва създателят на VODORASLO Денис Иванов. Ако при първата опаковките са получени от петролни продукти, а при втората – от дървесина и полимлечна киселина, третата фаза са опаковките, направени от водорасли и гъби. Те са лесно компостируеми и реално решават проблема с отпадъците от опаковки.
Затова и VODORASLO работи с химици от Химико-технологичния и металургичен университет в София, с които са направили прототипи на композити. „В момента създаденият композит е твърд „като чипс“, но идеята е да постигнем еластичност, така че да може да се използва за различни опаковки“, обяснява Денис Иванов.

Според създателя на VODORASLO светът се намира в трета фаза на продуктов дизайн по отношение на опаковъчната индустрия. Ако при първата опаковките са получени от петролни продукти, а при втората – от дървесина и растителни биополимери, третата фаза са опаковките, направени от водорасли и гъби. „Те са лесно компостируеми и реално решават проблема с отпадъците от опаковки“, убеден е Денис Иванов.