Ако министрите получаваха заплати според резултатите

Текстът е публикуван в бр. 40 на сп. Business Global

Георги Ангелов
Георги Ангелов е старши икономист на Институт „Отворено общество“. Завършва финанси в УНСС през 2002 г., кариерата му започва същата година като старши икономист в Института за пазарна икономика. От 2006 г. работи в Институт „Отворено общество“. Той е сред учредителите на Българската макроикономическа асоциация, член е на Американската икономическа асоциация. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти.
Всяко тримесечие слушаме новини за растежа на заплатите на депутатите и министрите в България. Казвам растеж, защото тенденцията е твърдо нагоре. Технически през пролетта обикновено се отчита едно тримесечие със спад заради сезонни фактори, но следващите три тримесечия компенсират този спад. Така че заплатите на властта се увеличават постоянно.

В увеличението няма нищо лошо, стига да се базира на някакви реални резултати. Но точно

тук се появява проблем –

заплатите на министрите и депутатите се определят по формула, следваща заплатите в публичния сектор. Депутатските заплати са равни на три пъти средната заплата в публичния сектор на икономиката, а заплатите на министрите са с 30% по-високи. Премиерът взeма 55% повече от депутатите, а президентът двойно повече.

Накратко, в България заплатите на министрите се увеличават, когато се увеличават заплатите в публичния сектор. А заплатите в публичния сектор директно зависят от разходната част на държавния бюджет. В този смисъл ние възнаграждаваме министрите, когато харчат повече пари от бюджета. Но няма никаква връзка с реалната икономика в страната. Дори при кризи заплатите в публичния сектор са стабилни или растат, съответно и заплатите на министрите не страдат. С две думи, заплатите на министрите не им дават

никакви стимули да работят
за по-бързо икономическо развитие

Очевидно това не е най-умният вариант за определяне на заплатите на управляващите, но има ли по-добър модел? Оказва се, че има – и то не става въпрос за теоретичен модел, а за практически опит. От Сингапур.

В Сингапур базовите заплати на министрите са обвързани с доходите на най-добре платените хора в страната. Заплатите на министрите са с 40% по-ниски от средните заплати на най-високоплатените хора в Сингапур. Т.е. базовите заплати на министрите в Сингапур са доста високи – като идеята е, че заплатата им е единствен доход и не се толерират корупция и други странични доходи. Не по-маловажно е, че с високи доходи

могат да се привлекат качествени и смислени хора
да стават министри.
От какво зависят заплатите на министрите

В СИНГАПУР

- растеж на доходите на средния гражданин

- растеж на доходите на най-бедните 20% от населението

- процент на безработица

- реален растеж на икономиката

В БЪЛГАРИЯ

– от заплатите в публичния сектор

Но това не е всичко. По-важно е, че министрите в Сингапур получават значителни добавки към заплатата, базирани на резултатите, които са постигнали. Един от бонусите е базиран на индивидуалните резултати в работата на всеки един министър, а друг бонус е „национален“ и се базира на резултатите, постигнати от националната икономика. По-точно бонусът се базира на четири индикатора:

- растеж на доходите на средния гражданин

- растеж на доходите на най-бедните 20% от населението

- процент на безработица

- реален растеж на икономиката.

На практика при добри резултати и висок икономически растеж един министър може да получи с около 50% по-висока заплата от базовата. Това е огромен финансов стимул министрите да работят усилено и да правят всичко възможно за увеличение на икономическия растеж на страната. Явно

този стимул работи

защото Сингапур наскоро се изкачи на първо място по доход – т.е. Сингапур стана най-богатата страна в света. И то без да има петрол или други залежи.

Сравнението с България е доста печално – докато в Сингапур заплатите на министрите са обвързани с доходите в частния сектор и с растежа на икономиката, в България заплатите са обвързани с доходите в държавния сектор и с растежа на бюджета. Разликата е от земята до небето. Ако искаме по-висок икономически растеж, може би е време да приемем модела на Сингапур и да плащаме на министрите според това какво постигат като икономическо развитие.

---

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!